Разбирам нуждата да се запълни ефира с "култура". Одобрявам я донякъде. Просто не мога да си представя Леонардо, Микеланджело, Рафаело, Караваджо да говорят за труда си. Визуално нещата са донякъде интересни, стил пещерни рисунки, но "камъните" доминират, което превръща графичният елемент в добавка към интериорната функция, видимо заложена от "артиста". Колкото и да не е приятно на съвременните художници, хората нямат нужда от елитарна абстракция а от връщане към традиционните занаятчийски стойности. Нарисуваното да предава директно емоция ползвайки класически модели на реализъм към послание. Анатомия, композиция, цветови умения, ей такива забравени и смятани за ненужни нещица. И е възможно да се постигне високо ниво на абстракция върху тези принципи, за пример Майстора. Едва ли има хора, които да останат безучастни пред картините му, въпреки липсата на визуална култура и елитистична перспектива. Иначе винаги ще съществува пазар за елитистични еквилибристики. Изборът е в ръцете на художника как да достигне и коя да му е "аудиторията". Един от моите преподаватели на подобен сорт "артистични" изяви даваше следната реакция за да ни насочи: Поглеждаше с интерес, кимаше с глава и задаваше следният въпрос: Добро е. Но какво е?