Продължават проучванията на Букелон - ловната крепост на императори и султани

След едногодишно прекъсване, през 2021 г. продължиха археологическите разкопки на крепостта Букелон, край с. Маточина, съобщиха от Националния исторически музей.

Проектът предвижда да се установи стратиграфията, хронологията на обекта, трасето на късноантичната крепостна стена и съотношението й със средновековната кула.

Проучен е сектор от представителна сграда, градена в opus mixtum, с вход от изток. Подовото й ниво е върху хоросанова замазка, над която е имало тухлена или мраморна настилка. Откритата над него битова керамика подсказва датировка IV - V в.

Поглед отвътре на Кулата (Снимка: НИМ)

В пет сектора по източния и западен склон на платото са проучени участъци от късноантичната крепостна стена. В една от контролните траншеи, непосредствено пред външната страна на късноантичната стена, бе разкрито трасе от по-ранна крепостна стена, чиито лица са от едри, едностранно одялани каменни блокове.

Дебелината й достига до 2,15 м. На този етап на проучванията ни, най-ранната дата за нейния градеж е V в. пр. Хр.

Кръгло съоръжение (Снимка: НИМ)

В една от контролните траншеи бе разкрито кръгло каменно съоръжение със старателно оформени външни лица.

Подът във вътрешността му е върху пласт от нивелирани дребни камъни. Засега не можем да се определи предназначението му. Насипът около него съдържа фрагменти от битова керамика, глинени лампи, стъклени съдове от IV - V в., както и шлака.

Източната част на Кулата (Снимка: НИМ)

Продължиха и проучванията около кулата.

От източната ù страна е разкрита още една крепостта стена, дебела 2,30 м, на фуга към външното лице на късноантичната стена и застъпена от средновековната кула. Не е изключено именно тя да е изградена през средновековието и да е синхронна на кулата.

Контрафорс и тракийска крепостна стена (Снимка: НИМ)

Изследователски екип: научен ръководител гл. ас. д-р Мариела Инкова, ръководител отдел "История на България през средните векове (VII-XVII в.)" в Националния исторически музей, заместници: Панайот Антонов (Национален исторически музей) и Ирена Русева (Исторически музей - Свиленград), член на екипа: гл. ас. д-р Георги Сенгалевич (Национален археологически институт с музей - БАН).

Изследователският екип (Снимка: НИМ)

Финансирането е по проект на Националния исторически музей и е осигурено от Министерство на културата и община Свиленград.