Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Почина Антон Дончев

IN MEMORIAM

Почина Антон Дончев

Авторът на едноименния роман "Време разделно" си отиде на 92 години

Снимка: БТА

Българският писател и общественик академик Антон Дончев почина на 92-годишна възраст от сърдечно заболяване.

Авторът на романа "Време разделно" е прекарал последните си дни в реанимацията на ВМА. Неотлъчно до него са били съпругата му и лекарският екип.

Депутатите станаха днес на крака и с едноминутно мълчание почетоха паметта на писателя след апел на временния председател на НС Вежди Рашидов. Той нарече твореца "един от най-големите класици".

Българските граждани ще запомнят Антон Дончев с уникалното културно наследство, което ще живее вечно. Първият му роман "Сказание за времето на Самуила" е публикуван през 1961 г. Става световноизвестен с романа си "Време разделно", който е преведен на 30 езика с над 2 млн. тираж. Романът е екранизиран през 1987 г. от режисьора Людмил Стайков.

Снимка: BulFoto

"Време разделно" разглежда насилствената ислямизация и турцизация, довели до ислямизиране на значителни маси българско християнско население в Родопите през XVІІ в. Книгата е написана през 1964 г. само за 41 дни, по свидетелства на самия автор. Именно с този роман писателят става известен. Романът е превеждан и издаван в чужбина. Получава номинация в САЩ от фондацията "Джейн и Ървинг Стоун" за най-добър исторически роман.

Романът е екранизиран (филмът "Време разделно" е в две части с подзаглавия "Заплахата" и "Насилието") през 1987 г. от режисьора Людмил Стайков. През месец юни 2015 г. "Време разделно" е избран за най-любим филм на българските зрители в "Лачените обувки на българското кино", мащабно допитване до аудиторията на Българската национална телевизия.

Още

Антон Дончев и Гергина Тончева са първите носители на наградата на името на Иван Вазов

Антон Дончев и Гергина Тончева са първите носители на наградата на името на Иван Вазов

В редица съвременни източници се сочи, че "Време разделно" е поръчан от комунистическия режим като част от пропагандната кампания в подкрепа на насилствените преименувания на български турци и помаци през 60-те години на века, което се повтаря по-късно с филмирането на романа през 80-те години в подкрепа на т.нар. "възродителен процес".

В края на 2013 г. писателят лично отговаря на нападките и отрича романът да му е бил поръчван от когото и да било, като уточнява и че е писан по документирани исторически събития.

Дончев е писател мъдрец и хуманист, който цени силата на детайлите, долавя вълненията на своя народ, обича красивото и се прекланя пред духовното.

Снимка: БТА

"Всички книги, които съм написал, са изпети", казва човекът, който търси светлина за хората и за когото историческите извори са най-достоверният път за преоткриване на далечното минало.

През 2020 г. Антон Дончев разказа, че му е мъчно за това, което се случва в България. 

"Ние приказваме зле, студено, без сърце, а това не е нашият език. Това, което се случи в момента в България - българи да се изправят срещу българи, да стане наистина едно време разделно... Не може да имаш българско сърце и да не ти е мъчно за това, което се случва", каза тогава писателят.

Още

 БТА издаде специален брой на ЛИК за юбилея на акдемик Антон Дончев

БТА издаде специален брой на ЛИК за юбилея на акдемик Антон Дончев

Антон Дончев работи 4 години над "Трите живота на Кракра" в Бачковския манастир, където живее като монах, и 23 години посвещава на "Сказанието за Аспарух".

От 2003 г. писателят бе академик на БАН.

Антон Дончев е роден на 14 септември 1930 г. в Бургас. Като юноша преживява бомбардировките на София. Когато баща му се пенсионира семейството се установява във Велико Търново, където през 1948 г. завършва основното си образование.

През 1953 г. завършва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1948 г. до 1953 г. работи в Окръжния съд във Велико Търново. От 1961 г. до 1964 г. работи като редактор в издателство "Народна младеж", а от 1967 г. до 1979 г. е член на сценарната комисия при Българската кинематография. От 1979 до 1989 г. работи в Българската национална телевизия. От 10 март 1989 г. до 6 март 1990 г. е член на управителния съвет на Съюза на българските писатели. От 25 април 2002 г. е член на Съвета за духовно развитие към президента Георги Първанов на обществени начала. Действителен член е на Българската академия на науките от 24 юни 2003 г. От 31 март 2005 г. до 2007 г. е член на управителния съвет на националния фонд "Култура".

Снимка: БТА

Антон Дончев започва да пише стихове още в ранна детска възраст. Първите книги, които написва са научнофантастични. Първият си роман "Хора от три планети" написва, когато е на 12 години, а на 15 години и съвременен роман - за своя живот и за съучениците си. Централно място в творчеството на Антон Дончев заемат историческите романи, разкриващи познати сюжети и герои от българското минало и отделни аспекти от националната идентичност.

Първия си роман "Пробуждане" публикува през 1956 г. в съавторство с писателя Димитър Мантов, когато е на 25 години. Романът е посветен на въстанието на Петър и Асен от 1185-1187 г. срещу византийското робство.

Първият му самостоятелен роман "Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брат му Арон, за синовете им Радомир и Владислав, за селяка Житан и старейшината Горазд Мъдрия, и за много други хора, живели преди нас" излиза през 1961 г., въпреки че след като е предложен за печат в края на 50-те години романът не е публикуван с аргумента, че няма художествени качества.

Снимка: БТА

"Светът трябва да го приемеш такъв, какъвто е, и чак тогава да започнеш да го променяш", споделя писателят Антон Дончев на една от първите световни срещи на българските медии, организирани от Българската телеграфна агенция.

Антон Дончев е носител на множество български и чуждестранни награди.

Още

Акад. Антон Дончев: Достойнство не се купува, не се продава, но кара човека да гледа живота в очите

Акад. Антон Дончев: Достойнство не се купува, не се продава, но кара човека да гледа живота в очите

Лауреат е на Димитровска награда за романа му "Време разделно" (17 юни 1966). Носител на орден "Народна република България" (септември 1980). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1983). Носител на Националната литературна награда "Рачо Стоянов" (23 октомври 1997), на наградата "Балканика" за романа си "Странният рицар на свещената книга" (15 февруари 1999). Носител е на литературната награда "Златен Пегас" на Община Бургас за литературно и поетично творчество през 2000 и 2003 г. На 23 май 2011 г. е удостоен с орден "Стара планина" първа степен за изключителния му принос към българската литература. , на награда на Световната академия "Платон" (17 юни 2002), на шведски кралски орден "Полярна звезда" първа степен (3 декември 2002), на голямата награда за цялостно творчество на НДК "Св. св. Кирил и Методий" (30 юни 2003; 14 юни 2007), на почетния знак "За хората с добри сърца" на Фондация "Помогни на нуждаещите се" (15 август 2003), на наградата за литература и изкуство "Добри Чинтулов" на община Сливен (18 октомври 2004), на голямата награда за литература и почетния знак със синя лента на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1 декември 2004), на почетния знак на БАН "Марин Дринов" на лента (12 октомври 2005), на националната литературна награда "Йордан Йовков" на община Добрич (21 ноември 2005), на Вазовата литературна награда на община Сопот (2006), на наградата за принос в българската и европейска култура "Златен Перперикон" на Международния фестивал "Перперикон" (25 юни 2007), на наградата на Плевен за национален принос в областта на културата (26 май 2008), на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие за особено значими заслуги в областта на културата (14 септември 2010), на наградата "Христо Г. Данов" на община Пловдив (20 юни 2014), на държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" (3 ноември 2014), на наградата на Министерството на културата "Златен век" огърлие (30 октомври 2015), на приза "Апостол на българщината" на Международния фестивал на фолклорната носия "Жеравна" (2015), на Голямата награда за най-добър роман за трилогията "Сянката на Александър Велики" на фондация "Пелин Пелинов" (29 март 2016), на наградата "Следовник на народните будители" на Съюза на народните читалища (1 ноември 2019), на наградата "Иван Вазов" за духовен принос на Народния театър "Иван Вазов" (9 юли 2020). На 14 септември 2020 г. вицепрезидентът Илияна Йотова удостоява Антон Дончев с Почетния плакет на вицепрезидента за огромния му принос към развитието на българската култура и духовност и по повод 90-годишния му юбилей.

Антон Дончев е почетен гражданин на градовете Бургас (2000), Велико Търново (22 март 2000), Сливен (25 октомври 2004), Смолян (21 октомври 2005), Перник (14 май 2009) и София (17 септември 2010).

Антон Дончев и Вежди Рашидов (Снимка: BulFoto)

Поклонението пред Антон Дончев ще се бъде на 24 октомври от 10:00 ч. в БАН и от 13:30 ч. в църквата "Света София".

Dir.bg изказва съболезнования на близките му.

Коментирай 42

Календар

Препоръчваме ви

Антон Дончев и Гергина Тончева са първите носители на наградата на името на Иван Вазов

На церемония в Народния театър за първи бе връчен новоучредения приз за духовен принос

Акад. Антон Дончев: Достойнство не се купува, не се продава, но кара човека да гледа живота в очите

Навръх 90-я си рожден ден писателят беше удостоен с почетния плакет на вицепрезидента за огромния му принос в културата и духовността

БТА издаде специален брой на ЛИК за юбилея на акдемик Антон Дончев

"Страшно е това, което се случва във Вселената, но нещо ни пази. Иначе по теория на вероятностите не трябва да ни има. Но ние живеем. Ще вървим докрай и ще видим как продължава шествието на живота" споделя акад. Антон Дончев в разговора си с Максим Минчев

Романът "Времеубежище" на Георги Господинов е вдъхновил германския проект за Венецианското биенале

Миналото е опасно време. Но е и време, което, ако го забравим, се връща, каза писателят Георги Господинов

That's Not All Folks! - или една бизнес история за кино като на кино

"Не можеш да гледаш една мащабна продукция на лаптоп, с ниско качество, със субтитри, които някой е "превел на коляно", с неясни граматически и езиковедски познания. Нещо е сдъвкано и изплюто...", коментират Божидар Илиев и Янаки Дерменджиев

Хитлер лично забранил издаването на книгите му

125 години от рождението на автора на "Двойната Лотхен" и "Хвърчащата класна стая"