Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Милчо Левиев: Животът е едно пътешествие, в което улиците и препятствията не се знаят

IN MEMORIAM

Милчо Левиев: Животът е едно пътешествие, в което улиците и препятствията не се знаят

Маестрото ценеше народа ни, но се гневеше на манталитета му

Милчо Левиев /Снимка: BulFoto /

Още

Поклон! Отиде си големият Милчо Левиев

Поклон! Отиде си големият Милчо Левиев

Смъртта на известния музикант и композитор Милчо Левиев е голяма загуба за българската култура, за българския народ. Левиев бе културен посланик на България пред света. Той дълги години живееше в САЩ, а последните 20 - в Гърция, където намери и смъртта си, на 81-годишна възраст, но духът му никога не е напускал родината. Поклонението му ще бъде по волята на близките му на родна земя - в зала "България" в столицата.

През годините името на Милчо Левиев се превърна в нещо като емблема на културното дисидентство. Около него витаеха много митове, макар всеки който се бе срещал с него на живо, да виждаше пред себе си един много земен и искрен човек.

Може би "митологията" около името му възникна заради това, че Милчо Левиев дълго време бе тема-табу в България. По времето на соца това име бе символ на избора на свобода, на морална сила и на безспорен талант.

Милчо Левиев /Снимка: BulFoto /

Много от колегите му, за тяхна чест, винаги са говорели с огромно уважение за джазмена и са го определяли като един от световните гении на съвременния джаз. Никой от големите музиканти на България не си изкриви душата да каже друго. За честните и талантливи българи той бе име-емблема на просперитет.

Милчо Левиев /Снимка: BulFoto /

Милчо Левиев бе не само музикант, виртуоз на пианото, но и преподавател. След като през 70-те години на миналия век напуска България, той преподава във факултета по джаз музика в University of Southern California, Лос Анджелис, в музикалното училище GROVE, Los Angeles, работи като музикален директор на джаз клуб "Come back Inn" във Венис, Калифорния.

/Снимка: BulFoto /

Още

Милчо Левиев - една легенда на 80

Милчо Левиев - една легенда на 80

Едно от най-тъжните послания, които ни остави тази забележителна личност, е че "България е абсурдна страна". Може би днес тези думи звучат като укор към нас, защото ние така и не намерихме верния път към бъдеще, което да ни гарантира сигурност, хармония и красота, в каквато атмосфера да просперират талантливите българи. Болеше го заради тази наша неспособност през последните му години, когато се сблъскваше с нея у нас.

Той самият не се оплакваше:

"Животът е едно пътешествие, в което улиците и препятствията не се знаят, и това е хубавото на живота. И от всяко нещо човек се учи. Всеки ден ви се поднася по един урок. И накрая последно изречение - урокът се повтаря, докато се научи", казваше музикантът.

Но май ние така и не научихме нашия до деня, в който ще изпратим автора на тези мъдри думи.

/Снимка: BulFoto /

Милчо Левиев е роден на 19 декември 1937 г. в Пловдив, в еврейско семейство. Първа негова учителка е Пенка Кръстева-Петрова. Завършва Държавната консерватория през 1960 година. Там негови професори са Панчо Владигеров и Андрей Стоянов. Кариерата си започва в Пловдивския театър. Диригент е на Биг бенда на БНР от 1962 до 1966 година. В периода между 1963 и 1968 година работи като солист и диригент на Пловдивската и Софийската филхармония.

По идея на Радой Ралин Милчо Левиев създава групата "Джаз Фокус'65", с която гастролира в страната и чужбина до 1970 година, при небивал успех. Едно от най-известните му произведения в онзи период е аранжиментът на песента на Пол Макартни "Вчера" ("Yesterday"). Пише и филмова музика.

Многостранният му талант е забелязан от световната звезда - американският джаз тромпетист, барабанист и композитор Дон Елис. Минчо Левиев заминава за Щатите по негова покана и работи с него 7 години. У нас отношението към Левиев по времето на соца остава противоречиво. Въпреки това през 1980-а година му разрешават да изнесе поредица от концерти в България.

Милчо Левиев /Снимка: BulFoto /

Тук плеяда изтъкнати творци са негови приятели и фенове, които следят живота му зад Океана. В много от интервютата си те не пропускаха да споменат за огромните му успехи и да подчертаят причината, поради която Милчо Левиев - един голям патриот, избра света пред родината си. Сред слуховете и митовете за музиканта, един от най-разпространените е този как друг дисидент по дух - Радой Ралин отива лично при Тодор Живков, за да се застъпи за него.

Всъщност, известна е фразата на Радой: "Ако не се правех на луд, щях да полудея!" Само че Милчо Левиев бе съвсем друг типаж и не умееше да се "прави на луд". Отхвърлянето на цензурата в изкуството при него бе толкова демонстративно, че ретроградните цензори нямаше как да си затворят очите. И предпочитаха той да е "далеч". Едва на стари години Милчо Левиев призна, че онзи, който се прави на герой лъже, че всеки дълбоко в себе си е изпитвал "онзи страх".

Милчо Левиев /Снимка: BulFoto /

Отмъщенията са най-различни - някои, наглед незначителни. Така цензорите прикриват коварните си действия. Спират "Фокус"-ите - едни от най-добрите образци на сатирата у нас по времето на соца. Създавани от гениално талантливи хора като Радой Ралин, Милчо Левиев, Джони Пенков и др.

Милчо Левиев избира да си извоюва свободата да твори без ограничения, като заминава далеч от родината. Но новините за успехите му идваха тук и като кинжали се забиваха в ретроградните умове на цензорите.

Милчо Левиев /Снимка: BulFoto /

А той просто твореше и ни остави незаменимо музикално наследство: симфонична и камерна музика, музиката на 12 филма, сред които шедьоври от златната ни класика като "Отклонение" на режисьорите Гриша Островски и Тодор Стоянов, "Иконостасът" на режисьорите Христо Христов и Тодор Динов (1969), "Осмият" на реж. Зако Хеския (1969), "Понеделник сутрин" на режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков (1966/1968), "Един снимачен ден" и др. Композираше музика и за множество анимационни и документални филми.

Като виртуозен музикант у нас бе изпълнител в Софийската филхармония, Симфоничния оркестър на българското радио, музикален ръководител на Биг бенда на Българското национално радио и телевизия между 1962 и 1966 година, пианист в джаз-квартета Фокус"65, а навън - в Американската джаз филхармония (American Jazz Philharmony), в Симфоничния оркестър на Бевърли Хилс (Beverly Hills Symphony) и мн. др.

/Снимка: BulFoto /

От 1999 година маестро Левиев водеше музикални семинари в Нов български университет, които в последствие прерастнаха в майсторски класове. През 2009 година създаде Фонд "Милчо Левиев & Вики Алмазиду" със средства на двойката и Нов български университет, като заслугите за това са на проф. Богдан Богданов и д-р Георги Текев от НБУ. Всяка година на заключителния концерт на майсторския клас проф. Левиев и Вики Алмазиду, които бяха двойка и в живота, връчваха стипендии от своя фонд на най-добре представилите се участници в Академията, което даде път в кариерата на много млади и талантливи хора.

Милчо Левиев и Вики Алмазиду /Снимка: BulFoto /

Още

Овации за Милчо Левиев на премиерата на филма за него

Овации за Милчо Левиев на премиерата на филма за него

Милчо Левиев бе изключително енергичен човек, който респектираше до последния си ден със самодисциплината си. Навън той отдавна беше доказал себе си по безпрекословен начин, и въпреки това никога не се остави на старите си лаври. Трябва да се отбележи, че той получава международно признание още в началото на кариерата си, през 1959 година, когато е удостоен с втора награда на Международния младежки конкурс за композиция във Виена, Австрия. Носител е на наградата на критиката от джаз фестивала в Монтрьо през 1967 година. По-късно, когато вече работи зад Океана, няколко пъти е номиниран за "Грами". Автор е на аранжимента на "Blue Rondo a la Turk" (композиция на Дейв Брубек), включен в отличения с награда "Грами" през 1982 година албум на Ал Джароу "Breakin" Away". Има номинация и за най-добър вокален аранжимент на композицията на Чарли Паркър, записана от Манхатън Трансфър за албума "Mecca For Moderns" от 1981 година. Бил е аранжор в Hessicher Rundfunk, в периода от 1970 до 1971 година.

Отделно от изпълнителската си дейност, няколко престижни чужди университета се гордееха, че е техен преподавател. Така че нашенските ордени "Св.св. Кирил и Методий" и "Стара планина" позакъсняха да отбележат признанието ни към него, защото Милчо Левиев отдавна вече беше признат по света и той "награждаваше" България с авторитета на името си. Чужденците чуваха за нас чрез него.

Още

Биг Бендът на БНР отбелязва 80-годишния юбилей на Милчо Левиев

Биг Бендът на БНР отбелязва 80-годишния юбилей на Милчо Левиев

Днес много поколения музиканти и почитатели признават, че техен идол в изкуството и пример за подражание е бил именно Милчо Левиев.

"Днес този човек е отишъл да свири в небесния оркестър, след живот, пълен с превратности, приключения и успехи, винаги живян със силна воля и яснота какво иска да направи. Радвам се, че съм имал възможността, макар и за малко, да разменя мисли с него, и за много да слушам музиката му. Тя остава и е достъпна и след смъртта му", казва Евгени Димитров, шеф на агенция BulFoto.

"Аз мисля, че Милчо Левиев не е достатъчно познат в "публичното пространство". Вярно, половината от живота му е преминал в чужбина, но въпреки това проявите му като музикант многократно надхвърлят познанието за него. Сравнително малък кръг музиканти са имали късмета да бъдат с него в компания, където той веднага става неформален лидер - с невероятното си чувство за хумор, с импровизациите си /примерно да имитира как Панчо Владигеров говори на унгарски/, с бликащата си изобретателност. Тази същата изобретателност го откроява още в студентските му години.", казва проф. Пламен Джуров.

Откъс от книгата "Артистът не е самотен остров", от Владимир Гаджев, издание на издателство "Колибри":

"За българина /бел. ред. Милчо Левиев/ това е второ свирене в градчето край езерото Леман след конкурса за джазови ансамбли през 1967 г. и спечелената от квартета "Джаз фокус "65" награда на критиката и публиката. Но картината вече е коренно променена, защото от 1970 г. Монтрьо изоставя конкурсния формат, разширявайки го до статута на голям джазов фестивал. Той бързо придобива най-широка популярност и се радва на повишен интерес от цялата световна джазова общност. Доказателство за това е и концертът на "Били Кобъм септет" /бел. ред. с участието на Милчо Левиев/ , а известна част от документално записаните пиеси могат и днес да се видят в мрежата.

Десет дни по-късно (13.07.1974) Били Кобъм и неговите колеги свирят в знаменития Rainbow Theatre, West End London. Това европейско турне сблъсква челно Милчо Левиев с "емигрантския синдром", който от самото начало го съпътства в САЩ и години наред смущава сънищата му. Излизането в емиграция е една слабост, една невъзможност да се бори човек повече, затова се махаш. Ако е работа да се пишем герои, според мен геройство е като Солженицин, да те ритат да излезеш оттам, а ти да искаш да останеш. Да им каже: "Вие трябва да излезете, а аз оставам тук!".

Още

Милчо Левиев "джазира" "Велик е нашият войник" във филма "К 22"

Милчо Левиев "джазира" "Велик е нашият войник" във филма "К 22"

В едно интервю към тези думи той добавя и признанието: Аз не можах да се справя и избягах. И не съжалявам. Но тази слабост (ако я приемем за чисто човешка слабост) е съпроводена и от дълбоко загнезден в подсъзнанието страх, натрупван през годините на тоталитаризма още от най-ранна възраст. Дори в емиграция, при всички уредени формалности и професионална реализация, при откъсване от майчиния език, семейната и приятелската среда, този страх е най-устойчив. Като правило, което навярно могат да обяснят психолозите и психоаналитиците, той изплува точно тогава, когато човек е най-беззащитен - в съня, превърнал се в кошмар. И Милчо, и други емигранти от категорията "невъзвращенци" разказват как посред нощ се събуждат облени в пот, сънували завръщането си в България и ареста още на стълбичката на самолета или вратата на влака (автобуса, леката кола). Твърде често този страх се пренася и на територията на друга, приела ги при гастрол страна, особено след отвличането през 1974 г. на Борис Арсов от Дания и убийството му в българския затвор, както и убийството на писателя Георги Марков в Лондон през 1978 г. И тогава проработ- ва атавистичното чувство за самосъхранение, което понякога води до трудно разбираеми, а понякога и до комични за страничния наблюдател ситуации.

Подобно нещо се случва на Милчо Левиев при пътуването на "Били Кобъм септет" за Западна Германия. Маршрутът на групата преминава през територията на Германската демократична република (ГДР). Шестимата музиканти я прекосяват на четири колела и единствено на българина, правилно и съчувствено разбран от колегите си, се налага да лети със самолет. Всичко това заради опасението да не бъде задържан на земята от побратимената с българската Държавна сигурност служба Щази. Дори приятелските срещи с български музиканти на официален, разрешен от властите в България гастрол в Западен Берлин, преминават под знака на страха от агентите на ДС. Някои от тези музиканти по-късно споделят, че в емоционалната еуфория на срещите Милчо Левиев ги е предупреждавал за подобна опасност и фактически ги е предпазвал от предполагаемите последствия след завръщането у дома. Години по-късно тези епизоди става повод за хумористични коментари и самоирония от страна на Милчо, но смехът му винаги нагарча - както на самия него, така и на познаващите тази действителност слушатели или събеседници".

Милчо Левиев се отказва от званието "Почетен гражданин на Пловдив"

През март 2019-а Милчо Левиев се отказа от званието "Почетен гражданин на Пловдив" с писмо до кмета на града Иван Тотев.

"Не одобрявам Вашата администрация и се страхувам за вредите, които тя нанася на пловдивската култура", пише Левиев до Тотев.

По думите му община Пловдив, след избирането на града за Европейска столица на културата, е правела всичко друго, освен да се отнася с него почетно, камо ли почтено. Музикантът ни дори не е бил поканен на официалното откриване на Пловдив 2019. Предложенията, свързани с проекта, които Левиев представил, били отхвърлени от общината. Това е още един нашенски позор - скорошен пример за сблъсъка между гигантите на духа и джуджетата-чиновници у нас.

Милчо Левиев /Снимка: BulFoto /

И ето така си тръгна от този свят Милчо Левиев - един патриот, който си отиде малко сърдит на всички нас, че за толкова години не съумяхме да се справим с манталитета си.

Приятел на музиканта припомня как като войник Милчо демонстративно, на плаца, изрязал с ножица шинела си и той заприличал на фрак. Направил това след като старшината много пъти му натяквал, че шинелът му трябва да е с 30 сантиметра по-къс.

Кадър от филма "К 22" - документален филм за казармата на Александър Крумов и Антон Богорисов

Днес този случай някак от само себе си свързваме с гневното му писмо до Пловдивската община. И то е като онзи съдран шинел - демонстрация, в която няма самочувствена самоцел - Милчо Левиев нямаше причина да се "доказва". Той просто искаше да ни нахока за това че търпим този "сблъсък" в обществото ни, който ни пречи да потеглим напред.

Левиев и в т.нар. демокрация често цитираше своя приятел Радой Ралин:

"Докога над страната ми бащина, ще вилнее тази страшна простащина"?!?

Кадър от филма "К 22" - документален филм за казармата на Александър Крумов и Антон Богорисов

А веднъж музикантът направи още по-жестоко откровение:

"България е абсурдна страна. Пълна с абсурди. Този израз: Страната на "неограничените възможности", който се ползва в САЩ, аз го преправям в "България е страната на неограничените невъзможности".

Милчо Левиев на премиерата на филма за него "Silent Movie" в зала "България"

Самият Милчо Левиев съвсем неприкрито е споделял, че именно този манталитет е онова, което винаги го е отблъсквало от родината му, въпреки носталгията. Той признава в едно интервю:

"Аз съм от буржоазно семейство - неприветливо към властта. Не врагове. Но враг станах след това!..."

Причината е повече от ясна. Иначе, Левиев винаги е подчертавал високия духовен потенциал на нацията ни:

"По глава на население по-талантлив народ от нас не съм виждал. Обиколих целия свят. Дадох така наречените майсторски класове, семинари, уъркшопи навсякъде. Таланти има навсякъде, но по глава от население сме първи поне в музиката..."

Милчо Левиев /Снимка: BulFoto /

И той признава, че голяма част от успеха му се дължи на нашенския фолклор:

"Моят т.нар. успех е станал, защото аз още от България бях започнал да правя неща, които за тогава бяха новости - да смесвам български фолклор с всякакъв друг, класическа музика с джаз, което е опасно. Връзката в смесването на различни стилове, в което и да е било изкуство е трудно нещо и някой хора си казват: Заслужава ли си тоя труд, когато мога да имитирам всичко, което се прави. И двете имат стойност. Ако традиционалистите не се поддържат, а останат само новатори - ще изчезне изкуството. Трябва да има и поддържане на новаторството."

Милчо Левиев /Снимка: BulFoto /

Поклон пред паметта на Маестро Милчо Левиев!

И дано не само музиката, но и горчивите му проникновения и справедлив укор ни послужат за урок.

/Снимка: BulFoto /

Коментирай 0

1/1

Милчо Левиев /Снимка: BulFoto /

Милчо Левиев /Снимка: BulFoto /

/Снимка: BulFoto /

/Снимка: BulFoto /

/Снимка: BulFoto /

Снимка: Фейсбук страница на музиканта

Милчо Левиев се отказва от званието "Почетен гражданин на Пловдив"

Милчо Левиев и Вики Алмазиду /Снимка: BulFoto /

/Снимка: BulFoto /

/Снимка: BulFoto /

/Снимка: BulFoto /

Милчо Левиев /Снимка: BulFoto /

Кадър от филма "К 22" - документален филм за казармата на Александър Крумов и Антон Богорисов

Кадър от филма "К 22" - документален филм за казармата на Александър Крумов и Антон Богорисов

Милчо Левиев на премиерата на филма за него "Silent Movie" в зала "България"

Милчо Левиев /Снимка: BulFoto /

Милчо Левиев /Снимка: BulFoto /

Милчо Левиев /Снимка: BulFoto /

Милчо Левиев /Снимка: BulFoto /

Милчо Левиев и Вики Алмазиду

Милчо Левиев /Снимка: BulFoto /

Милчо Левиев /Снимка: BulFoto /

Милчо Левиев /Снимка: BulFoto /

Милчо Левиев /Снимка: BulFoto /

Милчо Левиев /Снимка: BulFoto /

Милчо Левиев /Снимка: BulFoto /

Милчо Левиев /Снимка: BulFoto /

Календар

Препоръчваме ви

Кърк Дъглас и Ан Байдънс - 65 години кино и любов, и любов като "на кино"

Двамата столетници изгубват син, тя преборва рака, а той инсулта и депресията - в добро и зло, винаги един до друг

Тя е Мерилин на 40-те и има същия фатален край

Вероника Лейк била ухажвана от Онасис, а прическата й подражавали най-големите звезди на Холивуд

Държавата отказала стипендия на автора на химна на народните будители

Добри Христов бил пратен да учи в Прага с даренията на съграждани

Йордан Радичков: Не мислете има ли го няма ли го Бог, живейте така, все едно го има...

На 24 октомври се навършват 90 години от рождението на големия ни писател

Историци доказаха, че Висоцки е евреин

Учените Ткаченко и Калницки проучиха родословното дърво на знаменития бард

Артюр Рембо: Моят ад беше нещастието

165 години от рождението на поета, чийто кратък живот минава през всички изкушения