КЛАСИКА В ЖАНРА
"Ферари": Червената лачена любов на Италия
Филмът на Майкъл Ман е не просто филм за коли, а преди всичко красива, но и зловеща приказка за амбициите
Автор : / 4071 Прочита 4 Коментара
Източник: Форум Филм България
Концептуално "Ферари" е чиста проба Майкъл Ман: портретът на човек, хванат в капана на собствените си желания.
Вече можете да го гледате в кината в цялата страна, разпространен от "Форум Филм България".
Ман разплита мита за италианския инженер Енцо Ферари, чиито аеродинамични спортни автомобили ще определят едно поколение от висок клас автомобилен дизайн.
Но на каква цена? Това се пита и във филма, а изводите в крайна сметка прави всеки един от нас.
Майкъл Ман преди всичко се е захванал с една от най-интересните истории - тази на живота на Енцо Ферари.
Филмът, базиран на книгата Ферари - мъжът, автомобилите, състезанията, машината на Брок Йейтс, ни отвежда в повратната за живота на Енцо Ферари 1957 г., когато империята му е заплашена от фалит, а личният му живот е на път да катастрофира челно.
Междувременно жаждата за победа на пилотите му ги тласка до ръба, когато те се впускат в емблематичното, но коварно състезание Миле Миля - 1 000 мили през Италия. Състезание, което трябва да бъде спечелено на всяка цена.
"Това, което ме привлече в историята на Ферари и ме задържа там толкова много години, е, че прави това, което почти никой друг не може да направи", казва Ман в интервю пред британския "Гардиън".
"Той резонира с начина, по който наистина се случва животът, с начина, по който хората наистина се държат... Така работи животът."
Това е филм, който ни показва великия Енцо Ферари, който, както се казва в една песен, винаги катастрофира с една и съща кола.
Сценаристът Трой Кенеди Мартин и режисьорът Майкъл Ман ни представят Адам Драйвър в ролята на изтормозения, посивял и леко шкембест Енцо, винаги елегантен - бензиновият герой, превърнал се в собственик на легендарния семеен бизнес, въртящ се без усмивка по пистата на състезателната писта в Модена в края на 50-те години на миналия век.
Енцо е все по-превъзхождан от нововъзникналите в Maserati, търсещ победа, търсещ изход от фалита, търсещ начин да успокои озлобената си съпруга Лора (Пенелопе Крус), на чието име той прибързано е заложил бизнес активите, търсейки през това време начин да признае своята любовница Лина (Шейлийн Уудли), която му е родила син, след като по-голямото му момче с Лора трагично умира от болест на бъбреците.
Енцо Ферари е изигран с изключителна гъвкавост и стоицизъм от Драйвър, безспорно дори физически актьорът предава елегантен и драматичен магнетизъм, за който допринася дори особеният ритъм на гласа му.
Ноа Баумбах, братята Коен, Джим Джармуш, Мартин Скорсезе, Стивън Содърбърг, Спайк Лий, Тери Гилиъм, Леош Каракс, Ридли Скот - това е част от "каталога" режисьори, с които Адам Драйвър е работил. С "Ферари" към този списък се включва и небезизвестния Майкъл Ман.
Майъл Ман ни прави съпричастни от живота на Енцо, когато той вече не се състезава в секси коли и не е твърде млад, натрупал е тревоги и житейски проблеми, войната е минала, а той все още плаща за грешките си в личния и професионалния си път.
Той донякъде изглежда администратор и кара доста малко превозно средство, което би било по-подходящо за банков мениджър.
Драйвър е предимно зад елегантни италиански тъмни очила и има същия италиански акцент, който имаше като Маурицио Гучи в мелодрамата на Ридли Скот "Къщата на Гучи".
Тук обаче той е човек с целия свят върху раменете си - човек, който мрачно изпраща шофьорите си в състезания с вида на генерал от Първата световна война, изпращащ войските си на битка.
Ман ни кара да седнем на седалката на състезателното Ферари, за да изживеем драматичността на адреналина между живота и смъртта.
Филмът е добра картина на своята епоха - 50-те години, когато пистите на Формула 1 са по-скоро нещо като гробници, отколкото територия за спорт.
Ман пресъздава тези зловещи зрелища със страхотен ентусиазъм: образът на мъртвия пилот, летящ във въздуха като птица, е кошмарен, но и вдъхновяващ.
Голямата идея на Енцо да спаси финансовото богатство на фирмата Ferrari е да продаде много повече спортни коли на богати хора и начинът да се постигне това е с голяма победа в Mille Miglia, вече несъществуващото италианско състезание по шосе за издръжливост, което преминава в цялата страна.
Това състезание е било италианска институция, която карала хората буквално да се изсипват по улиците, за да аплодират състезателите, докато те профучават шумно по шосетата около техните домове.
"Амаркорд" на Федерико Фелини също има сцена от Mille Miglia.
Една традиционна холивудска драма, каквато е тази, би трябвало да закрепи финала така, че Ферари да спечели състезанието и да получи прилив на енергия и свежест. Е, това не се случва точно така, защото след ужасяващата катастрофа победата не е точно победа.
Външно, Енцо има качествата на естествено допълнение към антуража на Ман от проблемни и измъчени мъже, измъчени души, на които той дава глас с експресионистичното си кино.
И все пак Енцо остава недостъпен. Ман се нуждае от герой с душа, а не просто от герой с призвание. Той продължава да търси такъв и за тази цел периодично показва Енцо в толкова екстремно близък план, доминирайки в полезрението ни точно както доминира в живота си и фирмата.
Тези образи предават и изолацията на Енцо от голяма част от неговия свят, с всички негови живи и мъртви познати. Ние сме дълбоко в главата на този герой и сме свидетели на всички щети, които той причинява на себе си и околните. Тук е въпросът дали режисьорът или героят ни държат запленени.
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fkino%2Fferari-chervenata-lachena-lyubov-na-italiya&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2024%2F01%2F09%2F2635407%2F768x432.jpg%3F_%3D1704796733&description="Ферари": Червената лачена любов на Италия', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}