ПАМЕТ БЪЛГАРСКА
"Върви, народе възродени": Писмени спомени за историята на написването му се пазят в Държавния архив в Ловеч
Първият е спомен на Панайот Пипков за създаването на музиката на химна по стиховете на Стоян Михайловски
Редактор : / 1076 Прочита 1 Коментара

В Държавния архив в Ловеч се съхраняват три документа под формата на спомени за историята на написването на химна на българската просвета и култура "Върви, народе възродени", съобщана за БТА Павлина Петрова, началник отдел "Държавен архив" - Ловеч.
Тя разказа, че първият е спомен на Панайот Пипков за създаването на музиката по стиховете на Стоян Михайловски. Характерно за този спомен, е че той не е от първо лице, а е препис от една публикация в сп. "Родна реч" от 1942 г.
Този спомен стои в основата на всички общоизвестни факти за историята на написването на химна. А те са, че през 1901 г. няколко дни преди 11 май, когато се чества Денят на светите братя Кирил и Методий, в час по пеене в един от третите класове на Ловешкото петокласно мъжко училище "Йосиф I" Панайот Пипков вижда един от учениците да чете стихотворението на Стоян Михайловски, посветено на светите братя.
Панайот Пипков (Снимка: "Изгубената България")
По негови думи въздействието на стиховете било толкова силно, че още преди да дочете целия текст, в главата му зазвучала музика. Написването ѝ върху черната дъска траело не повече от 15 минути. До края на часа оставали още половин час, но това време било достатъчно учениците да разучат песента. След първото ѝ изпяване ударил звънецът, но вместо учениците да се разотидат, те продължили да пеят и то с такава сила, че заглушили шума от настъпилото междучасие.
Учители и ученици от другите класове се трупали пред вратата да слушат новата песен. Тогавашният директор на училището Христо Бръмбаров поздравил Пипков и го помолил хористите от училищния хор да изпеят песента на 11 май на молебена по случай празника на светите равноапостоли братята Кирил и Методий. Тогава тя прозвучала за пръв път, а само година по-късно добила популярност в почти всички училища в страната, разказа Петрова.
По думите й вторият спомен е на Цачо Сяров - ученик в класа и свидетел на написването и първото изпяване на химна. По-късно той завършва юридическия факултет на Софийския университет и прави адвокатска кариера в Ловеч. Споменът, който се съхранява в архива, не е от първо лице, а е записан по негов разказ през 1966 г. от д-р Илия Еврев, известен ловешки краевед.
Най-общо неговият спомен преповтаря историята, описана от Панайот Пипков, с уточнението, че химнът е написан три дни преди 11 май, т.е. вече имаме конкретна дата за създаването на химна и тя е 9 май 1901 г.
Последният спомен е единствен, който е от първо лице. Той е на ловешкия учител, музикант, краевед и филантроп Ненчо Рашев. Той събира и записва над 600 народни песни от Ловешкия край, издадени в два сборника и завещава на Общината и Историческия музей в Ловеч цялото си имущество. Днес в неговата къща се помещава Етнографския музей в града, каза Петрова.
Споменът на Ненчо Рашев е записан през 1960 г. и е любопитен с това, че според него годината на написването на химна не е 1901 г. Той се позовава на разказа на Илия Христов Илиев, хорист в училищния хор на Панайот Пипков, според който през 1901 г.
Пипков съчинява химна "Закриляй творче мой народа", а химнът на светите братя Кирил и Методий е композиран през есента на 1903 г. в паралелката III клас в стаята в дясно до входа на училището "Йосиф I". Като ученици в този клас той посочва имената на Иван Динков и Цачо Сяров.
"Когато се позоваваме на база спомени за дадено историческо събитие трябва да имаме предвид няколко важни фактора. На първо място дали споменът е от първо лице, т.е. дали човекът е пряк свидетел или участник в събитието. На второ място отдалечеността във времето. Нормално е с годините паметта на човек и спомените да избледняват дори да се променят поради някакви обстоятелства. Не трябва да се пренебрегва и субективния фактор", заяви началник отдел "Държавен архив" - Ловеч.
По думите й официалната версия за създаването на Химна на българската просвета и култура се позовава на сведенията, оставени от самия композитор Панайот Пипков. Написан е на 9 май 1901 г. и за пръв път е изпят в Ловеч на 11 май на празника на светите равноапостоли братята Кирил и Методий, което е един от многото поводи да бъдем горди и да тачим историята на нашия град, каза Петрова.
Стоян Михайловски (Снимка: "Изгубената България")
Тя съобщи още, че в Държавен архив - Ловеч, се съхраняват и документи, свързани със самия Панайот Пипков. Това са основно писма, запазени във фонда на Ловчанско читалище "Наука - 1870 г.". Те са писани лично от Пипков до читалището в периода от 1900 г. до 1902 г. и касаят отношенията между ръководените от него хорове и културната институция, предоставянето на читалищния салон за изпълняването на музикални пиеси, ползването на музикални инструменти и др.
Във фонда на Ненчо Рашев се съхранява снимка на малките хористи от училище "Йосиф Първи" в Ловеч, ръководен от Панайот Пипков.
Във фонда на Българската фотография се пази снимка под формата на негатив на цигулковия оркестър, също ръководен от Пипков.
В колекцията от регистри за раждания, женитби и умирания е запазен оригиналният акт за раждане на неговия син Любомир Пипков от 1904 г., разказа още Павлина Петрова.

"Братко Кириле, кажи на ония да научат азбуката, та да знаят, че свобода и слободия не е едно и също"