BINGE WATCHING
"Белият лотос" 2: Фарсов спектакъл на апатични богаташи в Сицилия
Продукцията на HBO MAX отново ни въвежда в илюзорния и абсурден свят на американските гости на петзвезден комплекс в Таормина
Автор : / 10788 Прочита 5 Коментара

Вторият сезон на сериала "Белият лотос", писан и режисиран от Майк Уайт и разпространяван от HBO MAX не е загубил нищо от опияняващата си привлекателност, с която ни втрещи в първия си сезон.
Втрещяващ сериал е "Белият лотос", да, този втори сезон също ни зашлевява със своите мощни сатирични послания.
Особено втрещяващ е начинът, по който виждаме абсурдността на съществуването си и гледната точка на супер богатите, които отдъхват за седмица из петзвездни курорти.
Този път се намираме в Сицилия и ако трябва да бъдем още по-конкретни, локацията е дворецът Сан Доменико в Таормина, град, който се намира на северното крайбрежие на острова. Както и в първия сезон, курортът посреща богати американци, които да се утешават с глезотии в скъп хотел, абсолютно апатични към скучното си ежедневие и парите си.
Освен, че вторият сезон не е загубил блясъка си на брилянтна сатира на обществото, в което живеем, в него можем да се насладим на забележителната роля на Дженифър Кулидж, единствената, останала в сериала от първия сезон и спечелила награда "Еми" за ролята си на Таня.
Героинята ѝ е все така отвъдна, нереална, сюрреалистична и с още повече харизма, която ни кара едновременно да я съжаляваме, едновременно да сме емпатични на ситуацията ѝ. В този сезон тя се изживява като Моника Вити и се надява на драматична разходка с мотор из острова и най-вече на това, някой да я обожава.
Разбира се, усещането този път е различно, защото Майк Уайт е пресъздал италианския привкус и автентичността на мястото, хвърляйки ни още в началото в дълбокото, показвайки неидентифицирано тяло, извадено от морето, след което скачаме в лодката, с която тежко пристигат луксозните гости от Америка.
Донякъде можем да намерим прилики между вторият сезон на "Белият лотос" и "Сладък живот" на Федерико Фелини с всички елементи на разпищоления, задкулисен и надменен светски живот на италианскяи елит и политици.
"Белият лотос" проследява различни гости на хотел 5* в Сицилия в продължение на една седмица - но с всеки изминал ден се появява все по-тъмната страна на перфектните пътешественици, служителите на хотела и идиличното място, напоено с древна история, проститутки, аперол и dolce vita.
Този път персоналът на хотела не играе толкова ключва роля, въпреки, че мениджърката изглежда изморена, опитвайки се да се справи с взискателната клиентела, отмаряща в италианското градче.
Вместо повече служители на хотела и техните лични истории, местният контингент е представен с още по-силни италиански характеристики, напомнящи за традициите на неореализма - със симпатичните проститутки Лучия и Мия.
Лучия е по-убедената, че като сексуална работничка може да спечели добре, така че да живее "живот като на богатите", желаейки да пазарува рокли в магазините, които те обитават. Приятелката ѝ Миа мечтае да стане певица и не е навита да заработва пари, забавлявайки скъпите гости из родните им земи, но в крайна сметка е готова да направи жертвата, за да просперира в музиката.
Други гости са новата асистентка на нелепата Таня (Дженифър Кулидж), която бива използвана като предмет и две привилегировани нюйоркски двойки, които обсъждат стрийминг войните и края на света на изключително красива тераса, отпивайки поредния коктейл.
Итън (Уил Шарп), предприемач, заедно със своята съпруга Харпър (Обри Плаза), адвокатка по трудови права с чувствителност за обществените сътресения и другата двойка - Дафне (Меган Фехи), домакиня и съпругът ѝ Камерън, изигран от Тео Джеймс, който управлява корпорация, свързана с технологии. Още в първия епизод, разговорът между тях е повече от впечатляващ: Харпър споделя, че пие хапчета за сън, защото нещата, които се случват със света все повече ѝ тежат, Дафне и Камерън през смях и усмивки споделят, че всичко е страхотно и че не гледат новини, за да не се натоварват излишно с апокалиптични прогнози.
Тази сцена до голяма степен ще определи посоката, в която гледаме сериала и по-нататък.
Тя е микрокосмосът на сезона и изразява не само липсата на адекватност на богатите герои, с които ни среща сериала, но и това, че те не съществуват в света, в който съществуват всички останали.
Светът на новодошлите туристи е не просто абсурден сам по себе си, той е идиличен и далечен, апатичен и жесток.
Свят на хора, обсебени от себе си и макар да има и такива, които се "чувстват" като масите и са донякъде социално осъзнати, те отново наемат икономки и носят чанти Bottega, пиейки аперол на средиземноморски тераси през уикенда.
В други моменти сериалът също така е сюрреалистичен фарс, който вероятно ще ви накара да плачете от смях.
Към всички тези гости имаме и три поколения мъже - Ф. Мъри Ейбрахам като бащата Берт Ди Грасо или дядо-мръсник, който пътува със сина си Доминик (Майкъл Империоли), съвсем изгубен в женкарството си индивид и внука Алби (Адам ДиМарко), завършил Стандфорд, всички те внезапно зарязани от съпругата на Доминик и дъщеря му, заради серийни изневери на мъжа.
Произхождащи от сицилиански имигранти, тримата мъже посещават острова, за да се докоснат отново до своето наследство, което до голяма степен познават чрез филмите за Кръстника.
Докато дядото флиртува с всяка жена, която се появи на хоризонта, Доминик се опитва да "излекува" женкарството си, като се отдава на двете палави проститутки Лучия и Миа. Внукът през това време се влюбва в преуморената асистентка на Таня, но свалката помежду им изглежда в известен смисъл дървена.
Ако първият сезон на "Белият лотос" беше преди всичко драматичен поглед към парадоксалната класовата динамика във ваканционен курорт в Хаваи, вторият сезон превръща класата в постоянен поддържащ мотив през погледа на романтиката и отношенията между половете в Америка през ХХ век, но и отново през живота на местните проститутки, които нямат възможност да пазаруват от магазините на богатите и мечтаят тайно и те някой ден да разполагат с неограничени дебитни карти.
Асистентката на Таня, Порша, се опитва да балансира желанията си за горещ италиански пич, който да я размята насам натам с мотор с много по-неудовлетворяващото си привличане към сладкия, но скучен и твърде политкоректен Алби (Адам ДиМарко).
Всеки герой въплъщава различно отношение към жените, като Алби е в ролята на прототип на "буден" възпитаник на Станфорд, Доминик е развратен холивудски продуцент, а Бърт е леко палав стар дядо. Въпреки очевидните различия в разсъжденията им за жените, преживяванията им в курорта се въртят по различни начини около една и съща местна проститутка Лучия (Симона Табаско) и нейната приятелка Миа (Беатрис Гранно).
Подобно на първия сезон, новият показва, че курортът е място, където не се създават илюзии за щастие, а където те се разпадат - заедно с усещането на гостите за самите себе си.
В петте епизода, които успях да видя, различните нишки, които са преплетени в сюжета, едва започват да се затягат на възел, който ще доведе някак до убийство.
"Белият лотос" си остава най-интригуващата и прецизна телевизионна мистерия и социална сатира в последните години.