ПоДИР 30 години...
Преходът: На море с москвич и щайга домати или какво помня от първите осем години
В рубриката "ПоДИР 30 години..." ви представяме поредица от авторски материали, посветени на 30-годишнината от Десети ноември 1989-а
добре е да се види прехода през погледа на едно дете, тогава. "промяната", която бе извършена на 10.11.1989 е била подготвяна и моделирана дълго преди тази дата. но за тези предпреходни събития е предпочетено мълчанието, пред гласността. най-голямата трагедия за тези 30 години е, че терминаторите, които извършиха този "мирен преход" съшиха едно брутално чудовище от две системи, като взеха най-лошите парчета и от двете.. най-хубавото на "комунизма" (или реалният социализъм) го унищожиха или съсипаха за своя изгода, а от капитализма ни оставиха високата престъпност, мутрите (а ла дон корлеоне), дрогата, приватизацията и "заменките"... разбира се и контролът бе премахнат, като "тоталитарна отживелица и зло", за това пък сега всеки може да прави каквото си поиска с парите на другите. било то в здравната каса, пенсионните фондове или бюджета. да. и бюджетът. инак за скандали за пари не съм чувал от наще или приятели, нито съм правил. ако някой търси щастието в многото пари, то той трябва да знае твърде малко или направо нищо за живота. но с появата на червения пипер по магазините изчезна и онова типично, българско, пиперливо чувство за хумор, което роди вицове не само за наградата "златната решетка", а пък и изчезна лафът: "къде се загуби, като червения пипер?". изразът: "пуснали са чушки в..." също го няма вече, но и готовността за безвъзмездна помощ към ближния също се затри някъде из джунглата на прехода...
времето около 86-89 г беше перестроечно у нас... Партийните секретари ...нещо се услушваха..., четяхме циклостилни статии за полската Солидарност и руски десиденти... И 10 ноември 89 беше пълен шаш.... Сумати партийни секретари се оказа че имали роднини невъзвращенци....единия им родител бил комунист...обаче другия....репресиран от народната власт.... Абе чудесии.. Безпартийните се дивяхме...как довчеращното партийно бюро стана биз бизе с Подкрепа и повеждат безпартийните..... Тия метаморфози бяха безчет... Който не го е видял с очите си...той нищо не знае...За младите говоря.
В края на 80-те България беше реално фалирала държава. Като 89-та имаше дефицит даже и на тоалетна хартия. За напрегната обстановка около неприключилата "голяма екскурзия" да не отваряме и дума. "Първите 8 години" от статията са директно последствие от горната безпътица. Друго нещо от "първите 8г." е, че тогава къде явно, къде не, се разбра колко безнадежно технологично изостанала беше Бългрия. (Тук говорим за сердното ниво, а не за престижни проекти дотирани щедро от държавата).
Баш по времето когато се е родил вече карах първата си западна кола , една шест годишна Алфа 33 , закупена с пари изкарани с честен труд на Магурата та си спомням какво цъкане беше като ме видеха с нея :)))
Аз ходех на море за 15 дни на Златни пясъци, става дума за 1977-ма и 1978-ма година. Носех с мен 250 лева, толкова ми беше заплатата. Нощувка в хотел, с платена плажна такса- 2,30. Закуска, обяд и вечеря- в ресторант. Червеният рак, воденицата, родина и златната рибка бяха екстра категория, закусваш за левче, обядваш за два, вечеряш за три, с бирата. Накрая ми оставаха стотина лева да си купя нещо от Варна. Не съм носил нито домати, нито краставици. Пътувах с влак, имаше и вагон-ресторант. След 92-ра не знам как е по хотелите, защото си купих кемпер.
белтъкът Денислав Стойчев... аз така и не разбрах. 1/2 от живота ми е минал в онова време , тъй ,че... старият "Москвич " ,ми ай да видим старите "Мерцедес".. щайга домати, ама домати бяха на море ходехме всички ,на "Албена","Златни", "Слънчев бряг" почти подарък бе почивката в Обзор, Несебър и др. сега хотелите собственост на чужди фирми, всички ръждясали брички се шматкат из България, доматите ти причиняват повръщане...................
в нашето съвремие вече отдавна, отдавна не се пита за изчезването на червения пипер, а се пита за изчезването по ip адрес. но докато червеният пипер нямаше собствено мнение, то човекът зад забраненото ip има, макар и то да е неудобно за "толерантните", яхнали "демокрацията", като демона на смъртта...
Откачените ервоатлатинци представят този преход като мизерията на соца и за съжаление младите им вярват.
духовен живот. Хората се събираха спореха,караха се за идеи.... Роднини прекъсваха отношенията си,съпрузи се развеждаха по политически причини. Който не го помни,значи не го е живял. Страсти ,небивала енергия и вяра че ще стане друго ...справедливо време. Уви!
Чудесно написано. Дениславе, не им се връзвай на изпостняците. Те съ си въобразили, че плюнките им минават за ирония, но не би. По тях самите си падат. Аз съм 10-ина годинки по-дърт, поради което спомените ми са по-захаросани. Тя, носталгията не е по места, а по време. Подобно на теб и аз заради детски спомени не харесвам морето. Предпочитам планината. За колко е бил добър или лош живота преценките винаги ще са субективни, но че беше по-суров и труден, няма спор. Само че за мен труден не е синоним на лош. Има една максима - силните хора се стремят да създават улеснен живот. Улеснения живот създава слаби хора. Слабите хора създават труден живот. Трудния живот създава силни хора. Не оправдавам ничие поведение с обстоятелствата, но и не обвинявам никого за същите. Никой не може да ме накара да оплюя младежките си години и да ги намразя затова, защото живота ми е бил труден.
дааа някога беше живот всичко беше естествено тихо и спокоино парковете пълни със хора фонтанчета ,градинки с цветя хората бяха спокоини имаха работа не голяма заплата но на масата всичко имаше и то всичко българско а сега а сега просто трагедия и тъга по старото време
Днес сме ако не 100, то поне 50 години назад от 1984 година. Тогава бях на 20. И го помня.
Абе личи ти, че умствено си още в зародишна възраст! Не мисли, че само ти си видял какво е било 84та.
като тебе ще припомня ето това: " Преди 9.9.44 ИМАШЕ държава. Не коментирам каква. След 9.9.44 ИМАШЕ държава. Не коментирам каква. След 10.11.89... и да искам да коментирам - НЯМА КАКВО(!!!)". Ако вместо пожарникар-еднокнижник имахме едно поне бледо подобие на сингапурския Ли Куаню и като така - държава, тази носталгия щеше да изчезне като с магическа пръчка.
А пък аз, на академици по всичкознание като теб, ще припомня, че коментарът ми е именно КАКВА държава имаше преди 1989 г. И пак ще изтъкна, че това нещо беше не държава, а израстък на СССР, който израстък логично отиде в моргата заедно с останалата част от организма си. Когато държавата ти е боклук, това не е държава, опитай се да вникнеш в темата. Каква държава имаме СЕГА е съвсем отделна тема.
Пич, нищо не пишеш за работата ти. Сигурно си бил главен готвач лятото на морето, а зиме по планината. По това време заплатите на висшистите бяха 155 лева, а тези на среднистите - 125 лева.
Айде, айде, а ние дето 3/4 живяхме в онова забравено от Бога време, сигурно не знаем истината. Стига си лъгал хората. Социализма беше по зле и от феодалния строй. То даже в Монголия още си е така. Аман от кухи червени кратуни.
Къде ви намират такива червени загубеняци, освен да ви плащат надница за да лъжете хората. Толкова хубаво беше, че денят свършваше с първа програма, а чужбината - с втора гранична зона. После бяха граничарите и наградата от 10 дни отпуск за убит беглец, който искаше да види как живеят хората в загнилия Запад.
Лесно мога да ти отговоря, но ти няма да го разбереш заради менталните дефицити, които те изпълват, а цензурата ще ми изтрие думите.И ако обичаш по-полека със определенията, че току виж с тях обиждаш твоите собствени създатели...
Дениславе, това НЕГО ЛЯТО, НЕГО ДЕН е ужасно дразнещо! Като искаш да пишеш научи се поне да е по-правилно!
Абе....какво да го коментираме. Така си беше.Айсиктир на комунисти и всякаква лява пасмина.Простаци си бяха и такива ще са , докато напуснат и отидат в Ада.
А бе, старче, ти и тука ли се появи да дращиш врели некипели измишльотини под спомените на хората живяли преди и по времето на измисления капиталистически преход!
Тези времена трябва да се опишат от десетина, петнайсет години по-стари от теб (пак деца), да разкажат как е да си абитуриент 1996/1997, как бяха детскотеките 90те (Индиго напр.), рекета, изнасилванията, побоищата, бат Слави чалгата, тука в комбайна нанана... Кражбите и изнудвания за автомобили, бензинджийската мафия с Югославия, 3000 лв (една заплатка) =на 1 долар, ментетата, комунделската приватизация на скрап от заводите и тн итн и тн.
Улеснения и привилегии за регистрирани потребители:
- не си измислят и пишат прякори всеки път;
- не въвеждат досадните символи от картинката за сигурност.
ВХОД