КИНО РАВНОСМЕТКИ
Киното, с което ще запомним 2021 година
2021 г. беше всякаква откъм обществени турбуленции, но едно е ясно: тя ни предложи доста дългоочаквани и смислени филми
Автор : / 2823 Прочита 1 Коментара
"Божията ръка" на Паоло Сорентино (Източник: Netflix)
Разделение, опасност от нови варианти на вируса, ваксъри, антиваксъри, промяна, ново начало, "всеки сам си преценя" и още много - 2021 беляза по много начини обществата по света, както и българското.
Под въпрос бяха културните събития и отварянето на пространствата за култура. Благодарение на платформите за стрийминг, както и случилите се кинофестивали, успяхме да гледаме страхотни филми, излезли през изминаващата година.
Имаше много вдъхновяващи заглавия, които няма да забравим, а с такава филмова 2021-ва, залозите и очакванията от 2022 стават още повече.
"Най-лошият човек на света", Йоаким Триер
"Най-лошият човек на света" на Йоаким Триер
Това е норвежкото предложение за "Оскар" за чуждоезичен филм, който определено ни е фаворит от филмите на 2021 г. Една житейска история на момиче на около 30, направена с типично скандинавски маниер на драма, черна комедия на места и стилна естетика. Истински герои, които живеят заедно с нас на екрана. Триер закопчава героинята и публиката в един вид емоционално влакче в увеселителен парк, което не спира, докато не се появят бувките накрая. От радостни до силно тревожни, понякога прекалено чувствени до съвсем безстрастни, неспокойни, зрителите са хвърлени из парка на живота - той може да е забавен в някои ситуации, но те са построени в премеждия, ужаси и страхове.
"Божията ръка", Паоло Сорентино
След филм, превърнал се почти в класика като "Великата красота", режисьорът италианският режисьор Паоло Сорентино отново ни потапя в дълбокото. Отиваме към неговите спомени от детството му в Неапол през 80-те години, когато заедно с абсолютната мания по Диего Марадона, живота на подрастващия Фабието се променя, осъзнавайки, че иска да бъде режисьор. Това е най-личният филм на Сорентино, както той сам споделя. "Божията ръка" е една горчиво-сладка южноиталианска история, в която са примесени мечтите и фантазиите по киното, футбола, магическият Диего Марадона и простотата на италианския живот в малкия град.
"Паралелни майки", Педро Алмодовар
В ревюто ни за този филм го оприличихме като може би най-добрият филм на Педро Алмодовар от доста години насам. Да не кажем от "Всичко за майка ми". Изключителна история, разказана по типично цветния и игрив алмодоварски начин между драма и комедия, примесени с политически заявления. Филм, който освен, че отдава отново почит към майките, жените, също така отправя запитване и към все още неизказаните както трябва исторически травми в испанското общество - за безследно загиналите по време на режима на Франко и разпръснати в масови гробове жертви. Един определено силен филм, който изненадващо не е испанското предложение за награда "Оскар".
"Уестсайдска история", Стивън Спилбърг
"Уестсайдска история" на Стивън Спилбърг
"Първия път, когато гледах "Уейстсайдска история", беше в главата ми. Бях на десет години, през 1957-а. Току-що се бяхме преместили от Ню Джързи във Феникс, Аризона." Това споделя Спилбърг пред френския "Фигаро" за мечтата му да направи един ден "Уестсайдска история". Драмата по сценарий на Тони Къшър е адаптация на класическия бродуейски мюзикъл от 1957 г., който 4 години по-късно за първи път е адаптиран за екрана от Джеръм Робинс и Робърт Уайз. Филмът представя съвременен поглед над класическата пиеса на Шекспир "Ромео и Жулиета", само че вместо враждата между родовете Монтеки и Капулети тук едни срещу други са две нюйоркски младежки банди. Това освен, че е един от най-добрите филми на 2021 г., също така и един от най-добрите филми на Спилбърг.
"Домът на Гучи", Ридли Скот
Биографичната продукция е базирана на книгата "Домът на Gucci: Една сензационна история за убийство, полуда, блясък и алчност" на Сара Гей Фордън и има всички предпоставки да се превърне в абсолютен хит. Режисьор на филма е Ридли Скот, който няма нужда от представяне, но все пак ще споменем "Пришълецът", "Блейд Рънър", "Телма и Луиз", "Гладиатор", "Ханибал" и много, много други. Сър Скот е събрал цяла плеяда от звезди, сред които Лейди Гага, Адам Драйвър, Ал Пачино, абсолютно неузнаваемият Джарет Лето, Джеръми Айрънс и Салма Хайек. Блясък, алчност, драма и страхотни тоалети. Това ви очаква!
"Френският бюлетин", Уес Андерсън
"Френският бюлетин" на Уес Андерсън
Не всеки е любител на киното на Уес Андерсън, което е доста фрагментирано, детайлно, на моменти сякаш разглеждаме списание или рекламен дневник. Артър Хауицър младши (Бил Мъри) e главният редактор на уважавано списание, който е намерен мъртъв в офиса си във Франция. За да създадат некролог се събира избраният лично от него работен екип, заедно с любимите му автори. Всеки от тях разказва по една история - пътепис за най-запуснатите кътчета на града, история за освидетелстван престъпник и художник (Бенисио дел Торо) и неговата муза- надзирател (Леа Сейду), хроника за любов и смърт на барикадите в разгара на един студентски бунт и за паметна вечеря с полицейския комисар и личния му готвач. За истинските маниаци - този филм е задължителен!
"Изгубената дъщеря", Маги Джиленхол
"Изгубената дъщеря" на Маги Джиленхол
Филмът по романа на най-популярната анонимна неаполитанска писателка Елена Феранте беше едно от чаканите заглавия на 2021 г. Маги Джиленхол взе наградата за най-добър сценарий във Венеция тази година, а това е нейният режисьорски дебют след дългогодишна кариера на актриса. В центъра на сюжета е Леда (Оливия Колман), университетски професор, която се наслаждава на своята лятна почивка край морето в Южна Италия. На брега тя се натъква на шумно неаполитанско семейство, като погледа ѝ привлича Нина (Джонсън) и нейната малка дъщеря. Развълнувана от силната връзка между тях, Леда е атакувана от мъчителни спомени за своето ранно майчинство.
Като говорим за най-важните кино акценти от миналата година, трябва да се спрем и на киното, което видяхме от български режисьори и което все пак също се зарадва на зрители, макар и на локална територия, а някои от тях посетиха и доста международни фестивали по света.
"Голата истина за група Жигули" е абсолютният фаворит, тъй като броени месеци след премиерата си тази пролет хитовият филм на Виктор Божинов атакува върха на боксофиса и зае 2-ро място за последните 30 години. "Голата истина за група "Жигули" събра над 150 000 зрители, което рядко се случва с български филм. Филмът е свеж, забавен с много добра актьорска игра и с жив и добре написан сценарий, както и с много музика - нещо, което като меломани, оценяваме.
"Жените наистина плачат" на Мина Милева и Весела Казакова е важен филм за България и няма как да не го споменем. След успеха на Мария Бакалова в Холивуд, номинациите ѝ за "Оскар" и "Златен глобус", я видяхме и в малко по-различна роля от тази в "Борат-2". На момичето, живеещо със стигмите на болестта СПИН, заобиколено от жени, които също живеят със стеротипите към тях. Филмът на Милева и Казакова е бунтарски филм, който говори за проблемите в българското общество и патриархалното мислене, което заема връх навсякъде.
"Като за последно" на Ивайло Пенчев (Снимка: CINEMAQ)
Други интересни и много гледани заглавия са "Като за последно" отново с участието на Мария Бакалова на режисьора Ивайло Пенчев и "Чичо Коледа" отново на Ивайло Пенчев. "Шибил" на младия режисьор Никола Бозаджиев също е красив прочит на разказа на Йовков и легендата, филм, участвал по много фестивали по света.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}