ВАГНЕРОВИ ПРАЗНИЦИ
"Дрезднер нойесте нахрихтен": "И България има свой Байройт"
И България има свой Байройт с току-що завършилия Вагнеров фестивал в София, пише изданието "Дрезднер нойесте нахрихтен"
Редактор : / 602 Прочита 2 Коментара
Аплодисменти за спектакъла "Летящият холандец", който закри Вагнеровия фестивал (Снимка: Цветомир Петров/ БТА)
И България има свой Байройт с току-що завършилия Вагнеров фестивал в София, пише изданието "Дрезднер нойесте нахрихтен".
Дългогодишният директор на Софийската опера и балет Пламен Карталов (Снимка: Цветомир Петров/ БТА)
Докато фестивалът в Байройт тази година често попада в журналистическите заглавия за това, че не е напълно разпродаден, а когато гледаме критично, виждаме един безличен "Парсифал" и обща липса на интерес към посещение на легендарното за Вагнер култово място, Софийската опера е решила да направи през месец юли свой музикален форум, включващ същия брой представления като този в Байройт и да не разочарова своята публика.
Това пише авторът на публикацията Рико Фьорстер.
Дългогодишният директор на Софийската опера и балет Пламен Карталов, голям почитател и познавач на Вагнер, описал особената си свързаност с този композитор в книгата "Моят живот с Рихард Вагнер" от 2021 г., е решил преди година да направи през 2023 година в Източна Европа конкуренция на фестивала в Байройт. За тази цел е планирал и създал нов "Пръстен на нибелунга", който отпразнува премиера през юли.
Фестивалът беше допълнен с произведения, които присъстват в репертоара на тази оперна сцена - "Парсифал", "Тристан и Изолда" и "Летящият холандец", като последната постановка беше представена на откритата сцена в Панчаревското езеро край София и с нея беше закрит Вагнеровият фестивал.
Успехът доказа правотата на Карталов, пише "Дрезднер нойесте нахрихтен".
Международният интерес беше изключителен и доведе в българската столица почитатели на Вагнер от цял свят.
Фактът, че всички продукции са собствени постановки на ръководителя на оперния театър може да звучи малко патриархално, но те са осъществени благодарение на усърдието и безусловния ангажимент на този успешен български директор и режисьор, който навремето е бил асистент на Хари Купфер и е следвал режисура в Източен Берлин.
В този фестивал Пламен Карталов си поставя особено важната задача да представи предимно български певци на международната публика и да допълни състава с малко чуждестранни гостуващи изпълнители, като я изпълнява почти изцяло.
Известни имена като легендарната Ана Томова-Синтова или Курт Ридл, както и международно известният корепетитор Пауло Енрике-Алмейда от операта в Лайпциг отговаряха за разучаването на немския текст и свършиха цялата подготвителна работа.
Изключително важна и особено мощна константа на този фестивал беше оркестърът на Софийската опера под ръководството на Константин Тринкс, който като диригент от дълги години е свързан с немския репертоар на тази сцена и с изключение на "Летящият холандец" репетира и майсторски дирижира всички произведения.
Тринкс, известен със своя точен и акуратен диригентски стил, успя да балансира по изключителен начин между изпълнителския капацитет на укрепналия чрез немския репертоар оркестър и международните изисквания. Резултатът беше плътно, мелодично, способно да акомпанира оркестрово звучене, пише "Дрезднер нойесте нахрихтен" .
За сценичната реализация на втория негов "Пръстен" (първият "Пръстен на нибелунга" на Карталов беше създаден между 2010 и 2013 г. и допреди няколко години беше игран неколкократно и на международни сцени, сред които в Минск и в московския Болшой театър) директорът на Софийската опера привлече австрийския сценограф Ханс Кудлих, а костюмите бяха на Христина Михалева-Зорбалиева.
За Карталов и неговия екип беше важно в новия "Пръстен" историята да бъде разказана точно и неразкрасено, като посредством елементи от фантастиката постановката да стане достъпна и за по-младата публика - идея, която беше реализирана прекрасно. Червените коне на осемте валкирии в третото действие на операта, движени по сцената с интелигентна и умела хореография, бяха двукратно аплодирани - реакция, която авторът на рецензенцията никога не е виждал в тази част на произведението.
Чрез новото, интензивно представяне на героите и рамково действие, поясняващо сюжета на "Пръстена", режисьорът разяснява случващото се на неопитния в музиката на Вагнер зрител. И в нито един момент постановката не изглежда скучна или дори прашасала, тя е много жива, дори ако на места е може би малко инфантилна.
Всички представления на "Пръстенът на нибелунга", както и репертоарните опери, бяха разпродадени и ще бъдат представяни на фестивал в София и през следващите години.
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fnoti%2Fdrezdner-noyeste-nahrihten-i-balgariya-ima-svoy-bayroyt&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2023%2F08%2F02%2F2589959%2F768x432.jpg%3F_%3D1690990454&description="Дрезднер нойесте нахрихтен": "И България има свой Байройт"', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}