На днешния ден - 28 ноември през 2007 г. си отиде от този свят големият български аниматор Доньо Донев. Няма по-голямо име от него в световно известната ни анимация, както и да се опитваха мнозина да сринат професионалния му имидж заради агентурно минало, което окачествиха като "доносничество".

Още

За Доньо Донев, "Тримата глупаци" и глупостта на българина

Нека си спомним за аниматора Доньо Донев - за този, чиято ръка не е държала ДС, за да нарисува "Тримата глупаци". И не ДС награди филма по света, и още десетки други негови филми. Наш е единствено "приносът" в опетняването на един световно признат творец-българин.

Вижте непубликувани снимки на твореца Доньо Донев с други известни личности от нашия културен и обществен живот.

Доньо (вдясно) с брат му Веселин Донев (Снимка: Иван Григоров/Dir.bg)

Съдбовен момент в творческата му биография е този, когато през 1956 г. той отива на работа в Студия за игрални филми. Именно там, от 28-годишен, почва да "раздвижва картинките", и прави това чак до 1993-а - цели три десетилетия, изцяло посветен на работата си. Освен като дръзновен и креативен творец, който изучава всички тънкости на филмовия процес в едно от най-трудните екранни изкуства - анимацията, Доньо Донев подготви и много млади кадри, които след него продължиха да повдигат имиджа на родната анимация по света.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

По култовата анимационна поредица "Тримата глупаци" Доньо Донев работи цели две десетилетия. Тя се превръща в негова емблема. Имаше претенции от различни лица за съавторство с художника, но това е неизбежно - киното винаги е било екипно дело, в което на първо място винаги има един. В случая беше той. И никой не оспори това преди да дойде слободията. Дотогава Доньо си вървеше заедно с емблемата - "Тримата глупаци". През 90-те художникът дори беше главен редактор на вестник с това име - "Тримата глупаци". После се появи и вестник "Четиримата глупаци".

С Павел Поппандов (Снимка: Иван Григоров/Dir.bg)

Глупаците, в прекия и в преносния смисъл на думата, у нас ставаха все повече и повече. Така се шегуваха приятелите му, а един от тях сполучливо отбеляза, че "и той си изпати от глупаци".

Карикатуристите винаги са били безпощадни изобличители на обществения живот. Тяхното оръжие най-добре пронизва недъзите в обществото и техните носители. Но ето че спрямо Доньо това оръжие безпощадно се обърна срещу самия него. И то от колеги! И в края на живота си този човек някак помръкна, сви се в себе си, сякаш се притесняваше, че трябва да се оправдава за нещо. В детската възраст на демокрацията си ние сляпо вярвахме на всичко. Сега, от дистанцията на времето изглеждат съмнителни много неща. Включително и нападките срещу Доньо Донев и други престижни творци от времето на соца. Сякаш искахме да унизим таланта им, въпреки безспорните доказателства. И често го правехме с някаква явна злост.   

Доньо Донев, Йордан Радичков, Рангел Вълчанов (Снимка: Иван Григоров/Dir.bg)

Ние така и не се научихме да отделяме сеното от плявата и по този начин "похарчихме" много ценни хора. Поради тази си "особеност" на националния характер. Е, вече е късно да поискаме прошка - мнозина от тези хора са покойници. И Доньо е един от тях. Но останаха вечни "Тримата глупаци". И такива като тях се нароиха толкова много, че трябват много художници като Доньо, за да може хубавичко да ги "изрисуват".

С Антон Радичев (Снимка: Иван Григоров/Dir.bg)

До края на дните си, Доньо Донев беше много уважаван творец извън пределите на родината ни, а у нас му обърнаха гръб. Какво да се прави - такава е участта на "пророка в родината му". А ако гледате сега "Глупаците", ще видите какъв пророк е бил наистина Доньо Донев - колко вярна народопсихология има в образите на героите му от култовата лента.

С Борис Димовски (Снимка: Иван Григоров/Dir.bg)

Доньо Донев прослави България на много международни фестивали по света с още много свои филми: "Върни се пак в Соренто", "Екограма", "Кауза пердута", "Мишената", "Нарекохме ги Монтеки и Капулети", "Серенада", "Умно село", "Хамлет", "Хепи енд", "Шега", "Диагноза" и др.

Снимка: Иван Григоров/Dir.bg

Но най-успешни бяха и си останаха "Тримата глупаци". И така, и ние се прочухме покрай тях. Беше смешно, и в един момент стана тъжно. Защото късно осъзнахме "фабулата". Късно се разпознахме в героите на Доньо, а вече е късно да го "опровергаем", като му поискаме прошка.

Еми Мариянска