БУКВИТЕ - ПЕЙКИ
Разходи се по пътя на "Скритите букви"
Литературната раходка включва 12 пейки с формата на букви от кирилицата, които всички ще могат да открият от 22 май в различни кътчета на столицата
Редактор : / 1524 Прочита 0 Коментара
Снимка: Кирил ЗлатковПроектът "Скритите букви" на фондация "Прочети София" започва днес от 19.00 ч. в Музея за история на София (Централната минерална баня), съобщават инициаторите, цитирани от БТА.
"Скритите букви" е съвременен прочит на българската кирилица - идея, която тръгва от пресечната точка между поезия, типография и градска среда и създава нови места за четене в столицата.
От днес до 28 май ще бъдат поставени всички 12 оригинални пейки с формата на букви от кирилицата - Б, Д, Ж, З, И, Й, Ц, Ч, Ш, Щ, Ъ, ь, Ю, Я. Дизайнът е на художника Кирил Златков.
Той акцентира върху буквите, които нямат графичен аналог в латиницата и гръцката азбука. Всяка пейка ще бъде свързана със стихотворение от съвременен български поет.
Снимка: "Скритите букви" / Hidden Letters
"Идеята в основата на "Скритите букви" се роди през 2012 г. около събитията на пловдивския фестивал "Отец Паисий", в който тогава участвахме с изложба и лекция за българската форма на кирилицата. Заедно с Илия Груев обсъждахме колко забавно и интересно би било да свържем историята на улицата "Отец Паисий" и историята на българските букви.
Представяхме си как докато хората се разхождат из улицата, виждат букви на изненадващи места. Говорихме колко хубаво би било да се организира издирване и събиране, в което хората да участват активно, за да намерят определена буква. Аз имах известен опит с акцията по "осиновяването" на буквите, които настанихме в зоологическата градина в София. През 2017 г. Тодора Радева допълни идейната връзка между литературата и града.
След редица перипетии, действителната форма на инициативата се превърна в буквите-пейки, разположени на удобни места за четене. Все пак, няма как човек да нахрани врабчетата, сядайки в нищото. Четящият човек е най-често седящият човек", разказва Кирил Златков.
В идните дни ще бъде активна и карта, която ще обозначава местата, на които са поставени пейките.
Прикрити в центъра на града, пейките ще очертаят и своеобразен маршрут от някои от най-интересните и значими имена в съвременната българска поезия, като Мирела Иванова, Георги Господинов, Силвия Чолева, Цочо Бояджиев, Надежда Радулова, Иван Ланджев, Марин Бодаков, Красимира Джисова, Стефан Иванов, Мария Калинова, Петър Чухов, Галина Николова, Никола Петров и Анна Лазарова. При всяка пейка ще бъде поставено по едно стихотворение, вдъхновено, посветено или въображаемо свързано с дадена буква.
На 24 май в 12.00 ч. от Музея за история на София ще започне първата Литературна разходка по пътя на "Скритите букви". Неин водещ ще бъде Александър Шпатов от Сдружение за градски читални, създатели на Литературната карта на София.
Туровете ще обхващат истории за града и литературна София, като разказ за Арменското кафене и легендарната сладкарница "Цар Освободител", за убитите софийски книжари, за книжарницата на Тодор Чипев, за чуждестранните писатели, свързани с града, както и за съвременните форми на представяне на литература в него.
Няколко дни преди официалното начало на проекта, арх. Анета Василева, художникът Кирил Златков, кураторът Владия Михайлова, Адриана Андреева и Бояна Гяурова от студио "Комплект" ще обсъдят "Случаят "Скритите букви" и други намеси в градска среда". Дискусията е на 17 май от 19.00 ч. в "Генератор".
Сред основните теми са какви временни и постоянни намеси са възможни в града, какво е отношението на институциите към провокациите в градска среда, как творците взаимодействат със законите и администрацията, къде се намираме спрямо световните тенденции за намеса в градската среда, може ли средата да развива критично мислене и да създава активни граждански позиции, дали институционализацията на изкуството помага или пречи на обществото.
Снимка: "Скритите букви" / Hidden Letters
Проектът "Скритите букви" се реализира с финансовата подкрепа на "Културна програма за Българското председателство на Съвета на ЕС-2018 г." на Националния фонд "Култура".