СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО
Гьоте-институт открива новата си културна програма с изложбата „Понякога тишината“
Завръщането на живописта и мястото на тишината в изкуството поставят акцент в галерията на Гьоте-институт България
Редактор : / 456 Прочита 0 Коментара
Албена Петкова - "Сутрин" (Източник: Гьоте-институт)
Първата за годината изложба в галерията на Гьоте-институт България представя живопис на седем български художнички. Открива се на 19 януари и продължаава до 17 февруари. Откриването е в четвъртък от 18:00 часа.
Отправна точка на събитието е позицията на живописта в днешната масова, визуална култура.
Тази позиция е именно отказ от радикални жестове, манифести, нови революции и теории, с други думи - тишина. Въпреки това живописта е под прожекторите на международната сцена, може би като контрапункт на повсеместната цифровизация и виртуализация и желанието за връщане към "аурата" на творбата след нейната техническа възпроизводимост (В. Бенямин).
Ангела Терзиева - "Тишина" (Източник: Гьоте-институт)
Името "Понякога тишината" препраща директно към някои заглавия от подбраните произведения ("Тишина" на Анжела Терзиева, "Наречи нещата в тишина" на Яна Стойчева). Тишината не е просто липса на звук, но и предпоставка за прозрение, интуитивен опит, както и копнеж по неназовимото, бунт срещу шумния свят, борба за интимност.
От различните възможни нейни проявления, различните тишини - на утрото, в очакването, между думите на човека срещу нас - зависи крехкият баланс и ритъмът на нашето ежедневие. Тишината може да е осезаема до видимост - между гръмотевиците или при сбогуване с любим човек, като покрива диапазона между творческото уединение и изолацията.
Гергана Николова - Schein XVIII (Източник: Гьоте-институт)
В облaстта на изкуството тази тема се простира далеч отвъд музиката (Джон Кейдж) и звуковото възприятие, бидейки застъпена в естетиката (Сюзан Зонтаг, Макс Пикар), поезията (Рилке), драматургията и визуалните изкуства с техния уклон към минимализъм и концептуализъм от началото на 20-и век.
Сред най-големите "интепретатори" на тишината и творческата й роля са Сюзан Зонтаг и швейцарският философ Макс Пикар, за когото рефлексията върху тишината е "всесетивно изживяване на неизвестното на земята, на света като чудо".
Автор: Яна Стойчева (Източник: Гьоте-институт)
Цитатът е от Силвия Борисова, доцент по естетика в БАН, която също така пише в своя труд "Естетика на тишината и мълчанието", че "тишината е най-абстрактното и най-конкретното нещо, което можем да си представим - най-крайната естетическа реалия, с осъзнаването на която откриваме най-дълбокото ниво на собствената си сетивност".
Пламена Димитрова - Native Land (Източник: Гьоте-институт)
Вернисажът на изложбата се случва и като част от координираните откривания и в други галерии от артистичната мрежа КАРЀ. Повече за КАРЀ и предстоящата програма за 19-и януари 2023 г. - тук.
Заедно с финисажа на събитието е предвидена и дискусия с участието на доц. д-р Силвия Борисова (БАН) и културолога д-р Кирил Василев (СУ "Св. Климент Охридски"), които ще разговарят върху темата на изложбата. Следете ни за подробности около закриването на 17-и февруари 2023 г.
Елена Велкова - A Builder and a keeper (Източник: Гьоте-институт)
Още
Британският музей съобщи, че провежда "конструктивни дискусии" с Гърция за скулптурите от Партенона
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}