ЕКСКЛУЗИВНО
Ара Маликян пред Dir.bg: Беше ми писнало да обяснявам, че в калъфа си нося цигулка, а не картечница
Като дете се е укривал в малки подземни скривалища докато Бейрут е бил бомбардиран, там се учи на музика, а това е единственото, което го спасява от ужасния шум на разрушението
Автор : Юлия Владимирова / 17 май 2021 / 18:41 7569 Прочита 0 Коментара
Ара Маликян, най-сетне пристига у нас, след година очакване. След разпродадени билети още преди година той ще изнесе по два концерта в Пловдив /17.05/ и Варна /20.05/ и четири в София /18 и 19.05/. На 19 май от 18.00 часа в зала 1 на НДК е обявен допълнителен концерт поради големия интерес на публиката.
Ара Маликян вече има у нас огромна аудитория от верни фенове, които го чакат при всяко негово завръщане. Този път той идва в компанията на един от най-талантливите кубински пианисти - Иван Мелон. Композитор, пианист, продуцент, известно и екзотично име в света на джаза и на класическата сцена. Иван Мелон е трикратно номиниран за Латино Грами и признат за един от най-впечатляващите и влиятелни пианисти на своето поколение.
Impressio разговоря със световноизвестния цигулар за влиянието на изолацията върху артиста, как се чувства един цигулар в образа на пънк звезда и последния албум Petit Garage, с който Маликян отдава почит на скривалището, където се е укривал от бомбите по време на войната в Ливан. Там именно се научава на музика:
- Г-н Маликян, концертите Ви в България няколко пъти бяха отлагани заради пандемията. Вероятно много от другите Ви концерти също са били отложени. Как тази несигурност Ви се отрази като артист?
- Пандемията ме завари по средата на световно турне и ме принуди да го прекратя. Вече бяха минали концертите ми в Париж, но все още предстояха тези в Москва, Милано и Буенос Айрес.
Прекарах локдауна в Испания със сина си и композирах много музика. Но през това време мислех много. Музиката е това, което дава надежда на хората и трябва да продължаваме да свирим, независимо от всичко.
Ара Маликян (Снимка: Bg Sound Stage Management)
- Идвате в България с един от най-талантливите кубински пианисти Иван "Мелон" Люис, с когото вече сте си партнирали на концерти по време на пандемията. Дори през този "затворен" период, заедно сте изнесли около 75 концерта в различни нетрадиционни пространства като замъци, площади... Как се срещнахте артистично двамата?
- С Иван Мелон се познаваме отдавна. Работили сме по много проекти. Той е много интересен музикант. И сега сме отново заедно, за да представим албума Petit Garage. Концертите ни бяха много трогателни.
Между дистанцията и маските мислехме, че всичко ще бъде много трудно, но беше прекрасно, защото въпреки страха, хората идваха да слушат, което беше много обнадеждаващо.
Кубинският пианист Иван Мелон ( Снимка: Bg Sound Stage Management)
- Ако човек Ви види без цигулка и не знае кой сте, ще помисли, че по-скоро сте част от пънк банда. Как Ви завладя света на този класически инструмент и колебаехте ли се някога към какво да се насочите?
- Класическата музика е началото. Великите класически композитори като Бах, Моцарт и Брамс са визионери, които са създали вечността.
Тяхната музика ме кара да изпитвам любов, но никога не съм се чувствал комфортно в света на класическата музика, никога не съм се вписвал в него. Докато следвах в Англия, трябваше да си изкарвам прехраната, затова свирех тайно по нощни барове.
Така освен упражненията по класическия репертоар, имах възможността да практикувам и поп и рок музика. Благодарение на тази допълнителна работа успявах да излизам от тесния свят на класическата музика. И аз все още свиря класическа музика, но сега виждам музиката като музика, а не като консервна кутия с класическа музика.
- Имали ли сте проблеми в традиционния свят на класическата музика заради начина, по който изглеждате?
- Хахаха! Пътувам много и преди години ми беше писнало да обяснявам по летищата, че нося цигулка в калъфа си, а не картечница. Това беше основно заради външния ми вид и паспорта.
- В гаража, където сте се криели от бомбите в родния Ливан сте открили острова на музиката. Отдавате почит на това скривалище от детството в последния си албум "Petit Garage", издаден през януари. Разкажете ми повече за това място, войната и влиянието им върху Вас?
- Чувахме бомбите, беше много драматично. Изведнъж някои от нас започнаха да свирят, други да пеят, всички танцуваха.
Видях как музиката и изкуството променят настроението на хората, дават им надежда, радост. Забравихме всичките си мъки, войната и бомбите. Попаднал съм бил на изкуството, на себе си и прекрасните хора наоколо. Страстта към музиката ме спаси от много трудна ситуация. И все още вървя по нейния път. Предстои дълъг път, в който искам да израствам и да се уча.
Ара Маликян със съпругата си актрисата и режисьорка Ната Морено (Снимка: Getty Images)
- В кръвта ви са смесени различни националности: ливанска, арменска. Със сигурност можем да усетим това етно влияние в музиката, която правите, заедно с темпераментните импровизации. В този смисъл какво означават националностите за Вас? Границите. Светът води войни заради тези понятия от векове. И в музиката те могат да съжителстват без проблеми, в хармония.
- Знамената и държавите са създадени от хората. И те им придават голямо значение, вместо да се насочат към единственото важно нещо - свободата и равенството.
Пандемията ще доведе до по-обединен свят, вместо да създава повече граници, повече стени и омраза.
Ара Маликян със съпругата си актрисата и режисьорка Ната Морено (Снимка: Getty Images)
- Една от песните в новия Ви албум е Loucin. Посветена е на майка Ви и нейната смелост. Как тя Ви помогна да бъдете човекът и артистът, който сте днес?
- Да, майка ми беше изключителна и много смела жена. Преживяла е войната. Помагаше на хора от Ливан в Париж. Дължа й много.
И сега, когато имам син, се чудя как тя ме пусна да уча сам в Германия. Бяхме разделени с години. Но така пък имах възможността да уча, да свиря, да стана това, което съм.
Ара Маликян (Снимка: Bg Sound Stage Management)
- Светът на музикантите се промени много през последната година. Продължихте да свирите на различни места, неконвенционални. Кое беше най-странното място, на което свирихте?
- Свирил съм на много странни места. Но тази година поздравих пристигащите на летището в Мадрид с изненадващ концерт. По този начин исках да изразя подкрепата си към имигрантите.
Ара Маликян (Снимка: Bg Sound Stage Management)
- Имате много фенове тук в България, не идвате за първи път. Как виждате тази топла връзка с българска публика?
- Много се радвам, че имам фенове във вашата страна. Вие сте много страстна публика. Харесвам и българските фолклорни ритми.
Български музиканти са ми показвали различни мелодии и са ми много интересни. По време на локдауна в Испания, когато бяхме затворени заедно с двама испански музиканти и Васко Василев, свирехме български фолклорни танци... И беше много забавно!
- Каква музика и песни сте подготвили за българската публика, какво да очакваме след това време на изолация от музикални преживявания на живо. Ще бъде като глътка чиста вода. Животоспасяващо.
- С Иван Мелон имаме нова програма и тя е съобразена с новите условия - по-малка аудитория, повече интимност. Предпочитам тя да бъде изненада. Всяка среща с публиката е различна за мен, ново преживяване. И наистина ми трябва тази "глътка чиста вода", както казвате.
Мисля, че нашата мисия към хората е да не спираме и да помагаме на всички да вървят напред заедно.
Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}