Римската крепост Тримамиум в Русенско пази 20-вековни тайни. Проучили сме само малка част от нея - около една двайсета, казва в интервю за БТА археологът от Русенския исторически музей Върбин Върбанов. По думите му за в бъдеще крепостта, която не е засегната от съвременно строителство, трябва да се превърне в туристически обект, за да може да се стопанисва и социализира.

Крепостта Тримамиум се намира на хълм на брега на река Дунав в местността Стълпище, близо до русенското село Мечка и на двайсетина километра от Русе. Крепостта е построена в края на 1 век и е изоставена в началото на 7 век.

Археолозите са разкрили седем култови ями от 3 век. В една от тях е намерена и бронзова статуетка на Венера. Разкрита е голяма административна сграда от 4 век и части от няколко по-ранни сгради. Има крепостни стени от римския и ранновизантийския период. В най-високата част е открита и средновековна църква. Животът на крепостта продължава както през Първото, така и през Второто български царства. "Последните следи са от липованците, които са били в предния век", казва Върбанов и допълва, че на крепостта има много какво да се научи.

Спасителни разкопки заради иманярски набези

През 2006-2009 г., предвид активизиралата се през последните десетилетия иманярска дейност, Русенският исторически музей предприема спасителни археологически разкопки на крепостта. Изследвани са около 270 кв. метра в южната част на крепостта Тримамиум. При разкопките са открити общо около 500 монети от 2 век до 13 век и изделия от желязо и бронз, стъкло, камък и глина.

Снимка: Регионален исторически музей - Русе

Изцяло запазена бронзова статуетка на Венера - с височина 15 см, е открита в яма номер 4 през лятото на 2008 г., наред с 39 монети - т. нар. антониниана. Последната по хронология монета е на император Диоклециан, сечена в Рим през 285-286 година. На крепостта са открити и повече от 350 железни върхове на стрели от 2 век, от които 283 са запазени цели.

"Досега подобна находка няма аналог в България. Единични бройки на върхове на стрели са намирани и на други места, но не и толкова много накуп", обясни Върбанов. По думите му това показва, че в сградата, в която са открити, е имало или оръжеен склад, или жилище на военен - засега не е ясно, тъй като не е проучена изцяло. Върбанов казва, че повечето находки са от Късната античност - от 4-5 и 6 век, има и от Средновековието. Сред тях има костни гребени и керамични лампи, коланни апликации, както и средновековна пещ.

Част от амфора от 6 век със запазен надпис на гръцки

На амфората е изписано: "Мария ражда Христос. Божията милост е печалба. На света Мария. На Бога Спасител. Амфора със сладък зехтин." (Снимка: Регионален исторически музей - Русе)

Със собствено финансиране на музея през 2017 г. археолозите са организирали нови разкопки, които са продължили около две седмици.

"За краткото време успяхме да постигнем добри резултати", обясни Върбанов. Проучена е площ от 50 кв. метра. Разкрити са три стени - от римско време, от 6 век и от 10-11 век. Намерени са и различни находки - фибули, монети, предмети от бита от желязо и бронз, както и фрагментирана керамика от 4-6 век. Предстои те да бъдат консервирани.

Снимка: Регионален исторически музей - Русе

"Най-интересното откритие бе част от амфора и то заради изцяло запазения на нея шестредов надпис", обяснява Върбанов. Амфората е от 6 век и е била използвана за транспорт на зехтин, предназначен за извършване на ритуали от местната християнска църква. Предполага се, че античният съд е изработен в някоя от източните римски провинции.

Надписът на откритата горна част от амфората е разчетен от специалиста по антична епиграфика от Софийския университет Николай Шаранков. На изделието е изписано - "Мария ражда Христос. Божията милост е печалба. На света Мария. На Бога Спасител. Амфора със сладък зехтин."

Според експерта на мястото, където целостта на античния съд е разрушена, вероятно е имало и означение за количеството, както при други амфори, открити в Истрия, Нове и Сукидава. От другата страна са изписани букви "E+Y", което може да е съкращение от лично име или от зехтин, както и "TPI", което вероятно е съкращение от името на Тримамиум - за да се знае коя е крайната дестинация.

Снимка: Регионален исторически музей - Русе

"Крепостта крие много тайни - не само за нас, но и за идните поколения", коментира археологът Върбин Върбанов.