Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Доброволецът": Сам воин, нелегална армия и тайна мисия да бъде разрушен "Аушвиц" (откъс)

НОВА КНИГА

"Доброволецът": Сам воин, нелегална армия и тайна мисия да бъде разрушен "Аушвиц" (откъс)

За книгата Джак Феъруедър печели едно от най-престижните литературни отличия във Великобритания - награда "Коста"

Джак Феъруедър (Издателство "Колибри")

Вече можем да прочетем "Доброволецът" на Джак Феъруедър - носител на награда Costa за 2019 година. Забележителна и щателно документирана книга, която трябваше да бъде написана. Книгата излезе в Издателство "Колибри".

"Доброволецът" в превод на Венцислав К. Венков ни пренася в 1940 година, когато бившият кавалерийски офицер Витолд Пилецки се оставя да бъде арестуван от немските власти и изпратен в концентрационния лагер в покрайнините на Освиенцим.

Целта на мисиятa: да информира полската съпротива и полското правителство в изгнание, а чрез него - и съюзниците от антихитлеристката коалиция - за масовите избивания на лагерниците и постепенното превръщане на лагера "Аушвиц" в епицентър на унищожението на европейското еврейство. След престой от две и половина години обаче Пилецки стига до извода, че за да подтикне Запада към действие ще трябва да извърши невъзможното -- да избяга от "Аушвиц".

Заличен тотално от историята и екзекутиран през 1948 г. от следвоенното полско прокомунистическо правителство, Пилецки остава почти непознат за широката световна общественост. Архивът му и шифрите, с които е бил закодиран от Пилецки, е върнат на сина му Анджей едва след рухването на Съветския съюз.

Embed from Getty Images

Випускникът от Оксфорд Джак Феъруедър е роден през 1978 г. в Уелс. Има стаж като военен кореспондент с британските войски в Ирак през 2003 г., а впоследствие отразява и войната в Афганистан за в. "Уошингтън Поуст". Получил достъп до редица архиви от двете страни на Атлантика, авторът предлага първото задълбочено и подробно документирано изследване за живота на Витолд Пилецки.

За "Доброволецът" Феъруедър печели едно от най-престижните литературни отличия във Великобритания - награда "Коста", основана през 1971 г. от пивоварните "Уитбред", а днес носеща името на световноизвестната верига от кафенета. Общият награден фонд "Коста" възлиза на 60 000 британски паунда.

Embed from Getty Images

"Доброволецът" (откъс)

Онзи, който обича много, върши много. Онзи, който върши нещо добре, върши много. Но върши много и онзи, който служи на общността, преди да се съобрази със собствените си интереси. /Tома Кемпийски/

Увод

Камионите с ръмжащи двигатели спират пред входа. Чуват се крясъци и изстрели. Домоуправителят чука на вратата:

- Немците дойдоха. Скрий се в мазето, ако искаш, или се измъкни през задната градина.

Мъжът в стаята не помръдва. Действието се развива призори на 19 септември 1940 г. в окупираната от нацистите Варшава. Немците са нахлули в Полша предната година и в Европа се развихря Втората световна война. Хитлер тепърва ще провъзгласи плановете си да унищожи евреите. Засега целта му е да съсипе Полша, като елиминира професионалната ѝ класа.

Страната е подложена на брутален терор. Хиляди поляци - лекари, учители, писатели, юристи, евреи и католици - са арестувани по улиците и впоследствие разстреляни или интернирани. През юни немците отварят и нов концентрационен лагер за част от пленниците. Името на лагера е "Аушвиц", но почти не се знае какво става вътре в него.

Още

"Кишот" - предизвикателен постмодерен прочит на "Дон Кихот" от Салман Рушди (откъс)

"Кишот" - предизвикателен постмодерен прочит на "Дон Кихот" от Салман Рушди (откъс)

Мъжът в апартамента е известéн предварително за сутрешната хайка и за вероятността попадналите в нея да бъдат изпратени в лагера. И тъкмо по тази причина сега се намира тук. Целта му е да се внедри в лагера като член на съпротивата, да създаде нелегални ядра и да събира доказателства за извършваните там престъпления от нацистите. Някой разбива с ритник входната врата на блока и по бетонните стълби закънтяват стъпки. Мъжът си облича палтото, когато забелязва, че от съседната стая облещилото се в леглото си тригодишно момченце е изпуснало плюшеното си меченце на пода. Немците вече блъскат по вратата и крещят. Мъжът се навежда и подава меченцето на детето, а в това време майката отваря на немците.

- До скоро - прошепва той на детето. След което, противно на всички свои инстинкти, се оставя да бъде арестуван.

"Витолд Пилецки става доброволно затворник в "Аушвиц"." Това съвсем сбито резюме на една човешка история постави началото на петгодишното ми изследване, в което проследих стъпките на човека от фермер любител в провинциална Полша до нелегален деец в окупираната Варшава, до откаран в конски вагон роб в концлагера и до разузнавач в епицентъра на най-голямото нацистко зло. Изучих Витолд най-подробно. Но така и не преставам да се връщам към простото първоначално изречение и към момента, в който е очаквал немците да нахлуят в квартирата му, като не спирам да разсъждавам какво би могла да ни разкаже историята му за нашето съвремие.

Embed from Getty Images

Пръв за случая с Витолд ми спомена моят приятел Мат Макалистър в разговор по време на вечеря в Лонг Айлънд през есента на 2011 г. Двамата с Мат служихме заедно като репортeри по време на войните в Близкия изток и се мъчехме да открием някакъв смисъл в онова, на което бяхме станали свидетели.

В типичния за него прям стил Мат беше отишъл специално до "Аушвиц", за да придобие преки впечатления за най-голямото зло в историята, и там беше научил за групата бойци от съпротивата, която Витолд ръководил в самия лагер.

По време на онази вечеря и двамата намерихме определено упование в мисълта, че въпреки малкия си брой, неколцината са посмели да се опълчат на нацистите.

В същото време обаче ме порази мисълта колко малко се знае за мисията на Витолд, чиято цел била да предупреди Запада за престъпленията на нацистите и да създаде нелегална армия за разрушаването на лагера.

Част от събитията ми се поизясниха година по-късно, когато излезе английският превод на най-дългия рапорт на Витолд за лагера. Историята с излизането на този рапорт на бял свят е забележителна сама по себе си. Получилият достъп до документа през 60-те години на XX в. полски историк Юзеф Гарлински установява, че Витолд е кодирал всички упоменати от него имена.

Гарлински успява да налучка част от тях, а други установява посредством интервюта с оцелели концлагерници и впоследствие публикува първата история на съпротивителното движение в лагера. През 1991 г. изследователят от Държавния музей "Аушвиц-Биркенау" Адам Сайра открива непубликуваните спомени на Витолд, втори негов рапорт и други разпокъсани писания, които били заключени в полските архиви след 1948 г. Сред тези материали е и ключът, който позволява да бъдат идентифицирани съконспираторите на Витолд.

Embed from Getty Images

От прочетения от мен през 2012 г. рапорт се убедих колко съзнателен хроникьор е бил Витолд на собствените му изживявания в "Аушвиц", които е описал със своята сурова, настоятелна проза. И все пак описанието пред мен си оставаше накъсано, а на места и изопачено.

От страх да не разкрие колегите си и да ги изложи на опасността от арестуване, той не регистрира отделни критични епизоди, спестява ни своите унищожителни наблюдения и старателно поставя събитията в рамка, която да е разбираема за военните, които ще четат написаното. Оставя без отговор ред въпроси, най-критични и неизяснени сред които са: Какво е ставало с разузнавателните данни, с които Витолд се е сдобивал в "Аушвиц" с риск на живота си?

Успял ли е да предостави на англичаните и американците сведения за Холокоста далеч преди те да признаят публично ролята на лагера? Потулени ли са били рапортите му? Колко живота са щели да бъдат спасени, ако на предупрежденията му е било обърнато внимание?

За мен цялата тази история се оказа и лично предизвикателство: бях на същата възраст, на която е бил и Витолд при избухването на войната; и аз като него имах младо семейство и дом. Какво е било онова, което е подтикнало Витолд да предприеме целия свързан с подобна мисия риск и защо целият му подход на доброволец ми действаше така завладяващо?

Долавях във Витолд същото онова безпокойство, което ме беше накарало и мен да се включа във войната, и оттогава не ми дава мира. Дали не би могъл Витолд да ме научи нещо за собствените ми усилия да проумея живота?

Още

Частният детектив Корморан Страйк в "Тревожна кръв", от създателката на Хари Потър (откъс)

Частният детектив Корморан Страйк в "Тревожна кръв", от създателката на Хари Потър (откъс)

Отлетях за Варшава през януари 2016 г. и започнах да търся отговорите на тези въпроси. Държах на първо време да се срещна с Витолдовия син Анджей. Преди срещата изпитвах силни притеснения. С какво право аз, непознатият, се навирам внезапно в бащиното му минало? Анджей е бил съвсем млад, почти дете, когато екзекутират Витолд. В продължение на петдесет години са му втълпявали, че баща му е бил враг на държавата, а той, Анджей, макар и да не е вярвал, открил цялата истина за мисията на баща му едва през 90-те години на XX в., след отварянето на комунистическите архиви. Притесненията ми, разбира се, са били съвсем напразни. Анджей се оказа изключително приятен и увлекателен събеседник, независимо че от самото начало ме предупреди:

- Не съм сигурен какво друго ще успеете да намерите или откъде да започнете своето издирване.

- От вас - отвърнах.

Embed from Getty Images

Когато за даден човек се знае толкова малко, всяка спомената от Анджей подробност е от значение. За мен мисленето на Витолд се заключаваше в онова, което е оставил в писмен вид, и само хора от рода на Анджей можеха да ми обяснят какво е имал предвид Витолд. Порази ме също така и големият брой на все още живи хора, които са познавали Витолд. Някои от тях до този момент не бяха споделяли спомените си - било то, понеже са се бояли да го сторят при комунистите, или защото никой не ги е питал.

Освен да събера свидетелства от живите, исках и лично да пресъздам житейския път на Витолд. Въпреки огромните поражения от войната, отделни места все още съществуваха, а за мен най-важното от тях беше апартаментът, в който е бил задържан Витолд. Личните ми впечатления от различните места щяха да са ми особено ценни при описанията на конкретните събития.

А още по-важни щяха да са възможностите да изслушам преживяното от свидетелите. Оказа се, че все още е живо някогашното тригодишно момченце Марек, обитавало навремето апартамента. Той и майка му - шуренайката на Витолд - оцелели от войната, но били изхвърлени от дома им от комунистите. Заедно с мен Марек направи първото си за изминалите седемдесет години посещение на някогашното им жилище. Посещението ни го подсети за случая с плюшеното меченце, а за мен това беше красноречив пример за способността на Витолд да гледа отвъд себе си дори в моменти на изключителен стрес.

Давах си, естествено, сметка, че за написването на книгата ще се нуждая от стотици - да не кажа хиляди - подобни детайли. А къде точно ще ги намеря, ми стана ясно при посещението ми в Държавния музей "Аушвиц-Биркенау". Там се съхраняват над 3500 свидетелски показания на оцелели концлагеристи; стотици от тях хвърлят светлина върху дейността на Витолд или описват събития, на които и той е бил свидетел.

До този момент повечето от тях не са били нито превеждани, нито публикувани. Точно от такъв материал се нуждаех, за да ми станат по-ясни Витолдовите реакции, а нали и това беше целта ми - да вникна в неговото мислене и да започна да намирам отговор на въпроса кое го е накарало да се съпротивлява.

Още

Френската писателка Катрин Панкол се завръща с романа "Буболечка в кревата" (откъс)

Френската писателка Катрин Панкол се завръща с романа "Буболечка в кревата" (откъс)

Изследователите на Холокоста бързо стигат до извода, че става дума не само за избиването на милиони невинни европейци, но и за колективния отказ този ужас да бъде признат и да му се противодейства. Официални лица сред съюзниците са полагали усилия да отсеят истината, но изправили се веднъж очи в очи с действителността, не са посмявали да предприемат онзи морален скок, който е щял да ги подтикне към действия.

Провалът обаче не е бил само политически. Дори самите затворници в "Аушвиц" са се затруднявали да си представят мащаба на Холокоста, докато немците превръщат лагера от жесток затвор във фабрика на смъртта. И те се поддават на човешката склонност да се пренебрегват, оправдават или отричат масовите избивания като явление без връзка с водената от тях борба. Но не и Витолд. За разлика от тях, той рискува живота си, за да осветли ужасите в концлагера.

Embed from Getty Images

В хода на проучванията ми се стремях да разбера кои именно качества са отличавали Витолд от околните. Но в процеса на изнамиране на повече негови писания и в срещите ми с хора, които са го познавали, а в няколко отделни случая - и които са се борили редом с него - установих, че може би най-забележителното у Витолд Пилецки - фермер и приближаващ четиресетия си рожден ден баща на две деца без някакви особени успехи в службата и без изявена набожност - е колко малко се е различавал от вас и от мен в самото начало на войната. Тази констатация съответно постави на фокус нов въпрос: Кое е подтикнало този с нищо неоткрояващ се човек да разшири моралния си капацитет дотам, че да разкрие, посочи и се противопостави на най-големите нацистки престъпления, докато другите около него са извръщали глави?

Излагам тук неговия случай като провокираща нова глава в историята на "Аушвиц" и опит да се осъзнае как така се е намерил човек, който е рискувал всичко, за да помогне на ближните си.

гр. Шарлот, 2020 г.

Още

Германските стереотипи през погледа на един англичанин (ОТКЪС)

Германските стереотипи през погледа на един англичанин (ОТКЪС)

Още

Проза и откъси от дневници на Силвия Плат излизат за първи път на български

Проза и откъси от дневници на Силвия Плат излизат за първи път на български

Още

"Моята прекрасна съпруга" от Саманта Даунинг - смразяващ психологически трилър  (откъс)

"Моята прекрасна съпруга" от Саманта Даунинг - смразяващ психологически трилър (откъс)

Още

Сър Майкъл Кейн: Роден съм преди около милион години посред най-тежката депресия (ОТКЪС)

Сър Майкъл Кейн: Роден съм преди около милион години посред най-тежката депресия (ОТКЪС)

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

"Китара от палисандрово дърво" от Кристина Гавран - мозайка от истории, като музикална композиция (откъс)

Пет истории на жени (като петте струни на китарата), които преминават през непреодолими граници и така осъществяват своята еманципираност и житейската си мисия

Нов роман за специален агент Уил Трент от владетелката на трилърите Карин Слотър

"Погубени" чертае дълбоки резки, като преплита минало и настояще в мрачен танц на мъченията

Премиера на "Роднина на дъжда. Неизбежни стихотворения" от Георги Константинов

Събитието е 16 септември от 18 часа в Мраморната зала на Столична библиотека

"Поглъщащи глобални истории за живот и смърт" влязоха в краткия списък за наградите "Букър"

Романи с действие в Шри Ланка, Кардифския залив и далечния космос са сред номинираните за наградата

Литературните маршрути през есента започват с разходка за жените писателки и политиката

Първата разходка е утре, на 16 септември и ще ни разказва за Фани Попова-Мутафова и Блага Димитрова

"Ах, тези родители!" - възкликва най-четеният съвременен гръцки писател Макис Цитас

Тази остроумна книга бе номинирана за Националната награда за детска литература на Гърция