Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Сънуващите камъни на Огняна Серафимова

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Сънуващите камъни на Огняна Серафимова

"Камъните сънуват морета, сънуват души, сънуват състояния; страх, който е скрит в смелостта", споделя визуалният артист и сценограф за проекта си

Още

Авангардното изкуство се настани в ГХГ във Варна

Авангардното изкуство се настани в ГХГ във Варна

Огняна Серафимова е един от най-ярките таланти в съвременния български театър, където създава запомнящи се сценографии, за които нееднократно е била номинирана за Аскеер и Икар. Главен куратор е на проекта "Conglomerate", който представя нова българска сценография във VR среда и на Световното сценографско квадриенале в Прага. Носител е на специалната награда на фондация "Стоян Камбарев" за "Полет в изкуството".

В последните години обаче, Огняна изследва връзката между природата и изкуството и става посредник между двете с таланта си. За целта използва камъни, намерени около Карадере и Ирикали.

Как камъните стават носители на истории и средство за намиране на смисъл след разочарованията от войните, които цивилизацията води днес, разказва авторката:

В "Сънуващите камъни" на Огняна Серафимова (Снимка: Даниел Ненчев)

Кога разбра, че камъните могат да сънуват?
- Преди 6 години. По бреговете на Карадере и Иракли, сутрин, преди да се събуди денят, камъните са разказвачи на приказки. И събирах тези камъни, за да се вглеждам и вслушвам в тях.

В началото започна като малка изповед и не се знаеше кой на кого се изповядва - дали те на мен или аз на тях. И от едно много лично нещо тази идея прерасна в идеята за изложба и за създаване на техните по-големи двойници - стенните пана, които разказват още по-детайлно и в материал за сънищата в камъните.

- И какво сънуват камъните, Огняна?
- Камъните сънуват морета, сънуват души, сънуват състояния; страх, който е скрит в смелостта.

Сънуват неща, за които нямаме смелост да си признаем и да говорим, сънуват за стари истории, които отново и отново преживяваме и те никога не са история, но винаги някак си успяваме да пресъздадем, без значение колко века по-късно.

В "Сънуващите камъни" на Огняна Серафимова (Снимка: Даниел Ненчев)

- Всъщност как започна да ги събираш? Как избираш кой камък може да сънува и кой е заспал и не може да бъде никога събуден повече? Разкажи ни за процеса на комуникацията ти с камъни.
- Всеки камък има характерна повърхност, текстура, има жили, грапавини, малки белези, които са начала на образи. Аз си мисля и представям, че тези образи са там. Те вече съществуват, аз само помагам те да излязат, да се появят наяве и така да ги дорисувам, така че да може всички да ги видим, да чуем, да се впуснем в драматургиите, в сюжетите, които искат да ни разкажат камъните.

Така че всяка една рисунка-миниатюра е почнала от своята оригинална анатомия на камъка, от нещо, което вече е закодирано. И в този смисъл нека тази изложба бъде с анонимен автор. Тъй като природата е най-добрия автор и най-силният артист, който аз се опитвам да покажа. Да помогна да бъде във фокуса и да бъде изваден на преден план.

- Всъщност през тези произведения съвременното изкуство общува с вечността. И какво имат да си кажат двете - вечността и съвременността през изкуството?
- За хората, за човешкото, за абсолютно еднаквите неща, които ще стоят в и с нас без значение дали е векове преди Христа или 25-ти век. Докато хората са основната мярка за съизмеримост в нашата цивилизация - до тогава и всички тези истории и тези сънища ще бъдат актуални.

Защото страхът, който в момента имаме също може да бъде преживян от един воин от 14-ти век, един пътешественик от 1-ви век или един човек, който се моли на плажа в 22-ри век. Така че, тези човешки лични и особени неща, които ни формират и ни правят хора, те са вечните и актуални сънища, които ще продължаваме да сънуваме.

В "Сънуващите камъни" на Огняна Серафимова (Снимка: Даниел Ненчев)

Кажи повече за местата, от които тези камъни са взети, за да бъдат пресътворени в изкуство.
- Карадере и Иракли са много специални места. Те не са просто живописни местности.

Те са центрове - мога да кажа оазиси - за себеприпомняне, тъй като там аз и доста други хора на изкуството, на театъра, на словото, отиваме там с една много специална цел и едно специално пожелание за себе си - там да се съхраним, да намерим сили и да намерим вдъхновение, мъдрост и смисъл да продължаваме да творим, да бъдем и да интерпретираме живота и изкуството в България.

Нещо много трудно, което вярвам всички разбират защо е такова.

Така че, може би тази изложба е с генералното спонсорство от Иракли и Карадере - нашите невидими спонсори, тези партньори, както е редно да се каже, които са с един нематериален принос, създават онази среда и онази атмосфера, в която можем да говорим за проблем, за казус.

Можем да разговаряме, да проведем културен диалог за това какво ни вълнува, къде сме и да помислим заедно за нашето бъдеще като културна общност и народ като цяло в контекста на цялото движение, което се случва в момента.

- Огняна, живеем в свят, в който всъщност визуалната комуникация е хиперускорена. Днес ние хората възприемаме визуална информация за части от секундата. Как в този поток може да се впише подобно изкуство, което се базира на обекти от вечността?
- Не може да се впише, то е точно обратното.

Тук идваме, за да се вслушваме дълго, това е по-скоро медитативен процес. Тишината е изворът. И в този смисъл ни трябва едно различно състояние. Трябва ни излизане от този информационен динамичен поток, защото е нужно едно "вчувстване" в творбата, както казва Хайдегер.

И за тази цел е необходимо да сме със спокойни сетива и да искаме да разберем и да осъществим контакт с произведенията. Това е доста източно състояние и като философия и като настроение.

И мисля, че имаме много нужда от това, защото сме много уморени и тази умора ни тласка към различни алтернативи. Така че, нека алтернативата да бъде в посоката на търсенето на смисъла, а не на нихилизма, защото е много лесно в контекста на тези събития, които ние живеем да се оттласнем в нихилизъм и отрицание.

В "Сънуващите камъни" на Огняна Серафимова (Снимка: Даниел Ненчев)

- Кои са събитията, които имаш предвид?
- Разочарованието от нашата цивилизация, което се изразява във военните действия, които в момента са факт. Ако Стефан Цвайг беше жив щеше да се самоубие още веднъж.

Това е пример, че ние не сме еволюирали до степента, в която някак си се надявахме и като общество можем да позволим една необикновена поука, че сме примитивни все така.

- Кой може да преживява в този смисъл този тип изкуство? За кого са тези произведения?
- Тези произведения мисля, че са за абсолютно всеки, тъй като те почиват на общи човешки преживявания и чувства.

Всеки би могъл да открие своят сън и своето настроение вътре; да види общи състояния. Тя е достъпна и е човешка и няма претенция за особен авангард в изразните си средства.

Това, което ми беше важно при създаването на творбите, беше да съм вярна на всеки разказ, всеки сън и сюжет в оригинала-камъче е доразвит до голям мащаб в своя собствена техника. Нещата са абсолютно различни едно от друго, защото разказват да различни приказки, различни истории.

И като сценограф, който имам отношение към материалите и това как различните материи говорят и играят и въздействат върху човек, по този начин се опитах да съм вярна на всеки един от камъните, без да се опитвам да генерализирам общ визуален език.

И в този смисъл това са много персонални и "всяка за себе си" творби, точно както е всяка една постановка.

В "Сънуващите камъни" на Огняна Серафимова (Снимка: Даниел Ненчев)

Доколко допускаш интерпретация на тези произведения?
- Образите в камъните са ничии. Те не са притежание на някого, така че могат да имат много преводачи и много различни тълкувания, което е едно от най-ценните за мен неща.

По-скоро бих колекционирала тези истории и тези преводи на публиката, защото така тя смело се гмурка в това да търси, да вниква и да прави свои разкази.

За мен е много ценно и много хубаво да видя как хората са вдъхновени и с ентусиазъм развиват други сюжети. Мисля, че има нужда от нещо като книжка, в която да публикуваме тези разкази и да видим колко богато и различно може да бъде едно толкова лаконично изображение, толкова пестелив знак и да бъде преведен така както всеки би превел йероглиф, който не разбира.

- Доколко тези произведения стъпват на някакъв опит в изкуството? Всеки артист има някакви предпочитания, вълнения от друго изкуство, от други артисти. И, разбира се, твоите произведения са плод на някакво натрупване във визуалното, в културата, в изкуствата. Можем ли да кажем, че те са продължение и на това или те са по-скоро търсене на някакъв иманентен смисъл от взаимодействието между човека и природата?
- Да, мога да кажа, че тези творби са по-скоро прецедент, тъй като в своя професионален живот съм по-скоро насочена към върховите технологии, към новите изразни средства във визуалното изкуство и сценографията.

Така че, тези творби са точно в обратната посока и с това смятам, че имам нужда от тях, явно и те от мен като японската миниатюра и тушови рисунки, както и пещерните праисторически фрески са изходни точки, вдъхновителни материали, които са ме насочили към точно този език.

В закона със сънуването на камъни или сънуващите камъни е задължително да са или черно, или бяло, положени тези леки продължения на вече загатнатия сюжет. Неслучайно, за да мога да оставя повърхността на камъка да говори, тя самата е достатъчно живописна и достатъчно богата.

С този избор на средства аз искам само графично и леко да подчертая, да довърша неща, за да може всеки да придобие онази първична представа от автентичния камък, да не бъде ограбван и да не звучи излишно цветът или ръката на художника.

В "Сънуващите камъни" на Огняна Серафимова (Снимка: Даниел Ненчев)

Така че, тези графични миниатюри целят по-скоро да ни насочат към самия камък и самата му красота, отколкото да извадят нещо абсолютно нетипично и нехарактерно, което ще бъде по-скоро в разрез с неговата идентична природа.

А в две камъчета, които са ми доста любими, рисунката се роди от грапавината на носа и на окото. Сякаш от там се появи ¾ силует на мъж, който все едно е заслушан в себе си или в мястото, от което идва. Продължих около лицето тази униформа, тези репрезентативни доспехи, пера и военен костюм и кръстих работата "Страхът на воина", защото имах посланието, че това е един мъж, който много се страхува. Той слуша мястото, от където тръгва, и което може би никога няма види отново.

В пълен разрез с изключително бляскавата и внушително изглеждаща външност.

"Страхът на воина" из "Сънуващите камъни" на Огняна Серафимова (Снимка: Даниел Ненчев)

Изборът на материал и този памучен шнур, който така съм завила спираловидно като звуците, като звуковата вълна, фокусът в ухото, в идеята са слуха и страхът, който идва от средата, отново е свързан с една реплика за военния костюм с памучни шнурове, следователно всяка работа е решена материално и това се опитвах да следвам и тук. Втората работа, за която исках да споделя, е малко като по-далечен план на същия този воин. Това е рицарят, който потегля. Оригиналът на камъчето е прозрачен, даже си мислех, че е по-скоро стъкло, но не е така.

Силуета в задната част на ездача беше повода да се появи целият образ и конят и това поемане натам към неизвестното като тази полупрозрачна материалност на самия оригинал на камъка ме провокираха да го потърся.

Този код и в по-големия негов двойник с тази ледена структура, с тази жилеста, сякаш мраморна материалност и така това, което си мислех, че става е, че в една много ранна утрин той поема нанякъде - има заледени кални локви около пътя, има една смразяваща тишина и студ, който е неговия изпращач най-вероятно към смъртта. Така че, това е - материите, които ни говорят и които допълват разказа.

- Материите, които съставляват това произведение?
- Рисунката е заснета и е отпечатана на плат, който в различните произведения е различен. Специално при рицарят, той е напоен с водно стъкло и така след това следва едно ехо. Около него от специфични хартии с множество акварелни, водни бани. Най-външната част е фибростъкло с едно водно, течно стъкло.

Това са техники, които чисто по сценографски съм импровизирала и съм търсила и съм пробвала. Тоест, това не са готови решения, всичко се прави и всичко се търси в процес в експерименти, за да стигна до това, което най-добре се свързва с посланието.

Интервю на Даниел НЕНЧЕВ

Изложбата "Сънуващи камъни" е част от програмата на MOVE.BG Решения за България: Култура. Проектът се осъществява и с подкрепата на Национален фонд "Култура".

Още

Как се построяват криле

Как се построяват криле

Още

Ясен Гюзелев: Рисувам срещу линейността на времето

Ясен Гюзелев: Рисувам срещу линейността на времето

Още

"Остава" и Домът на културата в Габрово - неочаквано добра комбинация

"Остава" и Домът на културата в Габрово - неочаквано добра комбинация

Още

Защо най-богатият британски художник ще изгори хиляди свои произведения на 9 септември

Защо най-богатият британски художник ще изгори хиляди свои произведения на 9 септември

Коментирай 1

1/1

Още ВИДЕО

"Не казвай сбогом тази нощ" - Орлин Горанов с нова песен и видео към нея

Режисьорът на видеото Jeason Brad Lewis е избрал актрисата и модел Диляна Попова в ролята на Мечтанието

Йълдъз Ибрахимова в концерт "Балканика" - неповторимо музикално пътешествие из ритмите на балканския фолклор

На 12 юни в зала "България" ще звучат популярни песни от българския, сръбския, турския и румънския фолклор в шеметна симфонична обработка

"Вкус на прегръдка" - днес Чочо щеше да стане на 60

Има неспокойни души, които пръскат светлина след като си отидат от нашия свят и сочат пътеки Отгоре. Живеят в сърцата не само на близките си, а са упование и надежда за хиляди

Калин Врачански: Лесното те прави по-слаб

"Провалът може да бъде градивен и така трябва да го мислиш", категоричен е актьорът

Националният музей на Монголия "Чингис Хан" показва нови находки

Сред тях има необичайни експонати като седло, изобразяващо два феникса, бронзово огледало и сребърни съдове, използвани от аристокрацията в периода между XIII-XIV век

Трейлърът на "Гунди - Легенда за любовта" с рекорден брой гледания

За по-малко от седмица - с общо 2,5 милиона гледания - трейлърът на филма се превърна в най-успешния в историята на българското кино

Виж всички

Календар