Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Сто български басни от пожълтелите страници

БЪЛГАРСКА СЪКРОВИЩНИЦА

Сто български басни от пожълтелите страници

Проект на кинорежисьора Кирил Тодоров събира 100 български басни от близкото минало, илюстрирани от художника Кръстю Тодоров - Кеца

В двудневната изложба със заглавие "Сто български басни от пожълтелите страници" са включени създадените до момента 13 илюстрации, направени от Кръстю Тодоров преди смъртта му през август 2022 г. Снимка: БТА
Google Добавете ни като предпочитан източник в Google

Проект на кинорежисьора и филолог Кирил Тодоров и неговия баща, художника Кръстю Тодоров (1959 - 2022), цели да събере 100 басни от повече или по-малко популярни български писатели в илюстриран сборник.

Двудневна изложба със заглавие "Сто български басни от пожълтелите страници" представя част от текстовете и илюстрациите към тях и може да бъде видяна на 3 и 4 януари в галерия "Неси" в Бургас.

Проект на кинорежисьора и филолог Кирил Тодоров и неговия баща, художника Кръстьо Тодоров (1959 - 2022), цели да събере 100 басни от повече или по-малко популярни български писатели в илюстриран сборник. Двудневна изложба със заглавие "Сто български басни от пожълтелите страници" представя част от текстовете и илюстрациите към тях и може да бъде видяна на 3 и 4 януари в галерия "Неси" в Бургас. Снимка: БТА

Още Пенчо Славейков: Когато ме изгубите, само тогава ще ме намерите
ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ

Пенчо Славейков: Когато ме изгубите, само тогава ще ме намерите

В експозицията са включени създадените до момента 13 илюстрации, направени от Кръстю Тодоров преди смъртта му през август 2022 г. Те са по текстовете, чиито авторски права досега са официално потвърдени за участие в проекта, каза пред БТА Кирил Тодоров.

Най-ранни сред тях са творбите на Стоян Михайловски, Пенчо Славейков, а сред най-късните - на Марко Ганчев, който е и единственият жив включен автор, допълни той. В списъка попадат още популярни имена като Константин Величков и Радой Ралин, както и по-малко известните Васил Павурджиев, Димитър Розалин, Петър Горянски, Мони Леви, Албер Декало и Банчо Банов.

В двудневната изложба със заглавие "Сто български басни от пожълтелите страници" са включени създадените до момента 13 илюстрации, направени от Кръстю Тодоров преди смъртта му през август 2022 г. Снимка: БТА

Проект на кинорежисьора и филолог Кирил Тодоров и неговия баща, художника Кръстьо Тодоров (1959 - 2022), цели да събере 100 басни от повече или по-малко популярни български писатели в илюстриран сборник. Двудневна изложба със заглавие "Сто български басни от пожълтелите страници" представя част от текстовете и илюстрациите към тях и може да бъде видяна на 3 и 4 януари в галерия "Неси" в Бургас. Снимка: БТА

"Все още се опитваме да уговорим авторски права за някои от последни автори, които искаме да включим. Цялостната надежда е да успеем да издадем книгата до края на 2023 година. Не сме се спрели на издателство, но искаме да е бургаско, защото като цяло това е бургаски проект", обясни пред БТА Кирил Тодоров.

Първоначалната му идея за събирането на басни преди няколко години е била проектът да е с фокус единствено върху Стоян Михайловски.

Проект на кинорежисьора и филолог Кирил Тодоров и неговия баща, художника Кръстьо Тодоров (1959 - 2022), цели да събере 100 басни от повече или по-малко популярни български писатели в илюстриран сборник. Двудневна изложба със заглавие "Сто български басни от пожълтелите страници" представя част от текстовете и илюстрациите към тях и може да бъде видяна на 3 и 4 януари в галерия "Неси" в Бургас. Снимка: БТА

В двудневната изложба със заглавие "Сто български басни от пожълтелите страници" са включени създадените до момента 13 илюстрации, направени от Кръстю Тодоров преди смъртта му през август 2022 г. Снимка: БТА

"Когато реших да го задействам, баща ми направи няколко пробни илюстрации само по текстове на Стоян Михайловски, а аз подготвих един сборник. В процеса на събиране на негови басни обаче започнах да попадам на басни на други писатели. Тогава се роди идеята да обхвана всички сериозни баснописци на нашата литература, което ми отне около 2-3 години, докато се стигне до цял сборник. Търсил съм някои от авторите по вестници и списания, защото тези басни никога не са издавани в книга.

Друга част от писателите пък са много малко известни и малцина са чували за тях, затова беше и по-трудно да открия книги, от които да направя подбор на интересните басни. Някои от тях са писали само по няколко, но други са писали по много повече", допълни той.

Сред източниците му са списания, вестници и книги с басни, както и издания, в които текстове от жанра са включени само частично. Едно от интересните му попадения е Димитър Розалин.

В двудневната изложба със заглавие "Сто български басни от пожълтелите страници" са включени създадените до момента 13 илюстрации, направени от Кръстю Тодоров преди смъртта му през август 2022 г. Снимка: БТА

Проект на кинорежисьора и филолог Кирил Тодоров и неговия баща, художника Кръстьо Тодоров (1959 - 2022), цели да събере 100 басни от повече или по-малко популярни български писатели в илюстриран сборник. Двудневна изложба със заглавие "Сто български басни от пожълтелите страници" представя част от текстовете и илюстрациите към тях и може да бъде видяна на 3 и 4 януари в галерия "Неси" в Бургас. Снимка: БТА

"Той има издадена само една-единствена стихосбирка и тя не е с басни. Но той е пишел в много и различни хумористични вестници и списания през 30-те години. Общо взето всичко, което е публикувал там, са били басни. От него има голямо количество и то много интересни и добре написани текстовете. Намирането им обаче е трудно, защото той не е издавал книги и много хора не го познават", каза за БТА Тодоров.

За Кирил Тодоров интересни попадения сред събраните творби са и басните на Васил Павурджиев и Радой Ралин.

"Бях много изненадан, че Радой Ралин има басни, защото той е известен със стихотворенията и с кратките си сатирични форми. Басните му са по-скоро като кратки разкази, но са изцяло в жанра. Страхотен баснописец е и Васил Павурджиев, който е сред по-малко известните.

Той пише в края на 30-те и началото на 40-те години на миналия век. Любопитно е, че той пише по източни теми. Негови герои са образи като султанът от Багдад, камили, Али Бръснарят или пък Багдатският халиф. Това не е характерно само за басните му, а и за приказките и стихотворенията му, които са с такъв източен мотив и са много любопитни за четене", разказа още Тодоров.

В двудневната изложба със заглавие "Сто български басни от пожълтелите страници" са включени създадените до момента 13 илюстрации, направени от Кръстю Тодоров преди смъртта му през август 2022 г. Снимка: БТА

Проект на кинорежисьора и филолог Кирил Тодоров и неговия баща, художника Кръстьо Тодоров (1959 - 2022), цели да събере 100 басни от повече или по-малко популярни български писатели в илюстриран сборник. Двудневна изложба със заглавие "Сто български басни от пожълтелите страници" представя част от текстовете и илюстрациите към тях и може да бъде видяна на 3 и 4 януари в галерия "Неси" в Бургас. Снимка: БТА

Според него всички писатели имат уникален поглед към басните и е интересно да се съберат на едно място.

"Така може да се направи сравнението между най-класическите автори като Константин Величков, Стоян Михайловски и Пенчо Славейков, за които може да се каже, че са първите, тръгнали в тази посока, мине се през утвърдените баснописци като Димитър Подвързачов, Петър Горянски, Христо Радевски и се стигне до по-модерните като Албер Декало и Мони Леви, които са писали във вестник "Стършел", където са излизали техни басни, но са издавали и отделно книги. Та дори до Марко Ганчев, на когото някои от басните са баснограми - много кратки форми, но са много характерни", каза Тодоров.

Проект на кинорежисьора и филолог Кирил Тодоров и неговия баща, художника Кръстьо Тодоров (1959 - 2022), цели да събере 100 басни от повече или по-малко популярни български писатели в илюстриран сборник. Двудневна изложба със заглавие "Сто български басни от пожълтелите страници" представя част от текстовете и илюстрациите към тях и може да бъде видяна на 3 и 4 януари в галерия "Неси" в Бургас. Снимка: БТА

Проект на кинорежисьора и филолог Кирил Тодоров и неговия баща, художника Кръстьо Тодоров (1959 - 2022), цели да събере 100 басни от повече или по-малко популярни български писатели в илюстриран сборник. Двудневна изложба със заглавие "Сто български басни от пожълтелите страници" представя част от текстовете и илюстрациите към тях и може да бъде видяна на 3 и 4 януари в галерия "Неси" в Бургас. Снимка: БТА

Още Лафонтен - веселият илюстратор на тъмните човешки нрави
СВЕТОВНА КЛАСИКА

Лафонтен - веселият илюстратор на тъмните човешки нрави

Още Истинската същност на Пенчо Славейков - "сън за щастие" в оковите на болно тяло
ЗНАМЕНИТИТЕ ЛИЧНОСТИ НА БЪЛГАРИЯ

Истинската същност на Пенчо Славейков - "сън за щастие" в оковите на болно тяло

 

Още Димитър Подвързачов – Хамлет принц Датски
МАЙСТОРИ НА СЛОВОТО

Димитър Подвързачов – Хамлет принц Датски

Още Какво предрича "Вечен календар" на 163 години?
СТАРИ КНИГИ, ГАДАЕНЕ И ПРЕДСКАЗВАНЕ

Какво предрича "Вечен календар" на 163 години?

Още Жан дьо Лафонтен взел стари басни и им придал "новост и веселие"
НОВА КНИГА

Жан дьо Лафонтен взел стари басни и им придал "новост и веселие"

Още София Стоянова - внучка на Радой Ралин: Дядо ми е бил гласът на истината по столичните улици
100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА РАДОЙ РАЛИН

София Стоянова - внучка на Радой Ралин: Дядо ми е бил гласът на истината по столичните улици

 

Google Добавете ни като предпочитан източник в Google
Коментирай0

Календар

Препоръчваме ви

Изложба със 110 оригинални творби на Алфонс Муха ще представи творчеството му в Италия

Експозицията, организирана от Фондация "Музеи Асти", може да бъде разгледана до 2 май

Изкуствоведка разказва за откриването на отдавна изгубена картина на Караваджо в Париж

Платното било покрито с мръсотия, но тя го разпознала веднага: "Млад мъж с гарафа рози" - произведение, за което се смята, че е нарисувано от Караваджо през 90-те години на XVI век

Музеят на Амстердам придоби картина от 1889 г., свързана с историята му

Картината "Музициращи момичета в общинското сиропиталище в Амстердам" (1889 г.) от Тереза Шварце изобразява група пеещи момичета, облечени в червено-черните рокли

Люба Шарин рисува българските си корени в първата си самостоятелна изложба

В "TRANSFORMATIONS - Памет, корени, идентичност" родената във Франция художничка съчетава маслена живопис, фолклорни мотиви и текстил

Наша художничка излага картините си редом с платна за милиони

Славена Петкова е първата българка със самостоятелно представяне на най-старото изложение за съвременно изкуство в Атина

Картина на Джорджия О’Кийф, открита в гардероб след 40 години, отива на търг за 3 милиона долара

Според New York Post картината е открита от жена от Роуд Айлънд, докато помагала на възрастната си леля да разчисти апартамента ѝ в квартал Ийст Вилидж в Ню Йорк