Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Сънуващите камъни на Огняна Серафимова

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Сънуващите камъни на Огняна Серафимова

"Камъните сънуват морета, сънуват души, сънуват състояния; страх, който е скрит в смелостта", споделя визуалният артист и сценограф за проекта си

Още

Авангардното изкуство се настани в ГХГ във Варна

Авангардното изкуство се настани в ГХГ във Варна

Огняна Серафимова е един от най-ярките таланти в съвременния български театър, където създава запомнящи се сценографии, за които нееднократно е била номинирана за Аскеер и Икар. Главен куратор е на проекта "Conglomerate", който представя нова българска сценография във VR среда и на Световното сценографско квадриенале в Прага. Носител е на специалната награда на фондация "Стоян Камбарев" за "Полет в изкуството".

В последните години обаче, Огняна изследва връзката между природата и изкуството и става посредник между двете с таланта си. За целта използва камъни, намерени около Карадере и Ирикали.

Как камъните стават носители на истории и средство за намиране на смисъл след разочарованията от войните, които цивилизацията води днес, разказва авторката:

В "Сънуващите камъни" на Огняна Серафимова (Снимка: Даниел Ненчев)

Кога разбра, че камъните могат да сънуват?
- Преди 6 години. По бреговете на Карадере и Иракли, сутрин, преди да се събуди денят, камъните са разказвачи на приказки. И събирах тези камъни, за да се вглеждам и вслушвам в тях.

В началото започна като малка изповед и не се знаеше кой на кого се изповядва - дали те на мен или аз на тях. И от едно много лично нещо тази идея прерасна в идеята за изложба и за създаване на техните по-големи двойници - стенните пана, които разказват още по-детайлно и в материал за сънищата в камъните.

- И какво сънуват камъните, Огняна?
- Камъните сънуват морета, сънуват души, сънуват състояния; страх, който е скрит в смелостта.

Сънуват неща, за които нямаме смелост да си признаем и да говорим, сънуват за стари истории, които отново и отново преживяваме и те никога не са история, но винаги някак си успяваме да пресъздадем, без значение колко века по-късно.

В "Сънуващите камъни" на Огняна Серафимова (Снимка: Даниел Ненчев)

- Всъщност как започна да ги събираш? Как избираш кой камък може да сънува и кой е заспал и не може да бъде никога събуден повече? Разкажи ни за процеса на комуникацията ти с камъни.
- Всеки камък има характерна повърхност, текстура, има жили, грапавини, малки белези, които са начала на образи. Аз си мисля и представям, че тези образи са там. Те вече съществуват, аз само помагам те да излязат, да се появят наяве и така да ги дорисувам, така че да може всички да ги видим, да чуем, да се впуснем в драматургиите, в сюжетите, които искат да ни разкажат камъните.

Така че всяка една рисунка-миниатюра е почнала от своята оригинална анатомия на камъка, от нещо, което вече е закодирано. И в този смисъл нека тази изложба бъде с анонимен автор. Тъй като природата е най-добрия автор и най-силният артист, който аз се опитвам да покажа. Да помогна да бъде във фокуса и да бъде изваден на преден план.

- Всъщност през тези произведения съвременното изкуство общува с вечността. И какво имат да си кажат двете - вечността и съвременността през изкуството?
- За хората, за човешкото, за абсолютно еднаквите неща, които ще стоят в и с нас без значение дали е векове преди Христа или 25-ти век. Докато хората са основната мярка за съизмеримост в нашата цивилизация - до тогава и всички тези истории и тези сънища ще бъдат актуални.

Защото страхът, който в момента имаме също може да бъде преживян от един воин от 14-ти век, един пътешественик от 1-ви век или един човек, който се моли на плажа в 22-ри век. Така че, тези човешки лични и особени неща, които ни формират и ни правят хора, те са вечните и актуални сънища, които ще продължаваме да сънуваме.

В "Сънуващите камъни" на Огняна Серафимова (Снимка: Даниел Ненчев)

Кажи повече за местата, от които тези камъни са взети, за да бъдат пресътворени в изкуство.
- Карадере и Иракли са много специални места. Те не са просто живописни местности.

Те са центрове - мога да кажа оазиси - за себеприпомняне, тъй като там аз и доста други хора на изкуството, на театъра, на словото, отиваме там с една много специална цел и едно специално пожелание за себе си - там да се съхраним, да намерим сили и да намерим вдъхновение, мъдрост и смисъл да продължаваме да творим, да бъдем и да интерпретираме живота и изкуството в България.

Нещо много трудно, което вярвам всички разбират защо е такова.

Така че, може би тази изложба е с генералното спонсорство от Иракли и Карадере - нашите невидими спонсори, тези партньори, както е редно да се каже, които са с един нематериален принос, създават онази среда и онази атмосфера, в която можем да говорим за проблем, за казус.

Можем да разговаряме, да проведем културен диалог за това какво ни вълнува, къде сме и да помислим заедно за нашето бъдеще като културна общност и народ като цяло в контекста на цялото движение, което се случва в момента.

- Огняна, живеем в свят, в който всъщност визуалната комуникация е хиперускорена. Днес ние хората възприемаме визуална информация за части от секундата. Как в този поток може да се впише подобно изкуство, което се базира на обекти от вечността?
- Не може да се впише, то е точно обратното.

Тук идваме, за да се вслушваме дълго, това е по-скоро медитативен процес. Тишината е изворът. И в този смисъл ни трябва едно различно състояние. Трябва ни излизане от този информационен динамичен поток, защото е нужно едно "вчувстване" в творбата, както казва Хайдегер.

И за тази цел е необходимо да сме със спокойни сетива и да искаме да разберем и да осъществим контакт с произведенията. Това е доста източно състояние и като философия и като настроение.

И мисля, че имаме много нужда от това, защото сме много уморени и тази умора ни тласка към различни алтернативи. Така че, нека алтернативата да бъде в посоката на търсенето на смисъла, а не на нихилизма, защото е много лесно в контекста на тези събития, които ние живеем да се оттласнем в нихилизъм и отрицание.

В "Сънуващите камъни" на Огняна Серафимова (Снимка: Даниел Ненчев)

- Кои са събитията, които имаш предвид?
- Разочарованието от нашата цивилизация, което се изразява във военните действия, които в момента са факт. Ако Стефан Цвайг беше жив щеше да се самоубие още веднъж.

Това е пример, че ние не сме еволюирали до степента, в която някак си се надявахме и като общество можем да позволим една необикновена поука, че сме примитивни все така.

- Кой може да преживява в този смисъл този тип изкуство? За кого са тези произведения?
- Тези произведения мисля, че са за абсолютно всеки, тъй като те почиват на общи човешки преживявания и чувства.

Всеки би могъл да открие своят сън и своето настроение вътре; да види общи състояния. Тя е достъпна и е човешка и няма претенция за особен авангард в изразните си средства.

Това, което ми беше важно при създаването на творбите, беше да съм вярна на всеки разказ, всеки сън и сюжет в оригинала-камъче е доразвит до голям мащаб в своя собствена техника. Нещата са абсолютно различни едно от друго, защото разказват да различни приказки, различни истории.

И като сценограф, който имам отношение към материалите и това как различните материи говорят и играят и въздействат върху човек, по този начин се опитах да съм вярна на всеки един от камъните, без да се опитвам да генерализирам общ визуален език.

И в този смисъл това са много персонални и "всяка за себе си" творби, точно както е всяка една постановка.

В "Сънуващите камъни" на Огняна Серафимова (Снимка: Даниел Ненчев)

Доколко допускаш интерпретация на тези произведения?
- Образите в камъните са ничии. Те не са притежание на някого, така че могат да имат много преводачи и много различни тълкувания, което е едно от най-ценните за мен неща.

По-скоро бих колекционирала тези истории и тези преводи на публиката, защото така тя смело се гмурка в това да търси, да вниква и да прави свои разкази.

За мен е много ценно и много хубаво да видя как хората са вдъхновени и с ентусиазъм развиват други сюжети. Мисля, че има нужда от нещо като книжка, в която да публикуваме тези разкази и да видим колко богато и различно може да бъде едно толкова лаконично изображение, толкова пестелив знак и да бъде преведен така както всеки би превел йероглиф, който не разбира.

- Доколко тези произведения стъпват на някакъв опит в изкуството? Всеки артист има някакви предпочитания, вълнения от друго изкуство, от други артисти. И, разбира се, твоите произведения са плод на някакво натрупване във визуалното, в културата, в изкуствата. Можем ли да кажем, че те са продължение и на това или те са по-скоро търсене на някакъв иманентен смисъл от взаимодействието между човека и природата?
- Да, мога да кажа, че тези творби са по-скоро прецедент, тъй като в своя професионален живот съм по-скоро насочена към върховите технологии, към новите изразни средства във визуалното изкуство и сценографията.

Така че, тези творби са точно в обратната посока и с това смятам, че имам нужда от тях, явно и те от мен като японската миниатюра и тушови рисунки, както и пещерните праисторически фрески са изходни точки, вдъхновителни материали, които са ме насочили към точно този език.

В закона със сънуването на камъни или сънуващите камъни е задължително да са или черно, или бяло, положени тези леки продължения на вече загатнатия сюжет. Неслучайно, за да мога да оставя повърхността на камъка да говори, тя самата е достатъчно живописна и достатъчно богата.

С този избор на средства аз искам само графично и леко да подчертая, да довърша неща, за да може всеки да придобие онази първична представа от автентичния камък, да не бъде ограбван и да не звучи излишно цветът или ръката на художника.

В "Сънуващите камъни" на Огняна Серафимова (Снимка: Даниел Ненчев)

Така че, тези графични миниатюри целят по-скоро да ни насочат към самия камък и самата му красота, отколкото да извадят нещо абсолютно нетипично и нехарактерно, което ще бъде по-скоро в разрез с неговата идентична природа.

А в две камъчета, които са ми доста любими, рисунката се роди от грапавината на носа и на окото. Сякаш от там се появи ¾ силует на мъж, който все едно е заслушан в себе си или в мястото, от което идва. Продължих около лицето тази униформа, тези репрезентативни доспехи, пера и военен костюм и кръстих работата "Страхът на воина", защото имах посланието, че това е един мъж, който много се страхува. Той слуша мястото, от където тръгва, и което може би никога няма види отново.

В пълен разрез с изключително бляскавата и внушително изглеждаща външност.

"Страхът на воина" из "Сънуващите камъни" на Огняна Серафимова (Снимка: Даниел Ненчев)

Изборът на материал и този памучен шнур, който така съм завила спираловидно като звуците, като звуковата вълна, фокусът в ухото, в идеята са слуха и страхът, който идва от средата, отново е свързан с една реплика за военния костюм с памучни шнурове, следователно всяка работа е решена материално и това се опитвах да следвам и тук. Втората работа, за която исках да споделя, е малко като по-далечен план на същия този воин. Това е рицарят, който потегля. Оригиналът на камъчето е прозрачен, даже си мислех, че е по-скоро стъкло, но не е така.

Силуета в задната част на ездача беше повода да се появи целият образ и конят и това поемане натам към неизвестното като тази полупрозрачна материалност на самия оригинал на камъка ме провокираха да го потърся.

Този код и в по-големия негов двойник с тази ледена структура, с тази жилеста, сякаш мраморна материалност и така това, което си мислех, че става е, че в една много ранна утрин той поема нанякъде - има заледени кални локви около пътя, има една смразяваща тишина и студ, който е неговия изпращач най-вероятно към смъртта. Така че, това е - материите, които ни говорят и които допълват разказа.

- Материите, които съставляват това произведение?
- Рисунката е заснета и е отпечатана на плат, който в различните произведения е различен. Специално при рицарят, той е напоен с водно стъкло и така след това следва едно ехо. Около него от специфични хартии с множество акварелни, водни бани. Най-външната част е фибростъкло с едно водно, течно стъкло.

Това са техники, които чисто по сценографски съм импровизирала и съм търсила и съм пробвала. Тоест, това не са готови решения, всичко се прави и всичко се търси в процес в експерименти, за да стигна до това, което най-добре се свързва с посланието.

Интервю на Даниел НЕНЧЕВ

Изложбата "Сънуващи камъни" е част от програмата на MOVE.BG Решения за България: Култура. Проектът се осъществява и с подкрепата на Национален фонд "Култура".

Още

Как се построяват криле

Как се построяват криле

Още

Ясен Гюзелев: Рисувам срещу линейността на времето

Ясен Гюзелев: Рисувам срещу линейността на времето

Още

"Остава" и Домът на културата в Габрово - неочаквано добра комбинация

"Остава" и Домът на културата в Габрово - неочаквано добра комбинация

Още

Защо най-богатият британски художник ще изгори хиляди свои произведения на 9 септември

Защо най-богатият британски художник ще изгори хиляди свои произведения на 9 септември

Коментирай 1

1/1

Още ВИДЕО

Филм за Стенли Кубрик е големият победител във фестивала Master of Art

Френската продукция на режисьора Грегори Монро спечели наградата Master оf Art - Aurubis Award за най-добър филм за 2022 г. и наградата за най-добър филм в категория "Театър и кино"

Спечели двойна покана за специалната премиерна прожекция на филма "Как се научих да летя"

На 13 септември в Дома на киното в София специален гост ще бъде главната героиня на филма, младата Клара Хърванович, която е очарователна в ролята на София

Габриел Гарсия Маркес бе почетен с уникална стъклена инсталация

Художникът Едуардо Бутрон използва 10 000 събрани бутилки, за да изрази екологично послание за опазването на природата

Монумент Бузлуджа ще отвори за посетители за пръв път от над 30 години насам

Целта е хилядите туристи, тълпящи се пред вратата всяка седмица, да могат да влязат в него и да го видят в актуалния му вид, да научат повече за мястото и да бъдат част от процеса по опазване на уникалната сграда

Мартин Макдона се завръща във Венеция с "Баншитата от Инишърин"

Най-новият филм на режисьора с Колин Фарел и Брендън Глийсън е конкурент за "Златен лъв"

Фестивалът в Довил се поклони пред Ленард Коен

Реализацията на дългоочаквания филмов проект "Алелуя, думите на Ленард Коен", посветен на прочутия канадски певец и поет, е отнела повече от 8 години и включва семейни архиви, ранни интервюта, както и "селфита"

Виж всички

Календар