Стари времена

Превод: Галина Томова-Станкева

Постановка: Николай Младенов

Сценография: Чайка Петрушева

Музика: Мартин Каров

"Стари времена", Сатиричен театър "Алеко Константинов"

Участват: Димитър Баненкин, Албена Павлова, Ана Вълчанова

Какво е истина?

Какво е памет?

Какво е спомен?

Пинтър винаги е настоявал, че вижда паметта като особено мистична област, и че не е възможно да има ясна граница между това кое е истинско и кое не, между истина и лъжа, между реалност и нереалност. Нищо между двама души не е задължително да бъде истина или лъжа; може да бъде и двете. Това, което се е случило в миналото е не по-малко важно от нашите настоящи действия, базирани на това минало. В театъра в частност миналото се превръща в настоящ опит, в който то изцяло се реализира преди да сме го осъзнали. В "Стари времена" се развихрят напрегнати емоционални битки, борбата за сила и контрол от най-стихиен вид, битка в агонията на модерния свят, заплаха и двузначност, стигащи до "пик" на емоционалните "изригвания" на всеки от героите. Оръжията са секс и слово, език от намеци, объркване, смущение, неудобство, осуетяване на планове. Истината няма никакво значение. Крехкостта на миналото и настоящето, представена в текста, често обърква, но възбужда любопитството с нещо, което може да се смята за заплашително, необяснимо и решително енигматично. Както и в други пиеси, Пинтър ни "дразни" с късче информация, което изглежда води някъде или никъде, принуждавайки конструирането на крехко скеле от важни събития на заден план, за да се запълни с гъвкаво и плътно субективно настояще.

"Стари времена" е пиеса за капризите на паметта, които правят настоящето безтелесно, завистта е в нейната коварна и предателска форма, не от осезаем съперник, а от обичаното, но неуловимо минало.

Николай Младенов

"Стари времена", Сатиричен театър "Алеко Константинов"