Специалност "Графика" е една от най-старите в Националната художествена академия, съществуваща почти от самото създаване на Държавното рисувално училище през 1896 г. Настоящата експозиция е първи опит да се проследят отделните периоди от дългогодишната история на специалност Графика.

В нея са включени над 100 произведения - от Музейната сбирка на Национална художествена академия, от архива на катедра Графика и частни произведения на възпитаници и преподаватели.

Експозицията ще бъде открита на 19 октомври от 17.00 часа в галерия Академия и може да бъде видяна там до 31 октомври.

Неизвестен автор. Колар, второто десетилетие на ХХ век. Музейна сбирка на НХА (Снимка: НХА)

Още

"Мецотинто" - графика от Христо Керин

Голяма част от представените учебни задачи от Музейната сбирка са непоказвани и непубликувани до този момент. Екипът на изложбата предлага на публиката един визуален разказ за развитието на специалността през съхранените във времето учебни работи на нейните възпитаници.

Акцент в изложбата е последният етап от съвременната история на специалността с подбрани творби от настоящия преподавателски състав, както и произведения на настоящи и наскоро завършили и успешно реализирали се студенти в областта на графиката. Изложбата се придружава от каталог, който в голяма степен я възпроизвежда визуално.

Екип: Десислава Христова, Милена Балчева-Божкова, Велико Маринчевски, Васил Колев, Петър Милев, Румяна Карастамова, Златка Яръмова, Росен Тошев и Антон Иванов

История

През учебната 1904/1905 г. Художествено-индустриалният отдел в Държавното рисувално училище се разширява и в специалния курс на обучение са открити три нови школи: по художествена керамика, везба и дантели и тази по литография. За първи преподаватели на графичния отдел са привлечен чешките литографи Йосиф Силаба и Йосиф Питер. С преименуването на Държавното художествено-индустриално училище в Държавна художествена академия през 1921 г., Отделът по литография е реорганизиран в Ателие по графически изкуства. За нов ръководител на ателието е поканен Васил Захариев.

Още

Анастасия Панайотова - артистичният път на една ученичка на Бешков

В периода между двете световни войни Ателието по графически изкуства демонстрира изумително развитие и играе ключова роля в процеса на модернизирането на българската графика. Въпреки големият му напредък и постигнатите резултати, до средата на 40-те години на миналия век в Държавната художествена академия не се обособява самостоятелен отдел, в който да се обучават единствено и само художници-графици и графиката продължава да се преподава като незадължителна дисциплина.

Евтим Томов със свои студенти в Ателието по Графика във Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“ (Снимка: НХА)

Още

Графикатури и някои други неща от Иван Газдов на Иванов ден в Галерия Арте

През 1945 г. в Художествената академия се открива специален Отдел за графични изкуства. В началото на 1946 г. за негов редовен преподавател и ръководител е привлечен Веселин Стайков. През 50-те години преподавателският състав на отдела се разраства, като в него постъпват Павел Вълков и Евтим Томов. През 1947 г. Отделът за графични изкуства се подразделя на следните специалности: Изящна графика по гравюра на дърво, офорт и акватинта, Изящна графика по монотипия и литография, Приложна графика по плакат, опаковка и др. и Приложна графика по буквопис, художествена подвързия, уредба на книга и др.

Належащата нужда от широта в обучението на графичните способи налага обособяването на две ателиета към Отдела за графични изкуства - по илюстрация и по политически плакат. Това превръща отдела в катедра с три специалности - Графика, Илюстрация и Плакат.

Проф. Веселин Стайков и неговия асистент Петър Чуклев със студенти в Ателието по Графика във Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“ (Снимка: НХА)

Още

Съвременна сръбска графика представя галерия "Академия"

През 1951 г. Отделът за графични изкуства се обособява в отделна специалност от Факултета за изящни изкуства, която се ръководи от самостоятелна сборна катедра - Графични изкуства. През 60-те и 70-те години в Катедра Графични изкуства се извършват нови структурни промени. Формират се две специалности - Графика и илюстрация и Плакат.

Преподавателският състав продължава да се увеличава. Като редовни преподаватели в специалност "Графика и илюстрация" постъпват Марко Бехар, Петър Чуклев и Галилей Симеонов. През 1970 г. ръководството на катедрата се поема от Евтим Томов.

Проф. Евтим Томов и неговия асистент Любомир Чакъров със студенти в час по графични техники в техническата работилница на Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“ (Снимка: НХА)

Още

Трохи от сънищата си е събрала Явора Петрова

Постепенно програмата на специалността се разширява, застъпвайки цялата пластическа, техническа, композиционна и идейно-тематична проблематика на графиката. През първата половина на 80-те години структурата на Катедра Графични изкуства отново претърпява нова трансформация.

След поредната промяна тя включва три самостоятелни специалности - Графика и композиция, Илюстрация и Плакат. В началото на 90-те години специалност "Графика и композиция" започва да се развива като самостоятелно звено на Факултета за Изящни изкуства.

Симон Илиев. Времето говори, 2016 (Снимка: НХА)

Още

"Вотиви III" - Румен Нечев е посредник между Бог и хората

Отделните специалности "Илюстрация и художествено оформление на книгата" и "Плакат" се разграничават от сборната Катедра Графични изкуства, обособявайки се в самостоятелни специалности, а на следващ етап и в отделни катедри.

Катедра Графични изкуства се преименува на Катедра Графика, чието наименование запазва и до днес. Започва да се обновява поетапно и преподавателски колектив. В катедрата като редовни преподаватели постъпват графиците Христо Стайков, Здравко Стоянов и Стоян Стоянов.

Никола Иванов. Без наименование, 2013 (Снимка: НХА)

Още

Онник Каранфилян - "Танцуващият по въже Хомо Луденс"

Въпреки многобройните структурни промени, които настъпват в Катедра Графика през дългогодишния й период на съществуване, програмната схема и методи на обучение остават основа на обучението и до днес. През 80-те и 90-те години преподаването продължава да бъде неразделно свързано с изучаването на класическите графични технологии.

Усилията за осъществяване на далеч по-идейно-художествени задачи, разграничими от традиционните приоми на съвременната графика се регистрират едва през последните две десетилетия. Това е пряко обвързано с новата генерация съвременни графици, постъпили като преподаватели в катедрата - Йохан Йотов, Димо Колибаров и Десислава Христова. Те поставят нови хоризонти в образователния процес.

Евтим Томов. Селянка, 1965. Колекция Петър Милев (Снимка: НХА)

Последният етап от развитието на специалността от 2000 г. насам се характеризира с по-големи възможности за усвояване на нови съвременни модерни техники в унисон със световните процеси в тази област.

Към днешна дата Катедра Графика продължава да въвежда млади хора в своя преподавателски състав - Емануела Ковач, Васил Колев, Велико Маринчевски и Румяна Карастамова. Поради засиления интерес към специалността, тя предприема редица стъпки, в стремежа си да отговори на съвременните тенденции в областта на графиката.

Димитър Казаков-Нерон. Невяста, 60-те години на ХХ век. Музейна сбирка на НХА (Снимка: НХА)

Съвременният графичен лист включва взаимодействието между класическите графични техники и новите дигитални технологии. Това дава възможност на студентите да експериментират в творческите си търсения.

Д-р Милена Балчева-Божкова

Още

Сюитата от образи на Захари Каменов

Още

Защо "Вратите на рая са затворени"?

Още

Сбогуване с морето и лятото в "Споделено" на Николай Няголов

Още

Чешкият културен център с изложба за забележителните жени в чешката история