Защо в този тип фестивални европейски кино проекти, ако няма тежка драма, потиснати хора, мъка , етнически войни, бежанци..геноцид, пост комунистическа мизерия и тн, няма да минат за "високо интелектуално европейско кино", а елитарната публика няма да цъка с език, като музейна хигиенистка пред картина на Джаксън Полак ..Ми не ми се гледат депресии, сори..Достатъчно скапана година мина и започна, че да се натоварвам с подобни кино творения, които не могат да мръднат и на йота от клишето на дивата балканска мизерия или простотия.