Алберт Айнщайн е признат за най-големия гений на човечеството до днес, а самият той скромно обяснява гениалността си така: "Великите мисли идват толкова рядко в живота на човека, че никак не е трудно да се запомнят. Знам със сигурност, че нямам никаква особена дарба. Любопитството, отдадеността и инатът, съчетани със самокритичност, са нещата, които ме доведоха до идеите ми". Айнщайн е роден на 14 март 1879 г.

До края на живота си този невероятен човек си остава едно любопитно дете, макар умът му да надраства интелекта на всички възрастни хора на планетата. Достатъчно е да споменем само за фотоелектричния ефект, за да кажем колко голямо практическо приложение имат теориите на Айнщайн в много сфери на живота, включително и в изкуството. В киното, например, което силно залага на светлината и фотоотражението, и най-бързо от всички останали изкуства използва новите технологии.  

Малкият Алберт, 1888 г.

"Ако не можете да обясните нещо на едно дете, то това значи, че вие самият не го разбирате", казва Айнщайн. Историята на един от най-гениалните хора, живели някога под слънцето, започва на 14 март 1879 г. в градчето Улм, Кралство Вюртемберг, в семейството на евреи. Бащата е инженер, а майката - обикновена домакиня. Малко хора знаят, че като дете Алберт Айнщайн почти не можел да говори и да се изразява, поради което в училище му било много трудно.

Намира утеха в класическата музика - свири на цигулка. Човек се чуди как се появява интересът му към светлината, за да стигне до гениалния си труд за етера в магнитните полета?!? Житейските трудности го съпътстват още от домашната среда. Баща му фалира, премества семейството в Италия. Само Алберт остава в Мюнхен, където живее в общежитие. Чуди се как да избегне военната служба и си послужва с фалшив документ, че страда от... нервни болести.

1921 г.

След като успява да се спаси от войниклъка, заминава при семейството си в Милано. Кандидатства да следва в Цюрих. Показва такива резултати на изпитите по математика и физика, че професорите се изненадват, когато разбират, че младежът няма... завършено средно образование?!? - Налага се да го довърши като положи матура, за да може да следва в Политехническия университет. Към края на следването среща бъдещата си съпруга - сръбкинята Милена Мирич, която домашните му не приемат.

Голяма загадка за света е къде изчезва първородната им дъщеричка, която се ражда през 1902 г. През същата година Айнщайн още си търси работа, умира баща му. През 1903 г. се жени за Мирич, от която има двама сина. Бракът им не потръгва, и до края си не е щастлив. През 1919-а двамата се равеждат и Айнщайн веднага сключва брак с... братовчедка си Елза - двамата имали връзка още по време на брака му. Елза Льовентал умира през 1936 г., но през годините, в които с Албърт били заедно, той бил "палав" и с други жени.

Алберт Айнщайн с втората си съпруга Елза

Теориите на Алберт Айнщайн за фотоелектричния ефект, относителността, Брауновото движение и връзката между материя и енергия, излизат още по време на първия му брак, когато той почти изцяло бил концентриран върху работата си и предпочитал да е изолиран от света в кабинета си. Гениалното откритие на Айнщайн, че "Енергията е равна на масата по скоростта на светлината на квадрат", е в основата на идеята за ядрено оръжие - най-голямата опасност за човечеството и планетата ни. Това кара самият Айнщайн да се чувства нещастен от откритието си. Парадоксално, но крахът в личния му живот - разпадането на първия му брак, съвпада с най-високото му постижение в науката - Теорията на относителността, която Айнщайн завършил напълно през ноември 1915 г.

Айнщайн пристига в Ню Йорк на 3 април 1921 г. и същата година той печели Нобелова награда за физика

През 1921 г. Айнщайн печели Нобеловата награда по физика за фотоелектричния ефект, а Теорията на относителността все още продължава да има много критици и официално не е призната от научните среди.

Айнщайн на посещение в Гранд Каньон през 1922 г.

През 1933 г. Айнщайн заминава за Щатите и започва да преподава в университета в Принстън. Там начева работата си по т.нар. Универсална теория. Прочутото му писмо до президента Рузвелт, че нацистите вероятно разработват ядрено оръжие и е добре да бъдат изпреварени, датира от 1939 г. Айнщайн се чувства отговорен и е все по-тъжен от откритието си. През 1945-а вижда и пораженията от "него" в Хирошима.

Заедно с Чарли Чаплин на премиерата на филма му "Светлените на града" (1931)

Дълбоко преживява драмата на гения си. Все по-често започва да получава сърдечни кризи. На 17 април 1955 г. получава аневризма на аортата, но отказва да бъде опериран. Умира на 18 април 1955 г., на 76-годишна възраст.

1928 г.

Куриозите и след смъртта му продължават. Аутопсиращият трупа на Айнщайн хирург, открадва мозъка му. Тайно от близките на учения. Така че Айнщайн е бил кремиран без органа, развил гениалния му ум.

Прахът на гения е погребан на неизвестно място, каквато е била волята му приживе. Но, както е известно, енергията никога не се губи, а само преминава от един вид в друг. Енергията от творческия труд на Айнщайн ни заобикаля отвсякъде, и по съвсем естествен начин винаги ни припомня за гения му.

1931 г.

Да си припомним една от крилатите му фрази: "Две неща са безгранични - Вселената и човешката глупост. За Вселената, все пак не съм сигурен!..", Тя ни учи на мъдростта да уважаваме познанието и никога да не поставяме себе си пред него, защото "пред Бога всички сме еднакво глупави", казва Айнщайн.

Еми МАРИЯНСКА