ХУДОЖНИКЪТ НА ЧЕРНИЯ ТИРС
На чаша вино край камбановиден кратер от IV в. пр. Хр.
Древната находка е изложена в Археологическия музей в Бургас само за два дни по повод Деня на археолога - 14 февруари
Редактор : / 1349 Прочита 0 Коментара
Камбановиден червенофигурен кратер, датиран от IV в. пр. Хр., е изложен за първи път пред публика в Археологическия музей в Бургас (Снимка: Мая Стефанова/БТА)
Камбановиден червенофигурен кратер, датиран от IV в. пр. Хр., е изложен за първи път пред публика в Археологическия музей в Бургас.
Древният съд за вино може да бъде видян от посетителите само в рамките на два дни - на 13 и 14 февруари, а поводът е отбелязването на предстоящия на 14 февруари Ден на археолога. Освен интересна беседа за навиците на траките и гърците, свързани с пиенето на вино, музеят предлага като бонус за празника и чаша от древната напитка.
Изложеният червенофигурен кратер е една от петте находки, спасени случайно от иманяри. Оценен е от един от археолозите на музея - д-р Гюзелев преди малко повече от 10 години. След като е реставриран, е съхраняван във фонда на културната институция, разказа за БТА Гергана Данабашева, екскурзовод в музея.
Тя допълни, че датировката е направена съобразно изобразените върху съда сцени, а според оценката на археолога намерените артефакти са били част от гробен инвентар на заможен тракиец от Бургаската низина. Тъй като са намерени от иманяри, са определени като колективна археологическа находка.
"Кратерът е бил използван за смесването на виното с вода. Смесването е било гръцки маниер за пиене на вино, за разлика от този на траките, които са го пиели чисто. Всички сме чували и за известната тракийска медовина", допълни още Гергана Данабашева.
Смята се, че изображенията върху изложения камбановиден червенофигурен кратер са дело на много известен майстор художник, наричан от археолозите "Художникът на черния тирс". По българските земи има намерени 80 съда, рисувани от него или от неговия кръг майстори. Специфично за него е, че единствено той рисува черен венеца на бог Аполон, поясни екскурзоводът.
Върху изложения съд са изобразени две сюжетни линии.
"От едната страна има изобразени две менади - едната танцува, а другата държи тимпан, заедно с два танцуващи сатира. Типично за Дионисиевите сцени са тирсовете, които сатирите държат, както и белите венци. Рисуват се като символ на плодородието и възраждащата се природа. Другата сюжетна линия представя няколко младежи с драперии. Украсите на съда са меандри, които в Античността са били употребявани много често като символ на възраждащата се природа", допълни Данабашева.
Този вид съд е бил част от богатия инвентар, свързан с пиенето на вино, който е бил характерен за гръцките симпозиуми, или "изкуството да превърнеш чуждия в свой", разказа още ексурзоводът на музея.
"Симпозиум е използваната и днес латинизирана форма на гръцкото "симпосиум", което в буквален превод означава пиене на много лица заедно. Това е било обществено събитие от изключителна важност, на което е присъствал подбран кръг от мъже. В древни времена пиенето на вино не било представяно като порок, а е било символ на власт и привилегия на елита на обществото", допълни Данабашева.
Тези симпозиуми, или по думите на екскурзовода "социално пиянстване", са имали своите строги правила. "Участници, или симпосиасти могат да бъдат единствено пълнолетни мъже. Жените, наречени хетери, и младежите също са присъствали на пиршествата, но само с цел да приповдигат настроението на участниците със сервиране на виното, както и с изпълнения на песни, танци и музика, както и рецитиране на поезия."
Чрез жребий е бил избиран един симпосиарх, който е трябвало да отговаря за правилата на симпозиума. Той е трябвало да определи съотношението за разреждането на вино с вода, колко чаши имат право да изпият събралите се гости и как ще се проведе самият празник. Уговорката е била, че той е трябвало да остане трезвен до края на събирането.
Инвентарът за този вид пиене е включвал няколко характерни съда. Виното е било доставяно чрез трапезни амфори, а водата се е съхранявала в специални хидрии - друг характерен съд с три дръжки. Тъй като кратерът е бил използван за смесването на виното с водата, той е бил своеобразен център на самия сервиз и затова често е изрисуван с богати сцени.
След това напитката се е преливала в ойнохое и се е пиела с киликси, фиали или кантароси, разказа също Гергана Данабашева.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}