Оловен печат от края на XIII век, открит при спасителни разкопки на късноантичната и средновековна крепост Букелон, вече дава информация за част от знатните й обитатели.

Византинистът проф. Иван Йорданов е разчел надписа на гърба на изобразената Богородица Оранта, вдигнала ръце в традиционен жест на застъпническа молитва: "Пречиста, потвърждавай писмата на протогеракария /първия соколар/, украсявай и актовете".

Оловният печат с изображение на Богородица Оранта е принадлежал на първия соколар на император от династията на Палеолозите (Снимка: НИМ)

"Организаторът на императорския лов със соколи е бил влиятелна фигура във Византия - пояснява гл. ас. д-р Мариела Инкова от Националния исторически музей, ръководител на миналогодишните разкопки на крепостта край с. Маточина, Свиленградско - Може би става дума за соколаря на Андроник II, управлявал през 1282-1328 г. Надяваме се да узнаем повече, когато проф. Йорданов приключи работата си с печата."

Засега хипотезите не изключват и родоначалника на последната византийска династия Михаил VIII Палеолог (1259-1282). Според някои изследователи по негово време е написано съчинение за лова със соколи, любимо занимание на короновани глави и завоеватели още преди новата ера.

Що се отнася до средните векове, има податки, че са го практикували повечето турски султани, крал Франсоа I, император Фридрих I Барбароса, Кубилай хан, Тамерлан и синовете на Чингис хан. А през XIV век английският крал Едуард III дори въвежда смъртно наказание за убийство на сокол.

Сред находките от спасителните разкопки е и тази златна апликация (Снимка: НИМ)

"Запазено е сведение от дневниците на султан Мехмед IV от 1664 г., че той е ловувал в зоната на Букелон - допълва д-р Инкова. - Последният министър-председател, ходил за дивеч там, е Бойко Борисов. Надявам се, че е забелязал в какво състояние е пътят, докаран до лунен пейзаж покрай преминаването на тежките камиони за строежа на новите заграждения по границата ни с Турция.

Кулата е обект с национално значение, а достъпът до нея е затруднен и до миналата година, когато се наложиха спасителни разкопки заради пожара в близост, не бяха правени археологически проучвания. Нашите геодезисти измериха средна височина от 14 м - само Хрельовата кула може да съперничи на Букелон на българска територия.

Не се виждаха стените на крепостта, използвана от местните като кариера, но пък си личаха "заемките" от камъни в къщите на близкото село. Заснехме дори каменно блокче с фосил в него."

Каменно блокче с фосил при Букелон (Снимка: НИМ)

Екипът на д-р Инкова, в който влизат Панайот Антонов от НИМ и Ирена Добромирова от Историческия музей в Свиленград, стига до късноантичната крепостна стена, дебела 2 м. Горяла монета на император Юстин II (565-578 ) свидетелства, че през втората половина на VI в. крепостта е била опожарена, а по керамиката може да се съди, че животът там е бил най-интензивен през XII-XIII в.

Тока край Букелон (Снимка: НИМ)

Тъкмо заради факта, че се пада в гранична зона, Букелон не е обект на иманярски набези - само след три сондажа там са открити куп интересни находки, включително златна апликация от XI-XIII в., скулптирана дръжка на нож или на огледало от IV в., бойна топка за прашка, доста монети от II в. пр. Хр. докъм XVI в. сл. Хр, фрагменти от стъклени чаши и накити, сред които стъклена гривна с позлата, пръстени, медни и позлатени копчета. Проучвателите са се натъкнали и на две старобългарски апликации от Х в. със сърцевидна форма, подсказващи българско присъствие в зоната на крепостта.

Знае се, че след победа на цар Михаил III Шишман срещу византийския император Андроник III тази територия временно става наша. Но дали кръстовидният монограм на входа с буквите "М, N, Λ, Κ" може да се свърже с българския цар? Вече е ясно и че кулата е функционирала като донжон - последно укритие на защитниците при бойни действия, понякога затвор в мирно време. Но дали цар Калоян наистина е държал в крепостта пленения през 1205 г. Балдуин Фландърски?

Много други исторически сведения или легенди, свързани с Букелон, чакат потвърждение. Остава да се намери финансиране за планираните тази година разкопки, а и да се погледне в малко по-далечна перспектива - нямаме чак толкова много запазени, но непроучени обекти, за да си позволим да ги пренебрегваме.