Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Кризи, болести и свободна любов

КЛАСИКИ НА КИНОТО

Кризи, болести и свободна любов

Как киното преди 100 години обхваща проблемите на съвременността?

15 филма от 20-те години на миналия век, които за 100 години не само не са изгубили актуалността си, но и изглеждат много по-изобретателни и свежи към днешната ситуация (Колаж: Петя Александрова/Dir.bg)

Едно от спасяващите душата ни занимания в условия на карантина може да бъде гледането на класики на киното - и то такива, които при нормални обстоятелства трудно бихме открили. Кога например иначе можем да се сетим за киното на 20-те години?

В ритъма на самоизолацията обаче, то може не само да ни забавлява, но и да доведе до ефект на моментно откровение. Най-вече, защото ни напомня, че в по-голямата си част, човечеството и преди 100 години е трябвало да решава същите проблеми, които имаме днес. Но и още - защото ще видим, че всички трикове, които се прилагат днес в киното, са измислени за първи път от режисьорите от онова време.

Сайтът "Лента.ру" избира 15 филма от 20-те години на миналия век, които за 100 години не само не са изгубили актуалността си, но и изглеждат много по-изобретателни и свежи към днешната ситуация от филмите на 2020-та година например:

"Д-р Мабузе, играчът", 1922, режисьор Фриц Ланг

"Д-р Мабузе, играчът", 1922, режисьор Фриц Ланг

От излизането на хитроумния криминален шедьовър на Фриц Ланг са изминали практически 100 години - но през това време киното сякаш не ни е показвало такъв герой - съвършеният злодей д-р Мабузе, манипулатор, хипнотизатор и владетел на съдбата. Освен това, ако д-р Мабузе с дарбата си да зомбира хората, за времето си е изглеждал като предшественик на Хитлер или Гьобелс, то сега той изглежда предшественик на всички чудовища на съвременния свят. От авторитарната политическа пропаганда до спекулантите и дейците на капитализма.

"Кутията на Пандора", 1929, режисьор Георг Вилхелм Пабст

"Кутията на Пандора", 1929, режисьор Георг Вилхелм Пабст

В епоха на изостряне както на феминистки призиви, но и на консервативна съпротива срещу тях, можем да си припомним, че е имало женски филми дори тогава, когато жените на из цялото земно кълбо не са имали почти никакви права. "Кутията на Пандора" на Г. В. Пабст е модернистки портрет на устройството на жената, превръщаща сексуалността си в инструмент за еманципация, заобикаляща лозунгите и простите отговори, като предпочита да остави героинята да контролира сама собствената си съдба.

"Тълпа", 1928, режисьор Кинг Видор

"Тълпа", 1928, режисьор Кинг Видор

Пандемията от коронавируса припомни колко крехко е въображаемото социално равновесие, на което се основава съвременният, изграден на капиталистически принципи, свят. Точно тази крехкост, илюзорността на достъпа до благополучието е показана в много кино шедьоври като например филма "Тълпа" на американския режисьор Кинг Видор - велик образец на екранен хуманизъм, разказващ за редките моменти на щастие на едно обикновено семейство от големия град.

"Хлапето", 1921, режисьор Чарли Чаплин

"Хлапето", 1921, режисьор Чарли Чаплин

В началото на 20-те години, Малкият скитник, собственият, трагикомичен киноперсонаж на Чаплин, е изглеждал по-скоро като ексцентричен в своята неустановеност аутсайдер. Десет години след излизането на филма обаче идват годините на Голямата депресия и този персонаж вече става характерен за социалната среда (в тази връзка "Нови времена" се появява през 1936 г. и изглежда не по-малко модерен). Още по-ценното обаче е, че на ръба на нова глобална икономическа депресия, талантът на Чаплин с помощта на измисления и изигран от самия него Скитник, предава идеята не само за тъгата, но и за хумора, оптимизма и човеколюбието.

"Последният човек", 1924, режисьор Фридрих Вилхелм Мурнау

"Последният човек", 1924, режисьор Фридрих Вилхелм Мурнау

През 20-те години най-проспериращата страна в областта на киното е Ваймарска Германия - тя също така преживява най-тежките икономически и социални сътресения от всички страни, участвали в Първата световна война. Рецесията била последвана от друга рецесия, а сред населението царял страха към утрешния ден.

Немското кино от това време нерядко посвещава филми именно на тези обществени настроения. Най-силният пример е опустошителният образ в "Последният човек" на Мурнау. Освен удивителната свобода в движението на камерата, филмът е зашеметяващ със силната си експресивност и психологизма в портрета на възрастния портиер, който е на път да остане без работа и да се спусне надолу по социалната стълбица.

"Мещанска 3" ("Любов между трима"), 1927, режисьор Абрам Роом

"Мещанска 3" ("Любов между трима"), 1927, режисьор Абрам Роом

Съветското кино на миналия век е създало немалко забележителни образци на политическото кино - в изпълнение на Айзенщайн, Довженко, Пудовкин, по-късно през 30-те Козинцев, Трауберг. Но гледайки 100 години назад, може би най-радикалният жест на съветското кино от тези времена не са те, а филма "Мещанска 3" или "Любов между трима" на Абрам Роом. Това е поразителна история за свободата - и от клишираната режисура, и от дидактиката на моралните норми.

Разказ за любовта между трима, въплътена в реалностите на един московски апартамент на улица Мещанска 3, който не е изгубил своята естественост, органичната си провокативност във времена, в които полигамията и свободните отношения се дискутират широко. Сценаристът Виктор Шкловски е бил упрекван, че проявил нетактичност по отношения на Маяковски и Брик, които той добре познавал. Филмът е бил обявен за неморален и в края на 20-те години лентата била забранена.

"Носферату - симфония на ужаса", 1922, Ф. В. Мурнау

"Носферату - симфония на ужаса", 1922, Ф. В. Мурнау

Не, разбира се, че съвременният свят все още не е родил вампири, нека не забравяме обаче, че прилепите се смятат за най-вероятния източник на заразата от COVID-19.

Друг е въпросът, че през 20-те години на ХХ век вампиризмът е служил за метафора на болестите на обществото. "Носферату" е един от първите (и все още ненадминати) филми за безпощадния кръвопиец, който можем да свържем дори буквално с днешната епидемия. Главният злодей, граф Орлок, каца в проспериращо буржоазно градче, заобиколен от орди заразени с чума плъхове.

"Пари", 1928, режисьор Марсел Л"Ебрие

"Пари", 1928, режисьор Марсел Л"Ебрие

Това е един от най-солидните филми на 20-те години както по размаха на своя сюжет, така и по стил, но при това и престъпно недоценен. "Пари" на Марсел Л"Ербие служи като кулминация на цялото десетилетие на експерименти в киноавангарда и превръщането им в такава форма на киноистория, която и до днес се използва от режисьори, работещи с епически по обхват материал. В тази екранизация по Емил Зола, Л"Ербие се взира в света на капитала и буржоазията с такъв мощен сарказъм, на който биха могли да завидят всички съвременни критици и социално чувствителни творци.

"Алчност", 1924, режисьор Ерих фон Щрохайм

"Алчност", 1924, режисьор Ерих фон Щрохайм

Самата история по създаването на "Алчност" и до сега е една от най-трагичните в киното. Ерих фон Щрохайм е замислил и заснел грандиозна осемчасова панорама на упадъка на нравите, което води до култ към финансовия просперитет.

Продуцентите от Метро Голдуин Майер обаче орязват лентата до два часа и половина, унищожавайки за съжаление почти целия останал материал. Но дори и тези накъсани и фрагментирани парчета, подсказват за мащабен кино стил, създаването на който впоследствие ще бъде приписано на Орсън Уелс и филма "Гражданинът Кейн". И не на последно място: филмът на Щрохайм толкова яростно и убедително вгражда идеята за материалния успех, че и до ден днешен са малко примерите, които могат да се доближат до това изпълнение.

"Танцът на скелетите", 1929, режисьор Уолт Дисни

"Танцът на скелетите", 1929, режисьор Уолт Дисни

Магията на киното се крие не толкова в майсторството да се разкаже история или умението да се предават идеи, а в силата дори с абстрактни, почти несвързани със сюжета образи да се обясни метафорично както времето, така и природата на човечеството.

Днес е невъзможно да изчетем целия поток от новини, който ни залива за случващото се в света. С това можем да си спомним шестминутния анимационен филм на Уолт Дисни. Както се казва, всички един ден ще бъдем там.

"Хора сред хората", 1926, режисьор Герхард Ламперт

"Хора сред хората", 1926, режисьор Герхард Ламперт

Всяка криза - икономическа или социална - често ни кара да се огледаме и да видим онези, които ни заобикалят. Малко са режисьорите в историята на киното, които ни предлагат такова дълбоко вглеждане в обикновените хора, техните стремежи и тревоги. Германският режисьор Герхард Лампрехт го прави.

В поредицата си от социални филми, посветени основно на представители на работническата класа, през 20-те години Лампрехт реализира с впечатляваща елегантност едно от основните течения в съвременното кино - съчетанието на художественото кино с документални материали. 

"Символът на непокорените", 1920, режисьор Оскар Мишо

"Символът на непокорените", 1920, режисьор Оскар Мишо

Възходът на ултра десни, националистически, консервативни сили е феномен, който разбира се далеч не е ново явление, дори ако през последните години е придобил плашещо повсеместен смисъл. Малко вероятно е вирусът да измени тази ситуация - в края на краищата, епидемията от испанския грип в края на 1910 г. в много страни и особено в САЩ, е довел до изостряне на националистическите, антиемигрантски и расистки настроения - винаги е най-лесно да бъдат обвинявани тези, които не са като теб. За щастие има примери и за борбата срещу тази омраза в киното преди близо век време. Например филмът "Символът на непокорените" е първата класика за чернокожи в киното - на афроамериканския режисьор Оскар Мишо.

Това е страстна изповед за изобличение на расизма като цяло и Ку-Клукс-Клан в частност. Елегантна творба в силата на образите си в историята на междурасовата любов.

"Микаел", 1924, режисьор Карл Теодор Драйер

"Микаел", 1924, режисьор Карл Теодор Драйер

Колкото и непреклонен да изглежда напредъкът на човечеството, всеки малък отлив от статуквото ни кара да видим колко малко и едва забележими са реалните промени - и колко силно е желанието на хората да знаят, че промяната на частния живот означава стъпка и към промени в цялото общество. Една от тези свободи е сексуалната свобода. И още по-интересно е да я видим във филмографията на датския режисьор Карл Теодор Драйер, един от създателите на фундаментален кино език, който можем да забележим във филма "Микаел".

Това е камерна драма за причудлив любовен триъгълник от 20-те, в който всички внушения стават чрез намеци, без директни заявки, но всъщност се изследва социалният статус на хомосексуалните отношения.

"Страница на лудостта", 1926, режисьор Тейносуке Кинугаса

"Страница на лудостта", 1926, режисьор Тейносуке Кинугаса

В киното на 20-те години са работили не малко авангардисти, чиито експерименти с материята и езика на киното впоследствие до голяма степен оформят цялата лексика на съвременните визуални изкуства. Такъв е японецът Тейносуке Кинугаса, който в своя причудлив, почти непроницаем филм, открехва природата на лудостта и халюцинативните екстази и кошмари, до които тя води. Той надминава по авангардност много свои съвременници режисьори от Франция и Германия (които в същото това десетилетие са правили импресионизъм и експресионизъм).

"Страница на лудостта" е радикалното преплитане на сцени от миналото с фантазии, които се примесват с реалността. 95 години след излизането на тази психодрама, светът не е станал по-малко безумен.

"Животът не е ли прекрасен?", 1924, режисьор Дейвид Уорк Грифит

"Животът не е ли прекрасен?", 1924, режисьор Дейвид Уорк Грифит

На питането в заглавието на филма на великия майстор на мелодрамата Дейвид Уорк Грифит може да се отговори по различен начин. Безспорно този филм е прекрасен, тъй като историята за суровите условия, в които полско бежанско семейство оцелява в следвоенна Германия, е превърната във висока, ефектна драма на актуалните проблеми - като моментната хиперинфлация, отхвърлянето на "чуждите" и самотата в големия град, който бавно се снишава в своя разпад.

Превод от руски: Юлия Владимирова

Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Още

5-те най-забавни филма за края на света

5-те най-забавни филма за края на света

Още

По нещо за всеки във филмовата вселена на Viasat World

По нещо за всеки във филмовата вселена на Viasat World

Още

Три месеца кино - на една ръка разстояние и по всяко време

Три месеца кино - на една ръка разстояние и по всяко време

Още

Майкъл Мур задава стряскащи въпроси във филма си "Планетата на хората"

Майкъл Мур задава стряскащи въпроси във филма си "Планетата на хората"

Още

Три изгряващи звезди с дебют в игралното кино във филм на Димитрис Георгиев

Три изгряващи звезди с дебют в игралното кино във филм на Димитрис Георгиев

Още

Възможни светове: В какви ще се превърнем в далечното бъдеще

Възможни светове: В какви ще се превърнем в далечното бъдеще

Още

Хитови филми за изкуство ще видим в първото онлайн издание на фестивала Master of Art

Хитови филми за изкуство ще видим в първото онлайн издание на фестивала Master of Art

Още

Трилърът "Ръката на Ла Гардуня" дебютира по Epic Drama на 16 април, Велики четвъртък

Трилърът "Ръката на Ла Гардуня" дебютира по Epic Drama на 16 април, Велики четвъртък

Още

Да гледаш страха с широко отворени очи - урокът на Акира Куросава

Да гледаш страха с широко отворени очи - урокът на Акира Куросава

Още

"Диамантеното момиче" на Чаплин и Ремарк опитало да се самоубие

"Диамантеното момиче" на Чаплин и Ремарк опитало да се самоубие

Коментирай 0

1/1

15 филма от 20-те години на миналия век, които за 100 години не само не са изгубили актуалността си, но и изглеждат много по-изобретателни и свежи към днешната ситуация (Колаж: Петя Александрова/Dir.bg)

"Д-р Мабузе, играчът", 1922, режисьор Фриц Ланг

"Танцът на скелетите", 1929, режисьор Уолт Дисни

"Алчност", 1924, режисьор Ерих фон Щрохайм

"Пари", 1928, режисьор Марсел Л"Ебрие

"Носферату - симфония на ужаса", 1922, Ф. В. Мурнау

"Мещанска 3" ("Любов между трима"), 1927, режисьор Абрам Роом

"Последният човек", 1924, режисьор Фридрих Вилхелм Мурнау

"Хлапето", 1921, режисьор Чарли Чаплин

"Тълпа", 1928, режисьор Кинг Видор

"Кутията на Пандора", 1929, режисьор Георг Вилхелм Пабст

"Животът не е ли прекрасен?", 1924, режисьор Дейвид Уорк Грифит

"Страница на лудостта", 1926, режисьор Тейносуке Кинугаса

"Микаел", 1924, режисьор Карл Теодор Драйер

"Символът на непокорените", 1920, режисьор Оскар Мишо

"Хора сред хората", 1926, режисьор Герхард Ламперт

Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Календар

Препоръчваме ви

Грузинският филм "Начало" триумфира на кинофестивала в Сан Себастиан

"Бащата" на Флориан Зелер получи наградата на публиката

Полската режисьорка Агнешка Холанд със специален приз на 24-тия София Филм Фест

На 1 октомври от 21.00 часа българско време ще се състои онлайн разговор между режисьорката и полската киноведка Барбара Холендер

"Тяло Христово" с номинация за Оскар ще бъде представен на 24 София Филм Фест #ЕСЕН

Днес фестивалът е подготвил Полска гала в партньорство с Полския институт в Дома на киното

Роман Полански няма да участва в заседанията на академията на наградите "Сезар"

"Полански никога не се е намесвал по какъвто и да е начин в решенията на академията и нейните членове", съобщават от екипа на режисьора

София Лорен се връща към киното на 86

Италианската кинолегенда играе оцеляла от Холокоста бивша проститутка във филма "Животът пред теб", режисиран от нейния син Едоардо Понти

Легендата Жан-Жак Ано e почетен председател на "Синелибри" тази година

На събитието ще бъде премиерата на книгата на Ано - "Един живот за киното", която излиза у нас за пръв път, и ще бъде прожектиран филмът "Любовникът" по емблематичния роман на Маргьорит Дюрас