След едногодишно прекъсване, през 2021 г. продължиха археологическите разкопки на крепостта Букелон, край с. Маточина, съобщиха от Националния исторически музей.

Още

Находка от Букелон загатва за ловните страсти на Палеолозите

Проектът предвижда да се установи стратиграфията, хронологията на обекта, трасето на късноантичната крепостна стена и съотношението й със средновековната кула.

Проучен е сектор от представителна сграда, градена в opus mixtum, с вход от изток. Подовото й ниво е върху хоросанова замазка, над която е имало тухлена или мраморна настилка. Откритата над него битова керамика подсказва датировка IV - V в.

Поглед отвътре на Кулата (Снимка: НИМ)

Още

Археологическият музей показва най-интересните находки от последния сезон

В пет сектора по източния и западен склон на платото са проучени участъци от късноантичната крепостна стена. В една от контролните траншеи, непосредствено пред външната страна на късноантичната стена, бе разкрито трасе от по-ранна крепостна стена, чиито лица са от едри, едностранно одялани каменни блокове.

Дебелината й достига до 2,15 м. На този етап на проучванията ни, най-ранната дата за нейния градеж е V в. пр. Хр.

Кръгло съоръжение (Снимка: НИМ)

В една от контролните траншеи бе разкрито кръгло каменно съоръжение със старателно оформени външни лица.

Подът във вътрешността му е върху пласт от нивелирани дребни камъни. Засега не можем да се определи предназначението му. Насипът около него съдържа фрагменти от битова керамика, глинени лампи, стъклени съдове от IV - V в., както и шлака.

Източната част на Кулата (Снимка: НИМ)

Продължиха и проучванията около кулата.

От източната ù страна е разкрита още една крепостта стена, дебела 2,30 м, на фуга към външното лице на късноантичната стена и застъпена от средновековната кула. Не е изключено именно тя да е изградена през средновековието и да е синхронна на кулата.

Контрафорс и тракийска крепостна стена (Снимка: НИМ)

Изследователски екип: научен ръководител гл. ас. д-р Мариела Инкова, ръководител отдел "История на България през средните векове (VII-XVII в.)" в Националния исторически музей, заместници: Панайот Антонов (Национален исторически музей) и Ирена Русева (Исторически музей - Свиленград), член на екипа: гл. ас. д-р Георги Сенгалевич (Национален археологически институт с музей - БАН).

Изследователският екип (Снимка: НИМ)

Финансирането е по проект на Националния исторически музей и е осигурено от Министерство на културата и община Свиленград.

Още

Нови находки разкриват блясъка на императорските терми в Антична Рациария

Още

Проф. Овчаров: Римските терми в Рациария може да превърнат в световен туристически обект

Още

Грандиозен погребален комплекс от осем ротонди е открит на Перперикон

Още

Ученици с още интересни находки в крепостта "Ряховец"

Още

Град на 6000 години проучват археолози от Националния исторически музей

Още

Безценна находка е открита при разкопките на Средновековния град Русокастро

Още

Екип от археолози извърши спасителни разкопки край ямболското село Завой

Още

Римска императорска резиденция с храм на Дионис проучват археолози край село Стройно