АБСТРАКТНА ЖИВОПИС
Как "Нищото крещи с гласа на хиляди неизречени думи" с Яна Костадинова
"В корелацията между реално и нереално, Нищото придобива пластичност и става парадоксално осезаемо", казва художничката за последната си изложба с "Близо до нищото"
Редактор : / 761 Прочита 0 Коментара
"Протяжно време" на Яна Костадинова (Източник: Галерия "Ракурси")Художникът и сценограф Яна Костадинова представя изложбата абстрактна живопис "Близо до нищото" (Close to Nothing), която се открива на 20 октомври, в галерия "Ракурси".
Галерията ще бъде домакин на събитието до 7 ноември.
Ето как авторката представя творбите си:
Нищото крещи с гласа на хиляди неизречени думи. Премълчавани, преживявани и предадени. Като нечуто Обичам те. Като сподавено Мразя те. Нищото пази спомени.
В нищото е скрито всичкото.
Онова, от което бягаме. Онова, което нямаме.
Онова, което заричаме. Онова, което отричаме.
Нищото мълчи в тишината на хоризонта. В нощта на хиляди изгряващи звезди. В навечерието на съня, който се сбъдва. В илюзиите за форма и живот.
То е онова, което създава вселени. Онова, което поражда смисъл.
Ние преди да станем себе си. Ние, след като сме забравени.
Нищото е опако и обратно. С постоянно присъствие и специален статут.
Винаги рамо до рамо, винаги не тук.
То е нищо повече от нас самите. Чиста проба игра на живот.
То е само измислица, в хастара на този свят.Желанието да се улови Нищото, да се нарисува отсъствието, да се изкаже и разкаже Онова, което не е, е целта и разбира се, предизвикателството пред този творчески замисъл. В трудността на начинанието обаче се крие и неговата необятност и свобода.
В опита си да се доближим до Нищото със средствата на визуалното изкуство, да артикулираме Нищото в един материално присъстващ свят, ние всъщност задаваме нови дефиниции на границите между присъствие и отсъствие.
"Стажите на миналото" на Яна Костадинова (Източник: Галерия "Ракурси")
Артистичната идея и нейната интерпретация върху платното преодоляват ограниченията на обективната реалност, за да я надградят с нови значения и неочакван изказ на нейното алтер его в лицето на Нищото.
В корелацията между реално и нереално, Нищото придобива пластичност и става парадоксално осезаемо. Онова, което не е, започва да присъства чрез концептуалното си осмисляне. То придобива екзистенция чрез артистичните и философски търсения. Тогава виждаме опакото, другото, бездната дълбоко в нас. Виждаме опитоменото Нищо чрез свободата на абстракцията. За да открием истинското му значение за самите нас. И реконструираме себе си и Онова, което е, по нов начин.
Яна Костадинова
"Пропукване" на Яна Костадинова (Източник: Галерия "Ракурси")
Яна Георгиева Костадинова е българска художничка, преподавател и сценограф. Завършва Национална художествена академия специалност "Сценография" при професор Георги Иванов. През 2003 г. защитава докторска степен с тема на доктората "Българският моден и театрален костюм в проекциите и естетиката на Ар нуво", а от 2005 г. е редовен преподавател в катедра "Мода". През 2009 г. придобива научно звание "Доцент". Живописта на Яна Костадинова е магнетична и тайнствена. Тя е с ясно изведена собствена семиотична система от цветове, знаци и пространства.
Живописните й платна представляват богата и максимално динамична пластична среда, в която всеки един детайл играе своята дисонансна или хармонизираща роля, всеки жест, щрих, ритъм или пауза имат своето конкретно обусловено място подобно на елементи от музикално произведение. Картините на художничката са реализирани както с класически изразни средства, така и чрез нестандартни методи провокиращи общоприетите очаквания за шаблонната експозиция и предлагат една необикновена гледна точка към изкуството.
Яна работи в областта на абстрактната живопис, модата, експерименталната бижутерия и театъра. Нейни произведения са притежания на частни колекции в Германия, Америка, Швейцария, България и др.