Десетки артисти, интелектуалци, хора на изкуството, публични личности отдадоха последна почит пред проф. Величко Минеков на поклонението в храм "Свети Седмочисленици".

Той почина на 2 август на 93-годишна възраст. 

Проф. Величко Минеков осъзнаваше голямата отговорност за мисията си на човек и творец, което го записа със златни букви в съкровищницата на българската култура.

Това посочва президентът Румен Радев в съболезнователен адрес до семейството и близките на проф. Величко Минеков по повод неговата кончина, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

"Прощаваме се с достоен човек, обичан преподавател, емблематичен и отдаден творец, посветил своите усилия и любов на развитието на българското художествено изкуство", отбелязва президентът.

В съболезнователния си адрес президентът Радев посочва още, че творбите на проф. Величко Минеков остават завинаги като ярка диря в българското художествено наследство и ще продължават да бъдат светъл пример за висок професионализъм и талант за идните поколения.

Снимка: Асен Тонев/ БТА

Величко Минеков е роден на 13 октомври 1928 г. в пазарджишкото село Мало Конаре. Известен е с монументалната си пластика. Учи в ВИИИ "Николай Павлович" в София при проф. Андрей Николов и проф. Марко Марков, а завърша през 1954 г. в класа по скулптура на проф. Любомир Далчев. Става член на БКП от 1959 г.

Снимка: Асен Тонев/ БТА

Снимка: Асен Тонев/ БТА

Още

Величко Минеков си отиде в деня, в който синът му стана отново министър

От 1964 г. е преподавател по скулптура в Националната художествена академия. Става професор през 1975 г. Следващата година е избран за ректор на Академията, като заема поста до 1983 г. По-късно преподава във Великотърновския университет. Сред учениците му са скулптори като Александър Хайтов, Димитър Борисов, Димитър Найденов, Живко Дончев, Иван Русев, Рая Георгиева, Светлин Николов, Спас Киричев, Христо Харалампиев. От 1976 г. е зам.-председател на СБХ.

Снимка: Асен Тонев/ БТА

Минеков работи в областта на скулптурния портрет, фигуралната композиция, монументалната, монументално-декоративна скулптура и малката пластика. Създава типизирани образи на българки, свързани със земята, селския бит, борбите в историята на народа. От 1951 г. редовно участва редовно в общи художествени изложби на СБХ и в представителни колективни изложби на българското изкуство в чужбина - Москва (1957, 1959, 1969), Будапеща (1964), Букурещ (1964), Атина, Прага, Истанбул и др. През 1957 г. печели награда на Международния фестивал на младежта и студентите в Москва. През 1958 г. участва на Първото световно младежко биенале в Париж, през 1968 г. - на Венецианското биенале.

Снимка: Асен Тонев/ БТА

Негови творби се намират в Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, бургаската художествена галерия "Петко Задгорски", варненската градска художествена галерия "Борис Георгиев", художествената галерия "Станислав_Доспевски" в Пазарджик и др.

Автор е на паметника на Съединението в Пловдив, на декоративна пластична стена и бюст на Людмила Живкова, на премахнатия по-късно бюст на Тодор Живков в Правец, на мемориал "Хан Аспарух" в Добрич и др.

Величко Минеков е баща на новия служебен министър на културата проф. Велислав Минеков.