От днес на пазара вече можете да откриете луксозното издание "Приказки за пишеща машина" от издателство "Сиела", нов неиздаван досега сборник от класическия автор на детски приказки и романи Джани Родари ("Любими коледни истории от Джани Родари", "Фантастичната гондола", "Граматика на фантазията",  "Приказки колкото усмивка", "Джелсомино в Страната на лъжците")

Още

Джани Родари - приказка за тъжното дете, което написа най-веселите детски приказки

Като своеобразно продължение на "Приказки по телефона", един от най-обичаните сборници на автора, превърнал се в неотменна част от учебната програма по литература, "Приказки за пишеща машина" ни среща с дори още повече необичайни герои, непредсказуеми ситуации и изненади.

Може ли един крокодил умник да ползва асансьора? А обикновен пощальон да повдигне цял остров, за да спечели състезание по сила? Докато новороденият Карлино показва на родителите си как се чете и смята, една красива недоволна кукла предпочита да си играе с автомобилчета. А под прикритието на градинските листа смелият градинар Фортунино прави всичко възможно, за да спаси любимите си цветя от новия им зъл собственик.

Още

Завръщането на Джани Родари и "Пътешествието на синята стрела"

Днешният свят изглежда различно: вече няма пирати, които обикалят моретата в търсене на съкровища, никой не носи филцови шапки, а вестниците са предимно електронни. Но приятелството, любовта, добротата и големите сърца си остават непроменени - както и значението на въображението, което може да бъде използвано, за да се победи всяка неправда.

С твърди корици и богатите илюстрации на Дамян Дамянов "Приказки за пишеща машина" е и специално издание, което ознаменува 100 години от раждането на автора, част от глобалната кампания за честване на повода - 100 GIANNI RODARI. Джани Родари е един от разказвачите, неразделно свързани с детството на много поколения в България.

Сега децата на някогашните деца за първи път се потопяват в необятната му фантазия. Устоял на проверката на времето с изключителното си въображение, чувството си за хумор и дълбоката си философия Родари звучи също толкова ярко днес, колкото и тогава.

Още

Казва се "приятел пръв", но защо е той такъв? - "Бяла приказка" от Валери Петров (ОТКЪС)

Из "Приказки на пишеща машина", Джани Родари (ОТКЪС)

Карлино, Карло, Карлино или как да отучим децата от някои лоши навици

- Ето го вашия Карлино - каза акушерката на сеньор Алфио, като му представи току-що пристигналото от родилния дом момченце.

"Ама какъв Карлино!" - чу някакъв писък сеньор Алфио. "Стига с тази мания за умалителни. Казвайте ми Карло, Паоло или Верцингеторикс. Викайте ми даже Леопардо, но да бъде разумно име. Стана ли ви ясно?"

Сеньор Алфио погледна смаяно детето, то не беше отворило уста. Тези думи прозвучаха директно в мозъка му. Акушерката също ги чу: -Брей, толкова малък, а вече умее да предава мисли.

"А как иначе" - коментира гласчето. "Нима мога да говоря с още неоформени гласни струни?"

- Добре де, да го сложим в люлката, после ще видим - каза сеньор Алфио все така смаян.

Още

Художникът Иван Димов и приказният свят на Валери Петров

Сложиха го в люлката, близо до спящата му майка. Сеньор Алфио отиде за момент оттатък, искаше да каже на голямата си дъщеря да спре радиото, за да не пречи на малкия. Само че той му предаде спешно съобщение с абсолютно предимство: "Тате, какво ти се върти в главата? Искаш да прекъснеш точно сонатата на Шуберт за арпеджоне...".

- Арпеджоне? - повтори сеньор Алфио. - Стори ми се виолончело.

"Естествено, че беше виолончело. Сега изпълняват така тази композиция, написана от Шуберт през 1824-та. В ла-минор, ако трябва да сме точни. Но той я е съчинил за арпеджоне: вид голяма китара с шест струни, изобретена година преди това във Виена от Георг Щауфер. Този инструмент, наричан още "любовна китара" или "китара виолончело" е имал слаб успех и кратък живот, но сонатата е доста приятна."

- Извинявай, но откъде знаеш тези неща? - запелтечи сеньор Алфио.

"А как иначе?" - отговори все така по телепатичен път новороденият. "Сложил си пред очите ми, там на онзи шкаф, един великолепен музикален речник: как да не видя, че в том първи, на страница осемдесет и втора пише точно за арпеджоне?"

Сеньор Алфио направи заключение, че синчето му освен да предава мисли, знае да чете от разстояние в затворена книга. Преди още да се е научило на четиво.

Снимка: iStock by Getty Images

Още

"Пилат" от Магда Сабо - може ли любовта да ни спаси (ОТКЪС)

Когато майката се събуди, беше осведомена много деликатно за събитията, но въпреки това избухна в сълзи. При това нямаше подръка кърпичка, за да си избърше очите. Тогава едно чекмедже на скрина безшумно се отвори самичко и от него излитна, като си оставаше добре сгъната, бяла кърпичка изпрана с Бронк, предпочитания перилен препарат на гардобиерката на кралица Елизабет. Кърпичката се приземи върху възглавницата на сеньора Аделе, докато в люлката малкият Карло се упражняваше да намига.

"Хареса ли ви фокусчето?" - попита с мисъл присъстващите. Акушерката побегна с вдигнати към тавана ръце. Сеньора Аделе припадна в същия миг. Сеньор Алфио си запали цигара, после я захвърли: не това искаше да направи. После му каза:

- Синко, придобиваш лоши навици, абсолютно несъвместими с етикета. Откога едно послушно дете отваря чекмеджетата на мама, без да поиска разрешение?

В този момент на вратата се показа първородницата Антония, неречена Чичи, на възраст петнайсет години и пет месеца. Тя приветства сърдечно братчето си.

Снимка: iStock by Getty Images

- Здравей, как си?

"Общо взето, добре. Само съм леко замаян. Все пак раждам се за пръв път."

- Я виж ти, говориш с мисъл? Наистина си готин. Ще ми кажеш ли как го правиш?

"Лесно е: когато ти се прииска да говориш, вместо да си отвориш устата, я затваряш. Освен това е и по-хигиенично."

- Карло! - възкликна сеньор Алфио силно възмутен. - Не започвай още от първия ден да покваряваш твоята сестра, тя е свястно момиче.

- Боже мой! - въздъхна сеньора Аделе, като се съвзе. - Какво ли ще каже портиерката, какво ще каже баща ми - банков чиновник със стари разбирания и строги навици, последният потомък на род, дал много полковници от кавалерията!

- Е, хайде, доскоро, отивам да си пиша домашното по математика - тръгна си Чичи.

"Математика?" - попита Карло озадачено. "Аха, разбрах. Евклид, Гаус, тези неща. Но ако използваш текста в ръката си, да знаеш, че решението на задача номер 118 е грешно: Х не е равно на една трета, а на две четиридесет и трети."

- И вече си позволява да критикува учебните текстове, подобно вестниците на левицата - горчиво отбеляза сеньор Алфио.

Той разказваше всичко на семейния лекар в кабинета му, докато в чакалнята сеньора Аделе занимаваше детенцето Карло.

- Ех - въздъхна доктор Фойети - вече няма нищо свято! Докъде ли ще стигнем: с толкова стачки... Сега пък и с това ДДС, какво ли ни чака. Вече не може да се намери домашна прислужница; забраняват на полицията да стреля; селяните отказват да отглеждат зайци... Опитайте да извикате водопроводчик и ще си говорим. Сестра, нека влязат.

Още

"Преди да изчезне мъжът ми" на Селя Ахава или изреченията, които разделят времето на две (ОТКЪС )

Едва го внесоха, и Карло долови интуитивно, по признаци забелязвани само от него, че доктор Фойети е живял наколко години в Загреб; затова се обърна към него на хърватски (разбира се, мислено): Doktore, vrlo teško probavljam; često osječam Kiseli ukus: osobito neka jela ne mogu probaviti.

Това означаваше: Докторе, храносмилам много трудно; често усещам кисел вкус: някои храни са направо непоносими.

Изненадан неподготвен, докторът отвърна на същия език: - Izvolite leći na postelju, molim Vas... Моля, легнете на леглото.

После се чукна по главата, задето е реагирал така, и се захвана за работа. Подробният преглед продължи два дни и трийсет и шест часа и разкри, че малкият Карло, на възраст четиридесет и седем дни може:

- да чете в мозъка на доктор Фойети имената на всичките му роднини, чак до братовчедите от четвърта степен, освен това да попива всички негови научни, литературни, философски и футболни познания, натрупани още от ранно детство;

- да намери гватемалска пощенска марка, скрита под осемнайсет кила книги по медицина;

- да мърда само с поглед за забавление стрелката на кантарчето, върху което сестрата проверява теглото на болните;

- да получава и излъчва радиопрограми, включително онези с честотна модулация и стереофония;

- да прожектира на стената предаванията на телевизията, като показва известна нетърпимост към Рискувай всичко;

- да зашие скъсаната престилка на доктора - само като положи ръцете си отгоре;

- наблюдавайки снимката на един пациент, да усети силни болки в стомаха и да диагностицира безпогрешно остър апандисит;

- да приготви един тиган с грис за десерт от растояние, без газ. Освен това може да се издигне от земята на височина пет метра и деветнайсет сантиметра; да измъкне със силата на мисълта един медальон с лика на Свети Антоний от кутия с пури, облепена с три ролки тиксо; да направи така, че от стената да изчезне картината на Джулио Туркато; да материализира костенурка в шкафчето с лекарства и стрък лопен във ваната; да хипнотизира няколко увяхващи хризантеми, като им възвърне ярките цветове. Да докосне един камък от Урал и после да издекламира подробната и документирана история на руския авангард през ХХ век; да мумифицира мъртви риби и птици; да спре ферментацията на виното и още други.

Още

"Моята олимпиада" от Илия Троянов – един писател, четири години и 80 дисциплини (откъс)

- Сериозно ли е? - попита впечатлената сеньора Аделе.

- Почти безнадежден случай - отвърна доктор Фойети. - Ако се държи така на четиридесет и седем дни, то какво ли ще бъде на четиридесет и седем месеца.

- А на четиридесет и седем години?

- Хм, тогава вече ще е в каторгата от доста време.

- Какъв позор за неговия дядо! - възкликна сеньора Аделе.

Още

"Фреди Меркюри: Биография" от Лора Джаксън – историята на краля със звезден глас

Още

Трогателната история на сестрите Марч оживява отново в ново издание на "Малки жени" (откъс)

Още

„Последният дуел”, който привлече вниманието на Ридли Скот (ОТКЪС)

Още

Писателят Илия Троянов: Тази система оставя истината да плува в блато от лъжи