ПРЕМИЕРА
"Астероид сити" на Уес Андерсън: Ягодови шейкове, ядрена романтика и носталгия към Джеймс Дийн
В най-новия си филм американският режисьор най-накрая успява да ни каже нещо смислено, извън любопитните визуални пътешествия на специфичната му филмова естетика
Автор : / 2393 Прочита 2 Коментара

"Не можеш да се събудиш, ако не заспиш" - такъв е финалът на "Астероид Сити".
Най-новото провокативно произведение на ненадминатия майстор на симетрично-нетипичния филмов разказ Уес Андерсън (Гранд хотел "Будапеща", Френският бюлетин) ще ни отведе в "Астероид Сити", където с плеяда чудати герои, ще открием какво има отвъд нашата планета и какъв е смисълът на живота. Може би има такъв...
Действието на Астероид Сити се развива в измислена пустиня в Съединените американски щати около 1955 г. Планираният маршрут на семинара на Младите звездобройци и космически кадети е сериозно нарушен от събития, след които светът вече няма да е същият. Може ли непоколебимата любов в хората, които обичаме, да спаси не само нас самите, но и планетата?
"Астероид Сити" тръгва по кината от 23 юни.
Това е преди всичко история за разтърсващите събития в пустинен град, обсебен от космически изследвания, в който всичко е толкова изкуствено, че удоволствието към всеки детайл и вкус в атмосферата се утроява, заради далечната дистанция и невъзможност да се приспособим в абсурдисткия, едновременно красив и ужасяващ свят.
Ексцентричността на най-новия филм на Уес Андерсън няма да изненада неговите фенове, а нефеновете също едва ли ще бъдат изненадани с някакво ново явление в стилистиката на режисьора.
Филмът е направен с типичните образи и цветове, изпипани до последен детайл дотолкова, че понякога зрителят забравя да слуша сценарния ред и реплики, отвявайки се в образите на палачинките, ландшафтите, ягодовите шейкове, романтичните почти гъбени облаци от ядрени тестове и неустоимия стайлинг на Скарлет Йохансон на фона на американската попкултурна петдесетарска картинка.
Източник: 87 Productions/Focus Features
Да, Уес Андерсън умее да бъде елегантен, може да бъде забавен и весел и комедийните моменти в този филм доказват способностите му да не бъде просто визуален естет, изпразнен обаче от особено съдържание и смисъл, развеждайки ни из дизайнерски магични светове.
Като не толкова голям почитател на Андерсън, бих оценила този филм като любопитна територия, в която по комичен и абсурдистки начин е разказана една микроистория, случваща се в микросвят, за да се види под микроскоп почти какво е да живееш непосредствено на място на тестове за атомни бомби. Точно така - микро, микро и микрото на микрото.
Но филмът на Андерсън не е само за живота в сянката на ядрените бомби. Той ни представя и вътрешните неядрени, а емоционални кризи на героите, които страдат от екзистенциални травми.
Това, че Андерсън е поставил "Астероид Сити" през 1955 г., е малък трик с реалността на героите и собствената ни реалност. Днес отново говорим за ядрено оръжие и заплахите съвсем не са в сферата на фикцията.
Източник: 87 Productions/Focus Features
През 1955 г. и разгара на Студената война ядрената война е нещо от дневния ред и надвиснала заплаха за населението, тя дори се романтизира в американската музикална попкултурна индустрия.
Голяма част от филма се развива конкретно през септември 1955 г., месец, белязан от две събития.
Първото е решението на Съединените щати да започнат проекта Vanguard, с който ще се опитат съвсем неуспешно да победят Съветския съюз при изпращането на ракета - сателит в космоса.
Второто е трагичната автомобилна катастрофа, която отнема живота на Джеймс Дийн, емблематичният актьор, който олицетворява надигащия се бунт на младите тогава.
"Ако сте искали да живеете хубав, тих, спокоен живот, сте избрали грешния момент да се родите" - това казва генерал Гибсън (Джефри Райт) на тълпа от тийнейджъри и родителите им, събрали се в Астероид Сити, за да отпразнуват падането на метеорит там преди хиляди години.
Източник: 87 Productions/Focus Features

"Златна палма" в Кан бе присъдена на филма на френската режисьорка Жустин Трие "Анатомия на едно падение"
Децата са участвали в състезания за своите изключително напредничави научни експерименти, а космическата надпревара ги е превзела до краен предел.
"Астероид сити" може да бъде описан като фикция във фикцията. Това е филм по сценарий, който уж е телевизионно шоу, в което актьорите пресъздават измислена версия на пиеса, която разказва за измислено несъществуващо място. Ние реално гледаме пиеса, която е снимана като филм.
Всичко това означава, че в този филм Скарлет Йохансон например играе актриса, която играе актриса, която играе актриса.
По същия начин, Джейсън Шварцман - най-близкият до главна роля в този абсурдно подреден актьорски състав - играе актьор, който отчаяно иска да разбере мотивите на героя си, военен фотограф, който гори ръката си върху горещата плоча за сандвичи.
Източник: 87 Productions/Focus Features
Образът на Шварцман донякъде е оформен така, че да препраща към няколко известни актьори, може би най-важният от които е Джеймс Дийн през една от неговите най-известни фотографии от това време.
Донякъде Андерсън се опитва да създаде автентична емоция в една купчина изкуствени слоеве. Но сякаш това е напълно невъзможно начинание.
Всичко е твърде изкуствено и дистанцирано, за да може зрителят да бъде причислен по някакъв начин към ситуациите на героите.
Аспектът на отчуждението е много важен. Само чрез него можем сами да се ужасим от злокобните възможни реалности, които самите ние, чрез машините, можем да създадем. Сега те са фикция, но какво, ако утре не са?