Родена съм 1960 година. Това сигурно се отнася за моята баба и дядо?

Всичко е било хубаво преди комунистите.

Не издържа да вземеш 2 цента, а? Аре духай нещастник.

Снимчиците явно са на някой реститут-ка и спомените също.Но я питайте тези по селата дали така са били.Баща ми казваше учи за поп или бакалин там са парите.Ходели са на училище с скъсани обувки и чанта от зебло .Веднъж тоя който е преподавал по религия го изгонил заради обувките та са продали животни да купят.Няма ли са газ за газените лампи пари за свещи за осветление .Цяла година гледат животни като се върнат от училище и част от тях отивал данък за царя.Та по времето на социализма децата се учеха на морал и труд.Прокарани са били почети до всяко селце електропроводи забравили са свещите.Детския труд е премахнат .Имало е безгрижно детство .Образование безплатно лекар и зъболекар в всяко учебно заведение.Незабравими пионерски лагери и лагерни огнъове.Незабравими бригади по полята със страхотни вечери няма чат няма телефони истинско приятелство .Движиш се по улиците денем и нощем без страх че някой ще те нападне ще ти навреди.Пеша от селото в която е бригадата ако е близо до града на дискотека или купон с нов приятел и по нощите се прибираш по шосето пеша минаващо през нивите до спалната на бригадирите ,че на другия ден доматите ,ягодите ,прасковите ни чакаха .Появиха се първите телевизори вечер в лагера или на бригада всички се събираха пред тях да гледат детското филмите ,а те бяха толкова увлекателни че бързаха да не ги изпустнат.После се появиха ролковите магнетофони ,касетофоните събирахме се в домовете влачейки тези големи и по малки устройства и цял ден прехвърляхме песни от един магнетофон на друг .Но най страшното беше сутрин като влезе в часа зъболекарката и тази редица през голямото междучасие при нея.Ама искаш не искаш имаш кариес трябва да се почисти пломба всичко безплатно.Като малки лекарката на училището ни минаваше през седмица в класа та хапчета за гуша та плезиш езика да не си болен.Проверяваха за въшки изобщо трепереха над теб.После на колелото в парка ,изморени минавайки покрай фурната за ръчен хляб а то мирише на километри на хубав пухкав ръчен хляб си купувахме един за 0,27 ст и до вкъщи изчезваше .Като по големи излезнаха домашните компютри какъв кеф беше да направиш да си програмираш сам игра .ЕХХХ добре че малко или много тези времена са загубили донякъде и забравили мъките на нашите дядовци и баби които сега се опитват да ги върнат.

А моите пра родители са си играели с камъни и са рисували по стените на пещерата. Какви хубави времена са били...

Сокак, сокак. Само на турски думи се набляга. Простотия.

Поколенията се сменят, както и режимите на управление... Реститути монархисти - шумкари тоталитаристи - костовисти демократи - гербери номенклатурчици....Просто сме кофти хора с ужасни комплекси от 500 г бездържавност Весел празник на децата от всички поколения!!

Бярно е! Леля ми, 1922 г. - 2009 г., бог да я прости, казваше, че най-хубавите години от живота й са били по времето на царя.

са богатство за един език....Придават му колорит... Такова е било и мнението на Гьоте...Но ти откъде пък да знаеш...Да не би да си чел нещо по този въпрос...

Едно време дали по царски или комунистическо време, децата си бяха деца. Учили са се и на занаят. А сегашните търтеи, само знаят да искат. Всички да са им длъжни. Нищо не учат, само видеоигри, тачлети, сладки яко ядът за да направят диабет или развалени зъби. Нищо не знаят днешните деца. Мързеливи и дебели.

туй да нее когато сме билим на "4-то място" в европа според некви тъпанари?

тъй тъй има си хас

бе изпуснал съм те аз май теб

Преди 1944г. моята майка и моят вуйчо са имали само един чифт обувки. Мъжки.Първо ги е носела майка ми, а като се стъмни -вуйчо ми. Баба ми разправяше, че по цял ден работела и треперела за децата си.

За мен една от снимките емблематична - тази с козлето . Та козлето от царско време , преживя и социализъма но изчезна в демокрацията .

Помня част от мизерните остатъци на онази България. А много други неща знам от спомените на баща ми, на дядо ми. Това беше друг, съвсем различен свят. В него къщите не се заключваха. Даже вечер. Вечер хората не гледаха телевизия, понеже нямаше. Ходеха на разходка в градската градина. И се прибираха в тъмното без страх, че ще ги набият и ограбят. Нямаше много блокове, а малки къщички с дървени стобори и надвесени над тях клони ябълки, праскови, сливи. Плодовете падаха на улицата, до тарабите, но никой минувач не вземаше, защото, както казваше дядо, „Те са чужди и стопанина ще си ги събере, а ние с тебе ще си купиме от пазара“. Той беше добър човек. И честен. Месо ядяхме веднъж седмично и когато в събота дядо ме пращаше в месарницата при „касапите“ ми казваше „Ще им кажеш, че ще правим гювеч, да ти отрежат каквото требва, те знаят“. А „касапите“ пари не ми взимаха, записваха в тефтера, понеже знаеха, че на шесто число на месеца той ще мине и ще уреди сметката. Баща, тогава началник смяна в мина, ми разказваше за хората по онова време. „То тогава нямаше шкафчета, а една дъска на стената с пирони по нея. И понеже беше следвоенно време всеки от нас имаше по един „официален“ панталон и едни работни гащи. А когато влизахме в забоя, всеки събуваше „официалния“ и го закачваше на дъската с пироните. После нахлузваше работния. А в задния джоб на този, „официалния“ е портфейла със заплатата. Там имаше всякакви – българи, турци, цигани, но никога нищо не е изчезвало. Никой не крадеше.“ Няма я вече онази България! Сега „елитът“ си „купува“ апартаменти без пари, съвсем законно...

България беше нормална държава преди да ни освободят азиятците.

По капитализма такива са били хората, после ги превазпитаха, щото и аз съм живял по соца, така че не идеализирай чак толкоз това време. 1976 година майка ми едва оцеля при нападение на сериен изнасилвач, който бе заловен четири години по късно. В хода на следствието, на което кайка ми бе свидетел, се доказаха над 90негови казуса на изнасилвания и опити за иНасилване. Изнасилвачитв двама единият тт добрич другият от софия и двамата теудоваци българи. Но в едно си прав хората бяха по нормални, отколкото са в момента.

Не си ме разбрал или по-вероятно аз съм се изразил неясно. Имах предвид основно онези българи, продукт на довоенна, не-социалистическа България, които са изживяли своята трагедия на непригодимост при социализма. Имах предвид дядо ми, пастрока на баща ми. Той участвал в Балканската война. Не, не като войник. Във военния оркестър, на големия барабан имало един, който с една ръка е държал тупана, а с другата е биел по него. А е имало и втори, който само е държал от другата страна. Та този втория, в един от армейските оркестри е бил моя дядо, тогава на 14 години. Обаче по онова време полковете са влизали в атака заедно с оркестъра, а това вече не е майтап работа. После е бил сервитьор в Париж, легионер в чуждестранния легион, а през войната е държал под наем един от гаровите ресторанти на БДЖ. След съветската инвазия през септември 1944, една вечер той хванал в килера на ресторанта руски войник, който крадял ракия и храна, напердашил го, изхвърлил го през прозореца, откъдето оня влезнал, а на сутринта предал винтовката му в Съветската Комендатура. Умря като уличен продавач на лотарийни билети. Имах предвид баща ми, син на руски белоемигрант и „враг на народа“, който като „враг на народа“ служи в стоителни войски, после е работил в оловно-цинкова мина, бил е бригадир в Димитровград, завърши задочно за да му дадат апартамент и почина от рак. Имах предвид руските белоемигранти шивачи „Шапкарите“, бай Коста от Бесарабия, шивачът от главната, касапите от месарницата в Калето Васил и Флориан, сестрите, които държаха фурната в Калето. Всички те не крадяха. Всичките те имаха собствено достойнство. Имаха своето честно име. Те бяха онази България. Бог да ги прости! И онази България също.

Спокойно, всички отиваме към канализацията... където ще се реем задружно.

Всяко време си е хубаво по своему. П

По онова време се влага носталгична емоция Някой от сегашното би ли живял в онова, или обратното Най-хубавото на онова време е, че бяхме в началото на жизнения си път...живота беше пред нас

Ох, тука само старци пишем и въздишаме по миналото, но връщане няма, така че смело напред!

В България преди да ни освободят азиатците е властвала кафявата чума

В написаното по-долу миналото е само фон. Иначе всичко е за днешното. Обаче те, тези днешните нямат ни срам, ни сурат. Най-страшните поражения от т.н. "диктатура на пролетариата" са върху морала, чувството за чест и достойнство на хората. Извратиха народа...

Аз пък си спомням по соца никой не крадеше ,ключа от вратата майка слагаше под изтривалката.Спомням токова много домати,дини,плодове зеленчуци че така оставаха по полето.Спомням си бригадите от виетнамци които идваха да ги събират ,спомням си купищата салами по витрините вкусни та вкусни,спомням си че имаше забрана да се носят и произвеждат дрехи от изкуствени материали,как хората гледаха буби за коприна.Всичко беше естествено и много евтино.Спомням си как леко по леко навсякъде прокараха ток и хората нямаха доверие и си купуваха газ и свещи.Спомням си че една продавачка я бяха уволнили че бе продавала с 5 стотинки повече някаква стока.Спомням си качествените обувки които ако протечат в рамките на месец с бележката ги връщаш в магазина.Спомням си че можеше да отидеш без пари на лекар професионалист и нямаше личен лекар.

Който тъгува по свещите и газените лампи и по факлите да се обръща към Кунева,добре че разви дърводобива в Габон та американците да си строят къщи.Оплаквания приема и Бойко прибра реактора от Белене който всички платихме за да не замърсява природната среда и не даде да се реализира Южен поток да не се копае в частните ниви с рапица щото друго не садят.Така че свещоливниците в България ще имат прогрес.

Снимката к козлето ми напомня за две метални скулптури в градината пред СУ в София - на лебед и козирог. В началото на 90-те години снимах племенника си до тях, защото много ги обичаше и нарозно минавахме често покрай тях. Скоро изчезнаха под предлог, че ще ремонтират градината, а пък и металът си е метал - особено ценен при демокрацията закражба и скрап.