ЗАБРАНЕНО ЗА СИВОТО, ГРОЗНОТО, ЛОШОТО И ОПАСНОТО
Вселената на Генчо Симеонов
Карикатуристът представя изложба живопис, вдъхновена от детството в галерия "Сердика"
Редактор : / 1571 Прочита 0 Коментара
Картина от експозицията "Вселената на Генчо Симеонов" в галерия "Сердика" (Снимка: Галерия "Сердика"/БТА)Генчо Симеонов е познат от карикатурите във вестниците и живописните платна с маслени бои, които можем да видим в редките му изложби или в колекциите на ценители.
Изложбата "Вселената на Генчо Симеонов" е експонирана в столичната галерия "Сердика" с помошта на секция Карикатура на СБХ, съобщава агенция BulFoto. Тя може да се разгледа там до 12 август.
Генчо Симеонов е роден в с. Челопечене през 1931 година. След като завършва в първия випуск на Художествената гимназия в София, продължава своето развитие в Художествената академия, специалност "Илюстрация и художествено оформление на книгата" при професорИлия Бешков.
Генчо Симеонов е един от най-популярните български карикатуристи. От 1967 г. работи във в."Стършел" и публикува свои творби в периодичния печат. Автор е на няколко самостоятелни изложби, на които показва основно карикатури и рисунки, а след 2011 г. посвещава творчеството си на живопис, с която е сравнително малко познат.
Генчо Симеонов със съпругата си (Снимка: BulFoto)
В живописта си Генчо Симеонов се стреми да развие цялостна драматургия на образите и богата фигуралност, която превръща картините му в цветни приказки, изпълнени с живот.
"В природата има много вселени, светове, паралелни или меридианни, напоследък се появиха и диагонални, хибридни и пр. Но за нас, българите, има един различен свят, една цяла и завършена вселена от нашето измислено и вълшебно детство, в която нищо не липсва и всичкото не се прекланя през физичните закони", коментира кураторът на изложбата Валери Александров, цитиран от БТА.
По думите му в изложбата няма сиво, грозно, лошо и опасно. Във "Вселената на Генчо Симеонов" цари веселие и безкрайна безоблачност, казва той. В изложбата не се виждат униформи, оръдия или гробищни паркове.
"За разлика от нас - той отваря прозорчето, разперва ръце и полита с четка в ръка под небето на човешката комедия, под цирковия купол на детството, в небе без навигация и гравитация, без светкавици и гръмотевици, без взривовете на раждащите се звезди или тихия терор до смърт на черните дупки", казва още Валери Александров.