БЕЛЕЖИТИ МУЗИКАНТИ

Легендата Огюстен Дюмé

На 19 октомври 2023 г. знаменитият цигулар Огюстен Дюмé изнесе концерт със Софийската филхармония. Бележитият френски музикант се завръща на сцената на зала "България" след повече от 40 години

Автор: Александра Миланова / 21 октомври 2023 / 12:03 675 Прочита 0 Коментара

На 19 октомври 2023 г. знаменитият цигулар Огюстен Дюмé изнесе концерт със Софийската филхармония (Източник: Софийска филхармония)

Още

Соня Йончева излиза за пети път на сцената на зала "България"

На 19 октомври 2023 г. знаменитият цигулар Огюстен Дюмé изнесе концерт със Софийската филхармония. Бележитият френски музикант се завръща на сцената на зала "България" след повече от 40 години.

Първото му гостуване в София е през ноември 1980 г., когато заедно със своя сънародник, виолончелиста Фредерик Лодеон и оркестър "Симфониета" на Българското радио, представя симфонични и хорови творби под диригентската палка на маестро Емил Чакъров.

Определян като "легендарен цигулар" и "един от големите цигулари на XX и XXI век", Огюстен Дюмé е сравнително малко познат на българската публика, особено на по-младите нейни представители. Но концертът му със Софийската филхармония снощи промени това. На столичната сцена световноизвестният изпълнител се изяви като солист и диригент или както самият той предпочита да се нарича - цигулар, който дирижира.

В началото на събитието, по молба на Огюстен Дюмé и от негово име, концертмайсторът Павел Златаров поднесе извинения на публиката, тъй като се налага французинът да свири и дирижира седнал. Това е необходимо заради наскоро претърпян инцидент, довел до счупване на десния му крак на няколко места и имплантиране на пирони. Самият факт, че Дюмé представя двучасов концерт само седмица след като отново е започнал ходи провокира нескрито възхищение и бурни аплодисменти сред присъстващите в залата.

Програмата на концерта е богата и разнообразна. Тя включва емблематични музикални творби от класическия репертоар, които предопределят големия успех на събитието. Но изборът на произведения съвсем не е достатъчен, за да очарова публиката. Огюстен Дюмé ни заплени най-напред със своето виртуозно изпълнение на Концерта за цигулка и оркестър № 3 в сол мажор, KV216 от Волфганг Амадеус Моцарт. Една изключителна интерпретация на творбата на гениалния австрийски композитор. Мога само да пожелая на себе си и на вас да достигнем нивото на вътрешен мир, което притежава Огюстен Дюмé докато свири.

Програмата продължи с Рапсодия "Циганка" за цигулка, струнен оркестър и арфа на Морис Равел в аранжимент на Давид Валтер. Титанично изпълнение, което дори не знам как да разкажа. Вместо това ще опиша реакциите на публиката в рамките на тези около 12 минути.

Присъстващите бяха стъписани. Напълно изненадани от онова, което чуват, хората често се обръщаха един към друг, за да се уверят, че не само те са объркани. Действително, когато музиката звучи толкова нереално съвършено понякога си мислим, че нещо не е както трябва. Но грешка нямаше. Всичко беше наред и концертът продължи.

Още

Роберто Фонсека взриви зала "България" с кубински и български мелодии

След антракта Огюстен Дюмé влезе в ролята на диригент... прощавайте - на цигулар, който дирижира. Под негово ръководство Софийската филхармония изпълни прочутия "Танц на смъртта, оп. 40" на Камий Сен-Санс. Последваха Сюита из музиката към театралната пиеса на Уилям Шекспир "Сън в лятна нощ" и Концертна увертюра "Сън в лятна нощ" в ми мажор от Феликс Менделсон-Бартолди. Всеизвестният "Сватбен марш" постави тържествения край на вечерта и на поредното забележително представяне на националния ни оркестър.

Публиката изпрати легендарния френски цигулар със силни ръкопляскания, няколко биса и пожелания за скорошно завръщане в България.

Освен огромната наслада, която достави на публиката, концертът на Огюстен Дюмé със Софийската филхармония открои няколко важни неща. Първо, класическият репертоар е огромен и това предпазва слушателите от опасността да изпаднат в монотонност. Второ, за да бъдеш добър музикант, трябва да си гъвкав човек. Трето и главно, симфоничната музика отдавна вече не е елитарно изкуство; тя е универсален език, който ни свързва.

Александра Миланова

Още