ЧУДОВИЩНО
8000 обувки на убити от нацистите деца ще съхранява музеят Аушвиц
"Детските обувки са най-трогателният предмет за мен, защото няма по-голяма трагедия от тази на децата", казва Мирослав Мачиашчик, специалист по консервация от лабораториите на музея
Редактор : / 1986 Прочита 9 Коментара
Музеят Аушвиц започна работа по съхраняването на 8000 обувки на убити от нацистите деца (Снимка: АП/БТА)
С огромна душевна мъка е свързана работата на служителите по консервация в музея на бившия концлагер Аушвиц, които са се нагърбили с тежката задача да съхранят за поколенията обувките на хиляди деца, убити от нацистите, съобщава Асошиейтед прес, цитирана от БТА.
В модерна лаборатория за консервация на територията на бившия концлагер Аушвиц мъж със сини гумени ръкавици изстъргва със скалпел ръждата от капсите на малки кафяви обувки, носени от деца преди да бъдат убити в газовите камери.
Колегите му в другия край на дългата работна маса изтриват праха и мръсотията, като използват меки кърпи с внимателни кръгови движения върху кожата на крехките предмети. След това обувките се сканират и фотографират в съседна стая и се каталогизират в база данни.
Работата е част от двугодишни усилия, започнали миналия месец, за запазване на 8000 детски обувки в бившия концентрационен и изтребителен лагер, където нацистите са убили 1,1 милиона души по време на Втората световна война. Повечето от жертвите са евреи, станали жертва на опита на диктатора Адолф Хитлер да заличи евреите в Европа.
По време на войната лагерът се намира в окупирана от немските войски част от Полша, присъединена към Германския райх. Днес Аушвиц е мемориал и музей, управляван от полската държава, на която се пада тържествената отговорност да запази свидетелствата за мястото, където сред жертвите са били и много поляци.
Докато бягат от приближаващите се съветски войски в хаоса към края на войната, германците унищожават доказателствата за зверствата си в Треблинка и други лагери, но не успяват да го направят изцяло в огромния обект Аушвиц.
Осем десетилетия по-късно някои доказателства изчезват под натиска на времето и масовия туризъм. Косата, отрязана от жертвите за направата на плат, се смята за свещена човешка останка, която не може да се фотографира и не е обект на усилия за опазване. Тя се превръща в прах.
Но повече от 100 000 обувки на жертви са останали, като около 80 000 от тях са на огромни купчини, изложени в стая, където посетителите минават ежедневно. Много от тях са изкривени, оригиналните им цветове са избледнели, връзките на обувките са се разпаднали, но въпреки това те остават като свидетелство за брутално прекъснат живот.
Малките обувки и чехли са особено сърцераздирателни.
"Детските обувки са най-трогателният предмет за мен, защото няма по-голяма трагедия от тази на децата", казва Мирослав Мачиашчик, специалист по консервация от лабораториите на музея.
"Обувката е предмет, който е тясно свързан с човека, с детето. Тя е следа, понякога е единствената следа, останала от детето", пояснява той.
Мачиашчик казва, че той и другите работници по консервация никога не губят от поглед човешката трагедия, която се крие зад обувките, дори когато се съсредоточават върху техническите аспекти на своята консервационна работа. Понякога ги обземат емоции и имат нужда от почивка.
Елжбета Кайзер, ръководител на музейните колекции, казва, че при работата по консервация винаги се откриват някои индивидуални подробности за убитите в лагера - по-специално куфарите могат да дадат улики, защото носят имена и адреси. Тя очаква, че работата по детските обувки също ще разкрие някои нови лични данни.
Те също така отварят прозорец към една отминала епоха, когато обувките са били ценна стока, предавана от дете на дете. Някои от тях имат следи от поправени подметки и други корекции.
Музеят успява да консервира около 100 обувки седмично, а от началото на проекта миналия месец досега е обработил 400. Целта не е да се възстанови първоначалното им състояние, а да се доближат максимално до начина, по който са били намерени в края на войната. Повечето от обувките са единични. Един чифт, който все още е свързан с връзките на обувките, е рядкост.
Миналата година работниците, които консервират обувки на възрастни, откриват италианска банкнота от 100 лири в дамска обувка с висок ток, на която е отпечатано и името "Ранцини" - производител на обувки в Триест. Собственичката вероятно е била италианка, но за нея не се знае нищо друго.
Намерили са и името на Вера Вохризкова върху детска обувка. По стечение на обстоятелствата служител на музея е забелязал това фамилно име върху куфарче и музеят е успял да сглоби подробности за семейството. Вера е родена на 11 януари 1939 г. в еврейско чешко семейство и е изпратена в Аушвиц с транспорт от гетото Терезиенщат през 1943 г. заедно с майка си и брат си. Баща ѝ, Макс Вохризек, е изпратен с отделен транспорт. Всички те загиват.
Кайзер описва обувките като силно свидетелство, защото големите купчини дават представа за огромния мащаб на престъпленията, въпреки че това, което е останало, говори само за малка част от случилото се.
Преди есесовците да изпратят хората в газовите камери, те им нареждат да се съблекат и им казват, че отиват под душа, за да бъдат дезинфекцирани.
"В състояние сме да си представим колко много хора са идвали тук с надеждата, че ще могат да обуят тези обувки обратно след душа. Мислели са си, че ще си вземат обувките обратно и ще продължат да ги използват. Но те така и не се връщат при собствениците си", разказва Кайзер.
Проектът по консервация на обувките на стойност 450 000 евро се финансира от Фондация "Аушвиц-Биркенау", на която Германия е основен донор, както и от Международния марш на живите - образователна програма за Холокоста.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}