ЗВЕЗДНИ ГАСТРОЛИ
Дмитрий Юровски представя Вагнер и Щраус в зала "България"
Солист на вечерта е сопраното Любов Стучевская
Редактор : / 879 Прочита 0 Коментара
Маестро Дмитрий Юровски (Източник: Софийска филхармония)
На 2 февруари Софийската филхармония посреща Дмитрий Юровски - най-младият член на прочутата диригентска династия, син на легендарния Михаил Юровски и брат на почетния диригент на Лондонската филхармония Владимир Юровски.
Програмата на вечерта включва Увертюра към операта "Нюрнбергски майстори-певци" и заключителен монолог от операта "Залезът на боговете" от Вагнер и симфонична поема "Тъй рече Заратустра"от Рихард Щраус. Солист на вечерта е сопраното Любов Стучевская.
Дмитрий Юровски, най-младият член на известната музикална фамилия, започва музикалното си образование на шестгодишна възраст в катедрата по виолончело на музикалното училище към Московската консерватория. След като семейството му се премества в Берлин, той продължава да учи виолончело. През 2003 г. започва уроци по дирижиране в музикалната академия Hanns Eisler в Берлин.
Дмитрий Юровски е работил с Филхармоничния оркестър на Би Би Си, оркестрите на Ла Фениче и Кралския театър в Торино, Филхармоничния оркестър на Артуро Тосканини в Парма, оркестъра Pomeriggi Musicali в Милано, Португалския симфоничен оркестър в Лисабон, Мюнхен Оркестър на радиото, филхармониите на Дрезден, Санкт Петербург и Шанхай, симфоничните оркестри на Хамбург и Виена, резиденционният оркестър на Хага, оркестърът на Ирландското радио/телевизия и Симфоничният оркестър на Светланов.
От 2011 г. маестрото е главен диригент на Фламандската кралска опера и главен диригент на Симфоничния оркестър "Руска филхармония". През 2015 г. Дмитрий Юровски поема позицията на музикален директор и главен диригент на Новосибирския театър за опера и балет.
Любов Стучевская учи в Оперната школа към Кралския колеж по музика - Лондон и става частна ученичка на известната унгарска певица и вокален педагог Вера Роса. В две последователни години участва в майсторските класове на световноизвестни оперни певци като Мирела Френи, Джузепе Ди Стефано, Луиджи Алва, Николай Геда, Грейс Бъмбри, Нико Кастел, Илеана Котрубаш, Греъм Кларк и Елена Образцова и курсовете на "Метрополитън опера" - Ню Йорк.
Любов Стучевская (Източник: Софийска филхармония)
След дебюта си в Лондон като Лиза от "Дама пика" на Чайковски, Любов Стучевская продължава кариерата си по целия свят, изпълнявайки партиите на Мими от "Бохеми", Тоска от едноименната опера и Чо-Чо-сан от "Мадам Бътерфлай" на Пучини, Леонора от "Трубадур" на Верди и Татяна от "Евгений Онегин" на Чайковски; а също така - главните роли от "Русалка" на Дворжак и "Аида" на Верди.
От 2013 изпълнява големи вагнерови партии като Елизабет от "Танхойзер", Сента от "Летящият холандец" и Изолда от "Тристан и Изолда", както и главната роля в "Саломе" на Рихард Щраус. Най-новото попълнение в репертоара са тежките драматични роли от "Валкюра", "Зигфрид" и "Залезът на боговете" на Вагнер и Електра от едноименната опера на Рихард Щраус .
Любов Стучевская е и активна концертна певица. Нейният ораториален репертоар включва Деветата симфония на Бетовен, "Военен реквием" на Бритън, "Стабат Матер" на Росини, "Глаголическа меса" на Яначек, "Реквием" на Верди и Симфония №14 на Шостакович.
Сътрудничи си със световноизвестни диригенти като Бруно Бартолети, Шарл Дютоа, Генадий Рождественски, Соли Ароновски, Ив Куелър, Дейвид Уилкокс, Дмитрий Юровски, Джеймс Локхарт, Марчело Монтадели, Алберто Веронези, Вахан Мартиросян и режисьори като Джон Копли, Кийт Уорнър, Малкълм Фрейзър, Дейвид Поунтни и Джандоменико Вакари. Участвала е в множество гала-концерти на Вагнер и Рихард Щраус в цяла Европа.
Бъдещите й ангажименти включват Нисия в "Цар Кандавъл" на Александър Цемлински, Сента от "Летящият холандец" на Вагнер, Електра в едноименната опера на Рихард Щраус, Джоконда от едноименната опера на Амилкаре Понкиели и световната премиера на "Диалозите на Сенека" от Джефри Чинг.
Определяна като "епичната комедия ", операта "Нюрнбергските майстори певци" на Вагнер е създадена по негово собствено либрето. Операта се различава много от другите му - тя е може би най-жизнената, най-близката до широкия вкус. Увертюрата на "Нюрнбергските майстори-певци" може да се нарече бляскава и тържествена. Тя е с празничен характер, изградена върху най-важните теми от операта. Написана е в сонатна форма, като за първа тема е използван празничният мотив на майстерзингерите, а като странична — темата на лиричната песен на Валтер. В увертюрата са използвани редица от лайтмотивите, като "мотивът на възторга", "мотивът на спора" и др.
"Залезът на боговете" ("Götterdämmerung") е последната от четирите опери на Рихард Вагнер, образуващи тетралогията "Пръстенът на нибелунга". Либретото на операта, както и на целия цикъл, съшо е написано от самия Вагнер. Премиерата на "Залезът на боговете" се е състояла на фестивала в Байройт на 17 август 1876 година, като част от първото цялостно изпълнение на тетралогията "Пръстенът на нибелунга". За разлика от " Нюрнбергски майстори-певци", тук господства мрачен, трагичен колорит и преобладават образите на злото.
Йохан Щраус-баща бил жесток родител
Базирана на едноимения труд на Ницше, който представя неговата идея за свръхчовека, симфоничната поема "Тъй рече Заратустра" на Рихард Щраус става първият случай в историята на музиката, в който за основа на музикално произведение е взет философски труд. Впрочем, през 1883 Ницше изказва забележителната мисъл относно своето произведение: "Към каква категория спада този "Заратустра"? Мисля, че май към симфонията." По този начин дори самият автор на литературния първоизточник забелязва в своето творение известна връзка с музикалните категории.
Поемата се радва на изключителна популярност не само сред почитателите на класическата музика. Произведението е сред любимите на Елвис Пресли, който използва встъпителната част в своите концерти. Фънк аранжимент на поемата печели Грами през 1974 г., "Тъй рече Заратустра" в изпълнение на Берлинската филхармония звучи и в култовата лента на Стенли Кубрик "2001-ва, Една одисея в Космоса".
Билети за концерта са налични на касата на зала "България" и в Ивентим.
Пълната програма на Софийската филхармония може да намерите на: https://sofiaphilharmonic.com/
Следете страницата на филхармонията във:
Facebook | Twitter | Instagram | YouTube
Честит рожден ден, Моцарт!
Софийската филхармония празнува рожения ден на Моцарт с концерт на 26 януари
Малко познатият Вивалди в концерт на Националния филхармончиен хор
