Който тъгува по свещите и газените лампи и по факлите да се обръща към Кунева,добре че разви дърводобива в Габон та американците да си строят къщи.Оплаквания приема и Бойко прибра реактора от Белене който всички платихме за да не замърсява природната среда и не даде да се реализира Южен поток да не се копае в частните ниви с рапица щото друго не садят.Така че свещоливниците в България ще имат прогрес.

Ох, тука само старци пишем и въздишаме по миналото, но връщане няма, така че смело напред!

Всяко време си е хубаво по своему. П

Спокойно, всички отиваме към канализацията... където ще се реем задружно.

По капитализма такива са били хората, после ги превазпитаха, щото и аз съм живял по соца, така че не идеализирай чак толкоз това време. 1976 година майка ми едва оцеля при нападение на сериен изнасилвач, който бе заловен четири години по късно. В хода на следствието, на което кайка ми бе свидетел, се доказаха над 90негови казуса на изнасилвания и опити за иНасилване. Изнасилвачитв двама единият тт добрич другият от софия и двамата теудоваци българи. Но в едно си прав хората бяха по нормални, отколкото са в момента.

България беше нормална държава преди да ни освободят азиятците.

Помня част от мизерните остатъци на онази България. А много други неща знам от спомените на баща ми, на дядо ми. Това беше друг, съвсем различен свят. В него къщите не се заключваха. Даже вечер. Вечер хората не гледаха телевизия, понеже нямаше. Ходеха на разходка в градската градина. И се прибираха в тъмното без страх, че ще ги набият и ограбят. Нямаше много блокове, а малки къщички с дървени стобори и надвесени над тях клони ябълки, праскови, сливи. Плодовете падаха на улицата, до тарабите, но никой минувач не вземаше, защото, както казваше дядо, „Те са чужди и стопанина ще си ги събере, а ние с тебе ще си купиме от пазара“. Той беше добър човек. И честен. Месо ядяхме веднъж седмично и когато в събота дядо ме пращаше в месарницата при „касапите“ ми казваше „Ще им кажеш, че ще правим гювеч, да ти отрежат каквото требва, те знаят“. А „касапите“ пари не ми взимаха, записваха в тефтера, понеже знаеха, че на шесто число на месеца той ще мине и ще уреди сметката. Баща, тогава началник смяна в мина, ми разказваше за хората по онова време. „То тогава нямаше шкафчета, а една дъска на стената с пирони по нея. И понеже беше следвоенно време всеки от нас имаше по един „официален“ панталон и едни работни гащи. А когато влизахме в забоя, всеки събуваше „официалния“ и го закачваше на дъската с пироните. После нахлузваше работния. А в задния джоб на този, „официалния“ е портфейла със заплатата. Там имаше всякакви – българи, турци, цигани, но никога нищо не е изчезвало. Никой не крадеше.“ Няма я вече онази България! Сега „елитът“ си „купува“ апартаменти без пари, съвсем законно...

За мен една от снимките емблематична - тази с козлето . Та козлето от царско време , преживя и социализъма но изчезна в демокрацията .

Едно време дали по царски или комунистическо време, децата си бяха деца. Учили са се и на занаят. А сегашните търтеи, само знаят да искат. Всички да са им длъжни. Нищо не учат, само видеоигри, тачлети, сладки яко ядът за да направят диабет или развалени зъби. Нищо не знаят днешните деца. Мързеливи и дебели.

Поколенията се сменят, както и режимите на управление... Реститути монархисти - шумкари тоталитаристи - костовисти демократи - гербери номенклатурчици....Просто сме кофти хора с ужасни комплекси от 500 г бездържавност Весел празник на децата от всички поколения!!

Сокак, сокак. Само на турски думи се набляга. Простотия.

А моите пра родители са си играели с камъни и са рисували по стените на пещерата. Какви хубави времена са били...

Снимчиците явно са на някой реститут-ка и спомените също.Но я питайте тези по селата дали така са били.Баща ми казваше учи за поп или бакалин там са парите.Ходели са на училище с скъсани обувки и чанта от зебло .Веднъж тоя който е преподавал по религия го изгонил заради обувките та са продали животни да купят.Няма ли са газ за газените лампи пари за свещи за осветление .Цяла година гледат животни като се върнат от училище и част от тях отивал данък за царя.Та по времето на социализма децата се учеха на морал и труд.Прокарани са били почети до всяко селце електропроводи забравили са свещите.Детския труд е премахнат .Имало е безгрижно детство .Образование безплатно лекар и зъболекар в всяко учебно заведение.Незабравими пионерски лагери и лагерни огнъове.Незабравими бригади по полята със страхотни вечери няма чат няма телефони истинско приятелство .Движиш се по улиците денем и нощем без страх че някой ще те нападне ще ти навреди.Пеша от селото в която е бригадата ако е близо до града на дискотека или купон с нов приятел и по нощите се прибираш по шосето пеша минаващо през нивите до спалната на бригадирите ,че на другия ден доматите ,ягодите ,прасковите ни чакаха .Появиха се първите телевизори вечер в лагера или на бригада всички се събираха пред тях да гледат детското филмите ,а те бяха толкова увлекателни че бързаха да не ги изпустнат.После се появиха ролковите магнетофони ,касетофоните събирахме се в домовете влачейки тези големи и по малки устройства и цял ден прехвърляхме песни от един магнетофон на друг .Но най страшното беше сутрин като влезе в часа зъболекарката и тази редица през голямото междучасие при нея.Ама искаш не искаш имаш кариес трябва да се почисти пломба всичко безплатно.Като малки лекарката на училището ни минаваше през седмица в класа та хапчета за гуша та плезиш езика да не си болен.Проверяваха за въшки изобщо трепереха над теб.После на колелото в парка ,изморени минавайки покрай фурната за ръчен хляб а то мирише на километри на хубав пухкав ръчен хляб си купувахме един за 0,27 ст и до вкъщи изчезваше .Като по големи излезнаха домашните компютри какъв кеф беше да направиш да си програмираш сам игра .ЕХХХ добре че малко или много тези времена са загубили донякъде и забравили мъките на нашите дядовци и баби които сега се опитват да ги върнат.

Всичко е било хубаво преди комунистите.

Родена съм 1960 година. Това сигурно се отнася за моята баба и дядо?