Отишла си е Жива Кюлджиева - поетесата, написала текстовете на едни от най-красивите и обичани български естрадни песни, сред които Емил Димитров, Лили Иванова, Йорданка Христова, Маргарита Хранова, Богдана Карадочева, Панайот Панайотов, групите "Щурците" и "Диана експрес" и много други. Това стана ясно от множествето жалейки, пулбикувани във фейсбук профилите на родни попзвезди.

Кюлджиева е напуснала този свят навръх Нова година и бе изпратена в последния си път в неделя от своите близки, приятели, колеги и почитатели.

"Отиде си моята невероятна и любима Жива Кюлджиенва! Страхотен, невероятно фин и обаятелен човек, изключително витален и талантлив творец!!! Толкова хубави неща сме направили заедно!... Почивай в мир, моя скъпа Жива!", написа Мая Нешкова, която изпя написаната от ния песен "Храмът".

Йорданка Христова също е безутешна: "Изпратихме "майката вдъхновителка" на моята неувяхваща Тъмно-червена роза Жива Кюлджиева! Изискана класа, дълбока емоция, красота, интелект, топлина, слънчево присъствие и всичко, което бе голямата ЖЕНА, такива вече не се раждат... Благодаря ти, скъпа!".

Жива Кюлджиева е автор на над 1500 текста за песни. Работила е с най-ярките имена от музикалната ни сцена, включително Лили Иванова, Йордака Христова, Кичка Бодурова и др. Има сериозен принос за разцвета на българската естрада през 70-те и 80-те години.

Родената през 1932 г. поетеса е откривател на редица млади таланти и бъдещи звезди на родната поп музика. В онези години все още неизвестните изпълнители често прибягват към кавър версии на чужди хитове, но с български текстове, за да се утвърдят. За целта те се облягат на красивите стихове на Жива Кюлджиева. Така десетки популярни на Запад шлагери успяват да пробият соц-цензурата и да прескочат Желязната завеса, за да стигнат до родната публика.

През 1975 г. July morning на Uriah Heep прозвучава за пръв път в българско изпълнение на Маргарита Хранова с текст, който засяга теми, свързани с войната и мира.

Но Кюлджиева твори стихове не само за кавър версии. Тя работи с най-известните български композитори, създатели на популярни и до днес нашенски шлагери. Интересното е, че поетесата успява да подреди сричките в мелодията така, че музикалната метроритмика в думите да съвпадне перфектно с ритъма на песента. А това е майсторство, което не всеки притежава.

Тя самата разказва, че нещата ѝ хрумват насън. "Виждал съм нейни ръкописи, в които ясно личи, че не задрасква и не поправя нищо, а просто сяда и излива целия текст наведнъж" - разказва авторът на документален филм за нея Петър Гайтанджиев. Според него стиховете на Кюлджиева предизвикват дълбоки емоции, защото засягат теми като любовта, природата, отношението към света който ни заобикаля, към възвишеното. "Остава едно красиво носталгично чувство, особено сред хората, родени преди 80-те години" - споделя режисьорът.

Жива Кюлджиева живее в София, но е родена в Бургас и е обявена за почетен гражданин на морския ни град.

"Жива Кюлджиева е много богата духовна личност. Тя произхожда от интересен, важен за българската култура род - този на революционера и поет Христо Ботев. Баща ѝ бил много голям интелектуалец, владеел 6 езика, имал огромна библиотека и фонотека. Жива е израснала в семейство, което много се е интересувало от културата по света. Това я е формирало като автор с многопластово творчество", споделя Гайтанджиев.