Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Попитай сърцето" на Амели Нотомб (откъс)

СЪВРЕМЕННА ЛИТЕРАТУРА

"Попитай сърцето" на Амели Нотомб (откъс)

Новият роман на белгийската писателка разгражда мита за майчината любов, показва как ревността преминава в завист и любовта в омраза

Амели Нотомб (Снимка: Shutterstock)

Новият роман на Амели Нотомб повелява: "Попитай сърцето". Спиращ дъха разказ за трудното израстване на едно лишено от обич дете, за това как ревността преминава в завист и любовта в омраза.

Очаквайте на 4 януари от издателство "Колибри"!

"Попитай сърцето", в превода на Светла Лекарска, е история за първичните страсти и инстинкти, които често движат човешките отношения и пораждат недоверие, ревност, съперничество. В началото е историята на Мари, красива и суетна млада жена, чиято единствена цел е да буди възхищение и завист. Една неочаквана бременност обърква живота й - Мари изпада в депресия. Следва историята на дъщеря й Диан, която на свой ред буди възхищението на околните и... завистта на собствената си майка. "Попитай сърцето" е роман, който разгражда мита за майчината любов. Тук неизменно духовитата Амели Нотомб, която владее иронията и автоиронията до съвършенство, се спуска до най-дълбоките пластове на човешкото его. Финалът, както може да се очаква, е абсолютно непредвидим.

Заглавието "Попитай сърцето" е взето от стихотворение на Алфред дьо Мюсе, а дежурната ода за шампанското придава лекота на текста и предизвиква съучастническа усмивка.

Снимка: Shutterstock

Авторката, вече добре позната на българските читатели, пише от седемнайсетгодишна и сама определя себе си като графоманка. "Ако не пиша, ставам опасна", казва Амели Нотомб, която е родена е през 1967 година в Кобе, Япония, в белгийско аристократично семейство. Прекарва детството и юношеството си в различни страни, където баща й е посланик.

От дебюта с "Хигиена на убиеца" през 1992 г. литературният ритъм на Амели Нотомб е безотказен - всяка есен нова книга. Със своята неизтощима фантазия и провокативен личен стил тя се превърна в икона за милиони последователи от всички географски ширини. През 1999 г. й е присъдена Голямата награда на Френската академия за "Изумление и трепет". "Речи против Катилина" излиза още през 1995 г. и печели награда "Жан Жионо", награда на телевизионния канал "Пари Прьомиер", награда на Френско-европейските литературни асоциации и награда "Ролан дьо Жювнел".

След "Хигена на убиеца", екранизиран през 1999 г. от Франсоа Руджери с Жан Ян и Барбара Шулц в главните роли, и "Изумление и трепет" на режисьора Ален Корно със Силви Тестю, "Синята брада" е третият роман на Амели Нотомб, който ще оживее в киносалоните. Издаденият в България роман "Любовен саботаж" е превъплътен в театрална пиеса и опера.

"Попитай сърцето" на Амели Нотомб, превод: Светла Лекарска, 128 стр., цена: 14 лв.

Из: "Попитай сърцето" на Амели Нотомб

Мари харесваше името си. Може и да беше банално за някои, но за нея беше прекрасно. Когато се представяше, винаги постигаше ефект. "Мари", очаровано повтаряха хората. Но името не беше достатъчно, за да обясни успеха й. Тя знаеше, че е хубава. Висока и стройна, с огряно от руса коса лице, Мари не оставяше никого безразличен. Е, в Париж можеше и да не я забележат, но тя не живееше там, нито в някое парижко предградие, а в доста отдалечен от столицата град. Винаги бе живяла тук и всички я познаваха.

Мари беше на деветнайсет години, сега беше нейното време. Тя чувстваше, че я очаква прекрасен живот. Учеше за секретарка, но това не предопределяше съдбата й, нали все нещо трябваше да се учи. Беше 1971 година. "Път на младите", се чуваше отвсякъде. Срещаше се с хора на нейната възраст, не изпускаше нито една веселба в града. Почти всяка вечер по-отворените младежи се събираха някъде. След едно спокойно детство и скучно юношество животът най-после започваше. "Вече аз съм най-важната, това е моята история, а не тази на родителите ми или на сестра ми." Предишното лято по-голямата й сестра се бе омъжила за едно добро момче и вече бе майка. Мари й бе честитила, мислейки: "Край на забавленията, клетата ми!".

Опияняващо й действаха чуждите погледи, завистта на другите момичета, танците по цели нощи, прибирането вкъщи призори, пропускането на лекции. "Мари, вие пак сте го ударили на живот", казваше всеки път уж сърдито професорът. Грозничките, които идваха винаги навреме, я наблюдаваха ядно. Мари отвръщаше със слънчев смях.

Да й бяха казали, че не е кой знае какво да си част от златната младеж на провинциален град, тя нямаше да повярва. Без да прави специални планове, бе убедена, че я чака нещо грандиозно. Когато сутрин се събуждаше, тя чувстваше в сърцето си мощен порив и се оставяше ентусиазмът да я носи. Всеки нов ден обещаваше неизвестни за нея събития и тя обожаваше тяхната неизбежност.

Когато момичетата от курса говореха за бъдещето си, Мари се кикотеше вътрешно - брак, деца, къща - как би могла тя да се задоволи с това? Що за глупост, да изразяваш с думи надеждите си, и то с такива мизерни думи? Мари не формулираше очакванията си, тя се наслаждаваше на тяхната безкрайност.

Искаше по купоните момчетата да виждат само нея и внимаваше да не покаже предпочитание към някого - всички трябваше да тръпнат от ужас, че няма да бъдат избрани. Сто пъти мечтана, хиляди пъти желана и никога незавладяна - какво удоволствие!

Още по-силна радост й доставяше завистта на другите. Когато Мари виждаше погледите на момичетата, изпълнени с болезнена ревност, тя изпитваше такава наслада от страданието им, че чак устата й пресъхваше. Беше повече от наслада - това, което огорчените им очи й разкриваха, бе, че сега върви нейният филм, тя имаше главната роля, а другите бяха нещастни статисти, събиращи трохите от пиршеството, поканени, за да погинат от някой заблуден куршум, който дори не е бил предназначен за тях.

Съдбата се интересуваше само от Мари и пренебрегваше всички останали, ето кое я караше да тържествува. Ако някой се бе опитал да й обясни, че радостта от чуждата завист всъщност прикрива завист и няма по-грозно чувство от това, тя просто би повдигнала рамене. Докато танцуваше в центъра на купона, красотата на усмивката й бе способна на измамни внушения.

Най-хубавото момче в града се казваше Оливие. Висок и мургав като южняк, този син на фармацевт се канеше да продължи занаята на баща си. Беше мил, забавен и винаги готов да услужи, което го правеше любимец на момчетата и на момичетата. Последният детайл не бе убягнал на Мари. Достатъчно й бе просто да се появи в полезрението му и работата бе готова - Оливие се влюби до уши. На Мари й хареса, че всички забелязаха това. В погледите на момичетата омразата замени завистта, а насладата, която тя изпита от всеобщото внимание, я накара да потръпне.

Оливие схвана превратно природата на тази тръпка и помисли, че е обичан. Това го окуражи да я целуне. Мари не извърна лице, а само се огледа наоколо, за да се увери в ужаса, който бе предизвикала. Целувката съвпадна с властното ухапване на нейния вътрешен демон и тя сладостно изстена.

Нататък нещата се развиха според логиката, известна от сто хиляди години. Мари, която не знаеше какво да очаква, се учуди, че всъщност е толкова безчувствена, ако не се брои моментът, в който всички ги видяха, че двамата си тръгват заедно. Хареса й макар и за кратко да се превъплъти в ролята на изгряваща звезда.

Полудял от щастие, Оливие не криеше любовта си. Мари, вече истинска примадона, просто сияеше. "Каква хубава двойка! Как си подхождат!", казваха хората. Тя бе толкова щастлива, че се помисли за влюбена. Усмивката на родителите не я радваше така, както киселата гримаса на нейните връстнички. Как само й харесваше да играе главната роля в този успешен филм!

Шест седмици по-късно еуфорията й секна. Лекарят потвърди това, от което Мари се страхуваше. Ужасена, тя съобщи новината на Оливие, който веднага я прегърна.

- Скъпа моя, това е прекрасно! Омъжи се за мен!

Тя избухна в плач.

- Не искаш ли?

- Искам - каза тя през плач. - Но не смятах да стане така.

- Какво значение? - отговори той, като я притисна радостно към себе си. - Когато хората се обичат така, както се обичаме ние, децата винаги идват бързо. А и защо да чакаме?

- Щеше ми се хората да не подозират нищо.

Той се умили от това, което прие за благоприличие.

- Никой нищо не подозира. Всички видяха, че сме лудо влюбени. Ще се оженим след две седмици. Талията ти ще е още като на младо момиче.

Тя замълча, понеже нямаше на какво да възрази. Изчисли, че за петнайсет дни няма как да се подготви грандиозния празник, който щеше да й подхожда.

Оливие постави родителите си пред свършен факт. Той не скри от тях причината за тази прибързаност, с което предизвика ентусиазма на двете майки и на двамата бащи.

- Не си губите времето, деца! Чудесно, няма нищо по-хубаво от това да бъдеш млад родител.

"Гадост", помисли Мари, която се престори на горда, надявайки се да повярват на щастието й.

Сватбата бе толкова перфектна, колкото можеше да бъде при тези срокове. Оливие цъфтеше.

- Благодаря ти, любима. Винаги съм се ужасявал от тези безкрайни банкети, на които идват разни непознати вуйчовци. Благодарение на теб имаме истинска сватба по любов, скромна вечеря с нашите истински роднини - каза той, докато двамата танцуваха. Снимките запечатаха образите на един безкрайно щастлив млад мъж и една млада жена с насилена усмивка.

Присъстващите харесваха младоженците и по тази причина Мари, колкото и да търсеше, не откри по лицата им израза на завистта, която би я накарала да мисли, че преживява най-хубавия ден в живота си. А как й се искаше грандиозна сватба с любопитни минувачи, злословещи завистници, грозновати жени, гледащи под око разкошната й сватбена рокля, а не тази на майка й.

"Представяш ли си, че на твоята възраст съм била слаба като теб!", възкликна тя, забелязвайки, че следвоенният модел стои така добре на дъщеря й.

Този коментар покруси Мари.

*Текстът се публикува със съгласието на издателство "Колибри".

Още

Поплавай на "Корабът с алените платна"! (откъс)

Поплавай на "Корабът с алените платна"! (откъс)

Още

Фредерик Бегбеде и неговият "Живот без край" (откъс)

Фредерик Бегбеде и неговият "Живот без край" (откъс)

Още

Монтескьо и неговото сказание за екзотично време на непредставими контрасти (Откъс)

Монтескьо и неговото сказание за екзотично време на непредставими контрасти (Откъс)

Още

"Невидимият живот на Еуридисе Гузмао" - новата литературна звезда на Бразилия (Откъс)

"Невидимият живот на Еуридисе Гузмао" - новата литературна звезда на Бразилия (Откъс)

Коментирай 1

1/1

Амели Нотомб (Снимка: Shutterstock)

Снимка: Shutterstock

"Попитай сърцето" на Амели Нотомб, превод: Светла Лекарска, 128 стр., цена: 14 лв.

Календар

Препоръчваме ви

"В края на дъгата" - неиздавани досега разкази на Джек Лондон

ИК "Изток-Запад" пусна на българския книжен пазар нова книга на изключителния разказвач на истории

"Психология на глупостта": Възможен ли е свят без глупаци?

Книгата е под редакцията на Жан-Франсоа Мармион и предлага аутопсия на глупостта във всичките й форми

Какъв е "Мостът на тайните" на Сергей Гризунов?

Дипломатическият роман на руския журналист и професор по международни отношения вече е и на българския пазар

Време е за приказка: "Мъдрата кралица Дагмар"

ИК "Изток-Запад" пусна на книжния пазар "Скандинавски приказки", превод и подбор на Венера Атанасова, илюстрации от Борис Стоилов (откъс)

Осем номинации за националната награда "Елиас Канети"

Победителите ще бъдат обявени на 30 октомври тази година, в навечерието на Деня на народните будители, на церемония в Доходното здание в Русе

Изненадващо двойно награждаване - Маргарет Атууд и Бернардин Еваристо са носителките на "Букър"

За първи път две писателки получават отличието за най-добър роман на английски език, а Еваристо е първата чернокожа жена носител на престижната литературната награда