За съвременниците името на Алиенор /*някъде Елеонор/ Аквитанска, придоби популярност след запомнящата се роля на Катрин Хепбърн във филма "Лъвът през зимата" /1968 г./, по сценарий на Джеймс Голдман и с участието на знаменития Питър О,Тул. По повод героинята си, Катрин Хепбърн споделя:

"Не всеки има шанса да разбере колко изящно е страданието!"

За втори път историята на Алиенор Аквитанска е екранизирана през 2003 г. от Андрей Кончаловски. В ролята на Алиенор се снима актрисата Глен Клоуз. Действието ни връща в 1183 година в Англия, на Рождество Христово. Крал Хенри ІІ събира в замъка си тримата си синове и кралицата - Алиенор, която десетки години живее в усамотение в манастир. Кралят организира тази семейна сбирка, за да осъществи плановете си за бъдещето на английската корона, но е изправен пред твърдостта на една невероятно умна и дръзка жена със силен характер - кралицата в изгнание Алиенор. Тя е жена с невероятна съдба, за която с право може да се каже, че е родена за кралица.

Алиенор Аквитанска, неизв. автор

Червенокосата красавица Алиенор Аквитанска е една от най-влиятелните жени в Средновековна Европа. Трубадури съчиняват песни за красотата й, и я възпяват дори когато възрастта й прехвърля 70-те.

Алиенор е кралицата на двама крале - кралете на Франция и Англия - Луи VІІ и Хенри II Плантагенет. Тя не е жена, която се затваря в покоите си - участва активно в политиката и дори в кръстоносните походи.

Ражда 10 деца и надживява 8 от тях. Умира на около 82-годишна възраст, на 31 март 1204 г. Погребана е във френското абатство Фонтевро.

Надгробието на Алиенор в абатството Фонтевро, където умира

Животът на тази жена е наистина достоен за книга и филм, и всъщност чрез двата филма "Лъвът през зимата", както и чрез някои исторически хроники и нейни изображения, образът й продължава да вълнува.

Алиенор Аквитанска /Aliénor d'Aquitaine/, е дъщеря на херцога на Аквитания Гийом X и Аенор дьо Шателро, и е най-голямата от трите деца в семейството. Смята се, че е кръстена на майка си - оттам и специфичното име Алиенор. Хронистът Жофроа дьо Вижоа го обяснява така:

"Херцог Гийом Аквитански, син на Гийом и дъщерята на графа на Тулуза, има от съпругата си Аенора, дъщеря, която наричат Алиенора, иначе казано другата Аенора /лат. allia Aenor/".

В много хроники, обаче, името й е ту Елеонор, ту Елеанор.

Точната година на раждане на Алиенор Аквинска, не е известна. Първото сведение за нея се появява, когато сключва брак с френския принц Луи - бъдещия крал Луи VII. Тогава, според хронистите, тя е била още невръстно момиче - 13, или 15-годишна.

Още

Мария Медичи - убийца, или фен на красотата?

Майката на Алиенор умира много млада. Умира като съвсем малко и братчето й. През 1137 г. - и баща й Гийом. Алиенор и сестра й остават без родители.

По силата на завещанието на баща й, Алиенор е негова наследница, но тъй като и тя и сестра й са непълнолетни, настойник им става кралят на Франция - Луи VI, с прозвище Дебелия.

Кралят трябвало да избере и бъдещия съпруг на Алиенор. С благословията на бароните, избраникът щял получи чрез брака областите Аквитания и Поатие. Вероятно по тази причина Луи VI бързо "избрал" за съпруг на Алиенор...сина си.

Луи /Людовик/ Младия

И така, на 13, или 15-годишна възраст, Алиенор става херцогиня на Аквитания и се жени за Луи, бъдещият крал на Франция. Сватбата им се състояла в Бордо на 25 юли 1137 година. Двамата имат две дъщери - Мари и Аликс, но внезапно крал Луи решава да анулира брака си с Алиенор, като я обвинява в изневяра.

На 11 март 1152 г. кралската двойка слага край на брака си в двореца "Боженси". В двора тръгват слуховете, че Луи е хванал Алиенор в интимна връзка с вуйчо й - князът на Антиохия - Раймон дьо Поатие.

Всъщност, според много историци, истинските причини за развода между Алиенор и Луи били други: кралят бил крайно набожен човек - постоянно се молел и буквално се боял от красотата и твърдия характер на Алиенор - гледал на тях като на изкушение?..

Вуйчото на Алиенор - Раймон де Поатие, посреща съпруга й - краля /неизв. автор/

Той често отсъствал от двореца заради постоянните си походи, а кралицата скучаела и толкова рядко виждала съпруга си, че дълго време не можела да забременее. А когато родила, го "разочаровала" с дъщери.

Според някои историци, Луи VII безумно много харесвал жена си, но я отхвърлил по "стратегическия" съвет на интриганти - за да не изглежда слаб в очите на поданиците си.

Много вероятно е и слуховете за изневярата на Алиенор да са били измислени, за да я отстранят от двора, където влиянието й надминавало това на краля.

Миниатюри в хроника, изобразяващи развода на Алиенор и Луи

След като е изгонена от френския двор, Алиенор не се поддава на самосъжаление и тъга. Бързо започва да си търси нов съпруг. Двама лордове проявяват апетити към ръката й, но Алиенор знае цената си и не иска да се "даде" на всекиго. Особено на кариеристи, които преследват титли.

Тя е толкова еманципирана за времето си жена, че с писмо предлага брак на Хенри II, граф на Анжу и херцог на Нормандия, да се ожени за нея.

Няма и три месеца след анулирането на брака си с френския крал, Алиенор се омъжва за Хенри II. Две години след женитбата им, той става крал на Англия, а тя - за втори път кралица. Бракът им е сполучлив и плодовит - раждат им се осем деца - пет сина и три дъщери.

Портрет на втория й съпруг - английският крал Хенри II Плантагенет, неизв. автор

За жалост, до наши дни не е стигнал нито един прижизнен портрет на невероятно красивата Алиенор. Но по описанието на съвременниците й, тя била средна на ръст, с големи кафяви очи и буйна рижава коса.

По жизненост и характер Алиенор била като тайфун, който оставя след себе си смесени чувства на възхищение и завист, на любов и омраза.

Нейните странности, като тази, че се подписвала с предизвикателното "С немилостта на Божията кралица на Англия", хвърляли ръкавица на етикета, условностите и лицемерието в кралския двор.

Малцина се осмелявали да спорят с кралицата, или да й отправят забележки.

Кралица Алиенор - илюстрация в старинна хроника, неизв. автор

Когато веднъж Хенри й казал, че се е омъжил за нея по сметка - заради богатите земи на Аквитания, Алиенор затаила обидата, без да му каже нищо. Веднага след това, обаче, се връща в замъка си в Аквитания и оттам въстава срещу съпруга си.

Още

История на легендарните бални танци

Алиенор била жена, която умее да отвръща на ударите на съдбата, без да се размеква по женски. Мъжете, които си позволявали да я оскърбят, плащали за обидата дълго време след това.

Алиенор никога не признавала чувствата си. Това й осигурявало привилегията за "последната дума". Според хронисти, и Хенри, също като Луи, силно обичал съпругата си Алиенор, и също като него се съпротивлявал на твърдата й воля. Всеки път, обаче, когато усетел, че тя иска да го "командва", се опитвал да я "сложи на мястото й".

Първият й съпруг - френският крал Луи /Людовик/ VII

И двамата съпрузи на Алиенор - кралски особи, не можели да преглътнат слабостта си пред тази красива, властна и силна жена. Себелюбието им се борело с нейното вироглавие и се опитвало да го "опитоми", но безуспешно.

Заради дързостта й да му се опълчи, Хенри праща Алиенор на заточение.

То продължило цели 16 години, и свършва едва когато през 1189 г. синът й - Ричард Лъвското сърце се възкачва на трона на баща си.

Още

Как е построен "Версай"

Историците наричат Алиенор Аквитанска "бабата на европейските монарси", и това напълно съответства на историческите факти - деца и внуци на "двойната" кралица управляват в Европа столетия.

Алиенор устройвала династични бракове: омъжила внучката си Бланка Кастилска за Людовик VIII, за да примири владетелските фамилии на Франция и Англия. Към края на живота си, когато се връща във Франция, оттам продължава да управлява Англия и половин Европа.

Алиенор била много образована за времето си жена. В Париж се обгражда с поети и музиканти, посещава лекциите на известни философи, теолози и прависти.

Тя всячески поощрявала рицарските традиции, които култивирали възвишено отношение към жените и наказвала всеки, който си позволи непочтително отношение към жена.

В същото време ненавиждала жените, които си позволяват да й съперничат.

От по-пикантните истории на хронисти, свързани с личността на Алиенор, има една, която не изглежда много достоверна, но пък говори какъв невероятен респект и страхопочитание е будела тази твърда жена. Алиенор била непредсказуема и това плашело враговете й.

Още

Гувернантката, която става тайната кралица на Краля-Слънце

Според някои хроисти, Хенри II й изневерявал, за да си вдъхва самочувствие за мъжественост и за да "наказва" Аленор за "безразличието" й към волята му?

Дали е истина, или не - историята мълчи, но я заподозират в смъртно отмъщение спрямо една от любовниците му - Розамунда Клифорд.

Д. У. Уотърхауз. "Прекрасната Розамунда" (1917)

Тръгват слухове, че по заповед на Алиенор, красивата Розамунда била убита? Доказателства за това престъпление, разбира се, не съществуват.

Знае се само това, че когато узнала за изневярата на съпруга си с Розамунда, Алиенор напуснала двореца.

"Алиенора", худ. Кануко Крафт

Също така, много исторически факти свидетелстват, че Алиенор никога не простила на Хенри измяната му и не му простила - настроила синовете им срещу него. Стига се дотам, че Ричард, младият Хенри и Джефри сключили с бившия съпруг на майка си - Луи, съюз срещу баща си.

Още

Уолис Симпсън - жената, заради която крал се отказа от престола си

Хенри II. Алиенор и синовете й вдигнали бунт срещу него, и имено това й коствало дългото заточение. Но семейната битка не престанала.

Кралят на Англия бил постоянно под ударите на непокорните си синове и през 1189 г. умира омаломощен и самотен - като пълна развалина, а Алиенор отново излиза на сцената.

След смъртта на съпруга й Хенри, на престола се възкачва любимецът й - синът й Ричард. Той бил изключително храбър и талантлив воин. В памет на многобройните победи над турците, получил прозвището Ричард Лъвското Сърце.

След края на Третия кръстоносен поход, Ричард попаднал в плен на австрийския император, който поискал за него огромен откуп. Алиенор незабавно платила, за да освободи сина си. Пет години по-късно, обаче, Ричард бил убит в Нормандия.

След смъртта на Ричард, крал на Англия станал последният син на Алиенор - Джон. Той бил жесток и не твърде умен - кралицата не го ценяла особено, и той й отвръщал за пренебрежението с омраза.

Затова Алиенор се връща във Франция и намира смъртта си там. Приключва един живот, който с право можем да наречем "история в историята на Европа".

Еми МАРИЯНСКА