БЪЛГАРСКА СЪКРОВИЩНИЦА
Сто български басни от пожълтелите страници
Проект на кинорежисьора Кирил Тодоров събира 100 български басни от близкото минало, илюстрирани от художника Кръстю Тодоров - Кеца
Редактор : / 1101 Прочита 0 Коментара
В двудневната изложба със заглавие "Сто български басни от пожълтелите страници" са включени създадените до момента 13 илюстрации, направени от Кръстю Тодоров преди смъртта му през август 2022 г. Снимка: БТА
Проект на кинорежисьора и филолог Кирил Тодоров и неговия баща, художника Кръстю Тодоров (1959 - 2022), цели да събере 100 басни от повече или по-малко популярни български писатели в илюстриран сборник.
Двудневна изложба със заглавие "Сто български басни от пожълтелите страници" представя част от текстовете и илюстрациите към тях и може да бъде видяна на 3 и 4 януари в галерия "Неси" в Бургас.
В експозицията са включени създадените до момента 13 илюстрации, направени от Кръстю Тодоров преди смъртта му през август 2022 г. Те са по текстовете, чиито авторски права досега са официално потвърдени за участие в проекта, каза пред БТА Кирил Тодоров.
Най-ранни сред тях са творбите на Стоян Михайловски, Пенчо Славейков, а сред най-късните - на Марко Ганчев, който е и единственият жив включен автор, допълни той. В списъка попадат още популярни имена като Константин Величков и Радой Ралин, както и по-малко известните Васил Павурджиев, Димитър Розалин, Петър Горянски, Мони Леви, Албер Декало и Банчо Банов.
"Все още се опитваме да уговорим авторски права за някои от последни автори, които искаме да включим. Цялостната надежда е да успеем да издадем книгата до края на 2023 година. Не сме се спрели на издателство, но искаме да е бургаско, защото като цяло това е бургаски проект", обясни пред БТА Кирил Тодоров.
Първоначалната му идея за събирането на басни преди няколко години е била проектът да е с фокус единствено върху Стоян Михайловски.
"Когато реших да го задействам, баща ми направи няколко пробни илюстрации само по текстове на Стоян Михайловски, а аз подготвих един сборник. В процеса на събиране на негови басни обаче започнах да попадам на басни на други писатели. Тогава се роди идеята да обхвана всички сериозни баснописци на нашата литература, което ми отне около 2-3 години, докато се стигне до цял сборник. Търсил съм някои от авторите по вестници и списания, защото тези басни никога не са издавани в книга.
Друга част от писателите пък са много малко известни и малцина са чували за тях, затова беше и по-трудно да открия книги, от които да направя подбор на интересните басни. Някои от тях са писали само по няколко, но други са писали по много повече", допълни той.
Сред източниците му са списания, вестници и книги с басни, както и издания, в които текстове от жанра са включени само частично. Едно от интересните му попадения е Димитър Розалин.
"Той има издадена само една-единствена стихосбирка и тя не е с басни. Но той е пишел в много и различни хумористични вестници и списания през 30-те години. Общо взето всичко, което е публикувал там, са били басни. От него има голямо количество и то много интересни и добре написани текстовете. Намирането им обаче е трудно, защото той не е издавал книги и много хора не го познават", каза за БТА Тодоров.
За Кирил Тодоров интересни попадения сред събраните творби са и басните на Васил Павурджиев и Радой Ралин.
"Бях много изненадан, че Радой Ралин има басни, защото той е известен със стихотворенията и с кратките си сатирични форми. Басните му са по-скоро като кратки разкази, но са изцяло в жанра. Страхотен баснописец е и Васил Павурджиев, който е сред по-малко известните.
Той пише в края на 30-те и началото на 40-те години на миналия век. Любопитно е, че той пише по източни теми. Негови герои са образи като султанът от Багдад, камили, Али Бръснарят или пък Багдатският халиф. Това не е характерно само за басните му, а и за приказките и стихотворенията му, които са с такъв източен мотив и са много любопитни за четене", разказа още Тодоров.
Според него всички писатели имат уникален поглед към басните и е интересно да се съберат на едно място.
"Така може да се направи сравнението между най-класическите автори като Константин Величков, Стоян Михайловски и Пенчо Славейков, за които може да се каже, че са първите, тръгнали в тази посока, мине се през утвърдените баснописци като Димитър Подвързачов, Петър Горянски, Христо Радевски и се стигне до по-модерните като Албер Декало и Мони Леви, които са писали във вестник "Стършел", където са излизали техни басни, но са издавали и отделно книги. Та дори до Марко Ганчев, на когото някои от басните са баснограми - много кратки форми, но са много характерни", каза Тодоров.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}