"Прашка" - една от най-личните книги на Йордан Радичков, ще бъде представена на 31 януари от 19.00 ч. в Дома на киното с прожекция на документалния филм за автора "Черказки хроники", съобщават организаторите от издателство "Нике" пред БТА.

За първи път от повече от 20 години българският читател ще се срещне с втория роман на Радичков, който ще бъде представен от режисьора Иван Добчев. Посетителите ще се потопят в света на писателя с единствения документален филм за него - "Черказки хроники" на Димитър Петков. Той представя разговори с Радичков, заснети в края на 90-те години, за традициите, бита, религията, народопсихологията, киното и театъра, за взаимоотношенията между хората.

Още

Снимки от пътуването на Йордан Радичков в Сибир показва Столична библиотека

В "Прашка" - за самотното момче Левачко, което живее в безсъбитийността на бедното българско село, читателят лесно би се изкушил да прави паралели с детството и юношеството на Радичков. Историята започва с порой, който наводнява село Долна Мъка. На следващия ден Левачко изчезва завинаги. След себе си оставя само своя дневник - синя тетрадка с емблема на Мадарския конник и думите "Не смей по-натам да прелистваш!". С прочита на дневника пред читателя се разкрива нерадостният живот на Левачко. Той търси пътя си сред натрапчивите мисли, че доброто невинаги побеждава.

През 1993 г. Иван Добчев дава нов живот на творбата в Театралната работилница "Сфумато". За постановката Радичков казва: "Развълнувах се, когато видях как падналата на земята прашка, потънала в бурени, бе вдигната - не толкова, за да влезе в единоборство с Голиатите, а да хвърли камъче към прозореца на човешката душа. Преживяването за мен бе необикновено".

Оформлението на новото издание е на художничката Ива Димитрова. В него е отпечатан и послесловът към книгата, който Йордан Радичков пише през 1994 г.:

Още

Мъдрецът, чиито мисли произвеждаха "суматоха"

"С камък се замеря обикновено кучето, а човекът се замеря с думи. Стига човекът да разбира! Пишейки "Прашка" преди близо 20 години, си въобразявах, че с проста прашка и с една купчина думи мога да се изправя срещу Голиатите, които ме заобикаляха отвсякъде. . . Някакъв натрапчив рефрен се бе загнездил в главата ми и докато натъкмявах прашката, все си повтарях "С камъни и дървета те могат да те убият, а с думи не можеш даже да ги нараниш!" Въпреки това продължавах да замятам думи с прашката... Толкова много самотни и чувствителни души има, които стоят и чакат някой да почука на прозореца им!

Книгата излезе, когато с високи децибели се прогласяваше социалистическият начин на живот, положителният герой се бе така дебелашки и нашироко разположил на трапезата, че за останалите герои нямаше никакво място и ако случайно биваха поканени на обяда, оставаха правостоящи или в краен случай сместени и сбутани в крайчеца на трапезата. За такова време Емилиян Станев казваше, че магаретата изяждат зобта на конете!

Но само тогава ли магаретата ядяха зобта на конете?

Мигар сега не я изяждат!"