Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Канадският хореограф Марио Пиаца: Всеки от нас е едно гето

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Канадският хореограф Марио Пиаца: Всеки от нас е едно гето

Мисля, че танцът наистина може да промени света, защото артистите, танцьорите са атлетите на Бог, казва той

Марио Пиаца, хореограф/Канада (Снимка: Държавна опера - Стара Загора)

Марио Пиаца е космополитен артист. Роден е в Канада, но всъщност семейството им е от Италия, а произходът им е еврейски. Танцът за него е повече от професия, той е опит, философия и начин да говориш директно с Бога. Работата му като хореограф му печели редица престижни награди, отваря му втарите на много от най-елитните танцови компании в света. В България е за твори път. Връща го балета "Гето". Поставял я е вече веднъж в Софийската опера , а сега я пренася на сцената в Стара Загора. Премиерата е на 21 май, а второто представление ще е в столицата на 29 май.

Представяме ви Марио Пиаца есклузивно пред Impressio:

- За втори път поставяте балета "Гето" в България, защо решихте отново да направите тази постановка у нас?
- Имах потребност на създам балета "Гето", защото за мен тази дума има хиляди значения. По дефиниция гетото е място на ограничения, а в моя балет то е място на свобода, където хората могат да се срещат и да живеят в мир.

Мисля, че България е такова място и мисля, че в този театър, в който са събрани хора от различни части на света, е най-доброто място, където да поставя този балет сега. Защото в този микрокосмос, какъвто е театърът тук, аз виждам концентрация на човечност, която може да е метафора на човечността в света по принцип.

Паскуале Казелли в ролята на Давид (Снимка: Георги Петков)

- За първи път поставяте "Гето" у нас с Националния ни балет, а сега правите постановката с по-малка трупа, трябваше ли да адаптирате хореографията според възможностите на състава тук?
- Всъщност усложних работата си, защото обичам да доразвивам идеите си, самият балет"Гето" е послание и търпи промяна във времето. Затова аз промених много неща -значението на па дьо дьо-тата, значението на ансамблите, значението в танците на всички. Тук съм вложил много значение от системата "Мудра", това всъщност е системата от движенията на ръцете по време на танц. Тук всъщност аз използвам изключително много ръцете, както това се прави в свещените танци.

Има много движения, които всеки евреин използва, докато се моли на Бог - едната ръка покрива очите, а другата сочи небето. Когато се моли всеки евреин, затваря очи и вдига ръка. Така е едновременно в контакт с Бога и със сърцето си. Това поисках от танцьорите - да са във връзка със сърцата си.

Точно това е концентрацията на човечност. Моето "Гего" е едно отворено гето, то пресъздава срещата на всички видове култури идващи от целия свят, това е едно гето с отворени врати.

- Защо толкова ви интересува този конкретен период от историята- Втората световна война?
- Интересувам се от много неща, защото съм хореограф. Всъщност интересувам се от културата като цяло. Разбира се и специално от еврейската култура, на първо място, защото това е моята култура. Поставял съм много балети в живота си и мисля, че идва момент, в който можеш да срещнеш танца със собствената си култура. А моят изразен език е танцът.

Снимка: Георги Петков

- Това е болезнен период от историята на евреите, можем ли да приемем, че този балет е някакъв опит да излекувате миналото?
- Мисля, че хората от всички религии имат едни и същи корени. Всеки човек иска свобода, мир, семейство. Искам да открия това чувство за свобода и семейство и евреите са отправната точка за тези разсъждения. Ние всички имаме потребност да бъдем заедно и да имаме мир. Това искам да изразя.

- Любопитно ми е как бихте определили своя хореографски почерк?
- Първо бих могъл да кажа, че ние трябва да открием начин да съберем в едно душата и сърцето си и да танцуваме с тях. Не можем да го направим така, както е в класическия балет, където жената е на палци, издигната и по някакъв начин това е нереално. Аз искам да говоря за това, което е реално. Второ учил съм съвременен танц в Ню Йорк в балетните школи на Марта Греам и Алвин Ели и после съм учил балет в Италия. Смесил съм всичко това, за да открия моя начин на работа. Той е микс от традицията, музиката и съвременния танц.

Звездата на Старозагорския балет Анелия Димитрова в ролята на Сара (Снимка: Георги Петков)

- В изкуството всичко се прави в името на човешката душа и сърце, но как можеш да се изразят те чрез движение?
- Ако погледнеш някого в очите и му кажеш "Обичам те" и си го казал от сърце, ще бъдеш разбран. Когато го произнесеш без сърце, също се разбира. Така е и с движението, ако направиш нещо със сърцето си, което идва от самия ти център, то ще бъде разбрано. Например, когато отварям ръце настрани, аз го правя, за да съм в контакт със света, това не е просто някаква естетика, не става дума просто за линия.

- Но как предавате тази идея на танцьорите?
- Настоявам да използват емоциите си и техниката си едновременно, настоявам да работят със сърце, изисквам да разберат дълбокия философски смисъл, който залагам в моята идея. С всеки от тях съм говорил за гетото и за това, какво значи да си в гетото и всеки от тях има собственото си усещане за това. Защото всеки може да живее в гето - в културно или етническо гето. Но ние можем да осъзнаем дали живеем по един свободен или по един затворен начин. Убедих се, че танцьорите могат да развият идеята да проумеят кое е тяхното лично гето и да отворят вратата му към другите. Те могат да използавт това, което притежават, могат да използват ограниченията си, за да отворят вратата към другите.

Томоки Ишиго в ролята на Главния равин (Снимка: Георги Петков)

- Но в трупата има много млади хора, които може би не са така добре запознати с историята на Втората световна война.
- Не им говоря за това. Говорим за общите си житейски преживявания. Казвам им "Помислете си , че някой от семейството ви може да умре, какво ще усетите? Как бихте танцували със смъртта зад гърба си? Как бихте танцували сами? Как ще оцелеете след това? И в този спектакъл имаме Хатиква- надеждата. Защото всеки има нужда от своята надежда. Всеки може да преживее депресията си чрез надеждата и това е общият житейски опит, за който им говоря. И обръщам внимание на младите, които още не познават болката на живота. Питам ги "Какво ще правите, ако любимият ви умре?" Да, изключително тежко е, но те ме разбират много добре. По време на ретепициите имаше артисти, които плачеха, защото аз им говорех за опита в живота. Обичам в изкуството да работя с личните преживявания, така артистите разбират човечността през собствения си опит. Какво се случва с едно място, където има война, какво се случва с едно бебе, което губи баща си, как се оцелява? С надежда, с вярата във възможното бъдеще. Мисля, че балетната трупа в Стара Загора е специално място, тя е едно малко гето, което възпроизвежда човечността. Защото танцьорите тук са от цял свят и имат различен начин, по който живеят живота си и по който изграждат отношения с другите.

- Колко ценен е за Вас този балет в съпоставка с отсаналите Ви творби?
- Опитвам се да живея с цялото си сърце във всяко нещо, което правя. Ако работя по Брехт, аз влагам целия си опит, изчитам освен това всичката литература и философия, слушам цялата музика, която е свързана с това. Ако работя по "Гето" отговорността ми е дори още по-голяма, защото това е моята култура. Върша работата си с уважение към опита на танцьорите. Винаги се опитвам да творя със страст като контролирам емоциите по някакъв начин. Това е важно, защото ако емоцията е по-силна от самата идея, няма как да покажа идеята си. Затова искам емоцията и идеята да вървят ръка за ръка.

- Кои са другите теми извън еврейската култура, които Ви интересуват?
- Като артист се интересувам от темата за споделянето- споделянето на опит, споделянето на език, споделянето на традиции, споделянето на храна, споделянето на таца и споделянето на различните начини, по които можем да живеем с другите. Тук в трупата видях хора, които казват "Здравей", други които идват и вместо поздрав те прегръщат и трети, които ти се покланят. Това е различен начин на живот, това е различна традиция и ние трябва да я уважаваме. Всичко това е такова богатство. Танцьорите вложиха целия си личен опит в този балет и всеки от тях беше просто фантастичен. Да, права сте, те са млади хора, които не знаят много за Втората световна война. Но аз им говорих за нея като за спомен. Всъщност Втората световна война е спомен, който е в корените на всеки един от нас. Всеки в България знае историята си и точно за това аз уважавам толкова много хората тук. Освен това мисля, че трябва да се опитаме да разберем и да опознаем чувствителността на другите хора, за да можем да развием нашите взаимоотношения.

- Мислите ли, че танцът наистина има способността да променя хората, не само танцьорите, но и публиката им?

- На първо място мисля, че изкуството е силно оръжие, политическо оръжие и мисля, че танцът наистина може да промени света, защото артистите, танцьорите са атлетите на Бог.

Те могат да събудят съвестта, те могат да събудят емоциите, те могат да окажат натиск, могат да ви накарат да се замислите, могат да развият усещания, които някои студени хора не биха искали да имат. Но когато гледате един балет и това ви разплаче, това е най-силното нещо, което ние можем да направим. Изкуството може да промени света, танцът може да промени света.

Ромина Славова в ролята а Душата в "Гето", Старозагорска опера (Снимка: Георги Петков)

- Струва ли Ви се, че Европа е гето?
- Мисля, че всеки един от нас е гето. В момента аз съм пред Вас, вие сте журналист, вие сте гето. Аз съм хореограф и също съм гето. Но сега ние споделяме своя опит, говорим един пред друг с уважение. Вие ми давате Вашия опит, аз ви давам моя опит. Чрез тази размяна ние отваряме нашето гето.

Всеки от нас е едно гето, но важното е да оставим втарата отворена. Аз оставям моята врата отворена, искам да поканя всички на чаша чай с мен.

Анелия Димитрова и Паскуале Казели (Снимка: Георги Петков)

- Аз имам голям опит с Вашия балет, защото мисля, че съм гледала почти всички предишни представления на "Гето" и ми е любопитно да открия разликите сега.
- О, има доста разлики. Още началото на спектакъла е различно. Спомням си Христина Ангелакова като супер певица, фантастичен артист. Тя пееше в самото начало в предишната постановка и изпълняваше песента с цялото си сърце. Бях й казал "Христина, искам да пееш с цялото си сърце" И тя ми отговори "Точно това правя, Марио!" Праваше го и всеки беше докоснат от изпълнението й. Тя ме разбираше, защото аз и казах "Искам да пееш, но не като си мислиш, че това е някакъв концерт, искам да пееш като човешко същество, искам да пееш като жена, защото ти разказваш за надеждата. А какво е надеждата? Всеки иска да има надежда, всеки иска да има надежда за него на този свят, всеки иска да живеем заедно, да има работа, да има прехрана и това е опит." Тя ме разбра. В този спектакъл дори е по-силно. По-силно е защото аз се промених, защото съм по-зрял и промених всички сола, всички дуети и ансамбли. До мен е същият балет-майстор, който възстанови балета, той ме познава много добре. Людовик Парти е от Карибите, идва от креолската култура, той е смесица от африканската и креолската култура. Можете ли да си представите какво е да работиш с всички тези различни култури? Всъщност аз започвам от еврейското гето, за да говоря за нашето общо гето. Да вземем например музиката, тази Клезмер музика, тя е специална, защото се прави с инструменти, които можеш да носиш със себе си по време на бягство. Това е цигулката и наколко други малки инструменти, на които всеки е можел да свири. Музиката Клезмер е свобода, тя е като при циганите, свободна. Музикантите не свирят по ноти, те свирят свободно , със сърцето си и през цялото време танцуват. Това е живота, това е нашият общ живота, за който говоря. И когато в залата имам японски танцьори, които имат съвсем различен житейски опит и отношения с другите, аз търся път към тях, аз търся врата към тях. И ние наистина я намерихме. Това е толкова богато преживяване. Така "Гето" вече не е балет, то е опит.

- Изглежда толерантността е много важна за Вас?
- Не е точно толерантността, а умението да слушам. Слушам внимателно и се опитвам да разбирам.

Знаете ли по време на репетицията за осветлението всички говореха на български, но аз разбирах значението, а и мен ме разбираха, защото бяхме във връзка.

Знаете ли възможно е да се разбираме, защото сме хора и ако искаме да общуваме намираме начина за това.

Интервю на Миглена Стойчева

Още

Опера в цирка - със световния тенор Калуди Калудов

Опера в цирка - със световния тенор Калуди Калудов

Още

Каляри и Стара Загора готвят мащабна копродукция на операта  „Атила“

Каляри и Стара Загора готвят мащабна копродукция на операта „Атила“

Още

"Набуко"с Мария Гулегина и Йонуц Паску на стадион „Берое“

"Набуко"с Мария Гулегина и Йонуц Паску на стадион „Берое“

Още

Триумф за Веселина Кацарова с "Кармен" на стадион "Берое"

Триумф за Веселина Кацарова с "Кармен" на стадион "Берое"

Коментирай 1

1/1

Марио Пиаца, хореограф/Канада (Снимка: Държавна опера - Стара Загора)

Снимка: Георги Петков

Паскуале Казелли в ролята на Давид (Снимка: Георги Петков)

Звездата на Старозагорския балет Анелия Димитрова в ролята на Сара (Снимка: Георги Петков)

Томоки Ишиго в ролята на Главния равин (Снимка: Георги Петков)

Анелия Димитрова и Паскуале Казели (Снимка: Георги Петков)

Ромина Славова в ролята а Душата в "Гето", Старозагорска опера (Снимка: Георги Петков)

Календар

Препоръчваме ви

Анри Кулев: Свободата е територия за безхаберковците

"Всички сме продукт на времето си. Я си представете моите картинки по време на инквизицията. Сега щяхме да "разговаряме" в гробищата или кожата ми щеше да се вее на съседното дърво", казва творецът-космополит

Велизар Величков между пътешествието, театъра и бизнеса

"На първо място съм щастлив заради свободата, която имам", споделя Визо

Марио Хосен - Българския Паганини: Музиката е мост между световете, измеренията и битието

Тя ни свързва и зарежда енергийно, убеден е артистичният директор на Музикалното "Варненско лято"

Димитър Караниколов на среща с живота с мескал и пушен лют пипер

"Ако искаш да ме накараш да направя нещо, трябва да ми кажеш, че е забранено", казва визуалният артист, който обича да пътува с еднопосочен билет

Пламен Карталов пред Dir.bg: Откриваме сезона с грандиозна гала, посветена на Николай Гяуров

Честваме 90 години от рождението на великия бас, добавя директорът на Софийската опера и балет