"Цяр за ревност", "Нарисувай го като песен", "Трима братя без златната ябълка" и още 14 разказа ви очакват в най-новия сборник на Пенка Чернева "Любовен /почти/ роман. Сборник за литературната магия - как най-трудно е да кажеш много неща с малко думи.

Заедно с легендарните си колеги Дамян Обрешков, Любен Генов и Тодор Коруев (Снимка: Иван Григоров)

Премиерата на "Любовен /почти/ роман" бе на 5 ноември в ресторант "Парнас" на Съюза на българските писатели. Това "почти" е намигване към читателите, защото става дума за сборник с разкази, в които любовта се появява или изчезва, както и в живота, казва писателката.

С редактора на книгата Боян Ангелов (Снимка: Иван Григоров)

"Авторката ненатрапливо ни кани в нейния свят, населен с хора мъдри и обикновени в непосредсвеността си", пише редакторът на книгата Боян Ангелов, председател на СБП - "И някак неусетно оприличаваме героите на наши близки или с преживени от нас събития и съдбовни съприкосновения. Ставаме свидетели на действия, които са толкова реални, че забравяме за случващото се около нас, пренасяйки се в другия, навярно и по-действителния, свят на образите, изградени от щедрия талант на Пенка Чернева."

"Затрогващи са нейните сюжети - разказани с дълбоко философско проникновение и разбиране на човешката душа, осмисляне на онова, което Балзак бе нарекъл "Човешка комедия". А всъщност то е надзъртане в тайните на битието, на живота и смъртта.", допълва Надя Попова във вестник "Словото днес".

С колежката си от "Словото днес" Надя Попова

Пенка Чернева е авторка, чиито разкази са като кратки словесни бисери, които ще поискате да препрочитате.

Из разказа КАФЕ С КЪСМЕТИ:

Телефонът звъни, та чак масичката под него подрънква. Имаше един литературен герой, който усещаше миризми по телефона. Ало, чува се кадифен гласец и веднага му замирисва на ванилов пудинг. Една мусака с картофи го пита нещо си за оня ден. Коняк с пет звезди му се заканва, че ще види звезди посред бял ден...

Ох, май съм огладняла, онзи герой, ако не съм си го измислила, съвсем други аромати долавяше. Такъв изперкал звън може да се чуе, само ако от другата страна на жицата е тя. Нела настоява да узнае как съм. Никак не съм.

- А как си облечена? - не мирясва тя.

- Как да съм облечена в един най-обикновен скапан вторник?

- Скапан ти е, защото не си в подходящи дрехи, - отсича Нела. - Вторникът е силен и делови ден. Ерго: веднага слагай нещо червено.

Глупости, вчера като бях цялата в светлозелено и бяло, както повелява понеделникът, та да са отворени пред мен всички врати - да не би положението да беше по-различно! Отворени врати друг път!

- Знаеш ли, че понеделник рекъл на вторник да пита сряда дали четвъртък е бил там, когато петък казал на събота, че неделя е почивен ден...

- Не се вдетинявай, вземи се в ръце!

Ще се видим в сряда. Момент да погледна как трябва да бъда облечена. Шарено и наситенозелено. Фасулска работа. Къде ще се видим ли? В нашето кафене. Не в моето и не в нейното. Аз имам едно малко заведение и тя има свое. Значи моето и нейното бият нашето, като в оня лаф. Обичаме да ходим там, на неутрална територия. Аз пия кафето дълго с течна сметанка, тя го предпочита горещо с каничка мляко. Тия скръндзи от "нашето" дават бисквитки колкото нокът.

Развивам си свитъчето с късмета. "Вместо да се ядосваш, че розата има бодли, радвай се, че освен бодли, има и роза." А мен все ме влече към бодлите.

Нела си налива мляко в кафето. Ха сега да те видя, късмет ниеден! "Не преживявайте всички подлости на света - погледнете хубавото, което е останало въпреки тях."

Въпреки. Обичам тази дума, не помня каква част на речта се явяваше. Усмихвам се, въпреки. Ние с Нела, въпреки. Все се надцакваме, тя е по-добрата в това. И ме учи да търся и да завързвам полезни приятелства. Изобщо тя дели приятелите на две групи: полезни и други. Аз определено съм от "и други". Полза от мен никаква. Сприятели се с един недодяланик, защото щял да й сложи безплатно желязната ограда на вилата. И той й я сложи. Толерира една некадърница, защото ще й поправи безплатно онази рокля, нали я знаеш. И досега й се оправят подгъви, тегели, оверлози и така нататък. На какво ли се крепи нашето приятелство, при моята абсолютна безполезност?

Щастлива между дъщеря си Мария, сина Аспарух и внукът Явор (Снимка: Иван Григоров)

Пенка Чернева е завършила журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Работила е във вестниците "Народна младеж" и "Поглед". Освен дългия журналистически път зад гърба си и многобройните публикации в българския печат, Пенка Чернева е автор на книгите "Тук има силна вода", "Обичате ли Бах", "Невъзможна самота", "Няма рецепта за живот", "Въпреки всичко", "Почти любовен роман". Член е на СБЖ и СБП. Има три награди на СБЖ и националната литературна награда "Георги Братанов" за проза.

Пенка Чернева с представителна група от бившия вестник "Поглед" на представянето на "Любовен /почти/ роман" в ресторант "Парнас" на Съюза на българските писатели (Снимка: Евгени Павлов)

Снимка: Иван Григоров

Премиерата на "Любовен /почти/ роман" (Снимка: Иван Григоров)

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Председателят на Съюза на българските писатели Боян Анеглов, който е и редактор на "Любовен /почти/ роман" (Снимка: Иван Григоров)

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

"Затрогващи са нейните сюжети - разказани с дълбоко философско проникновение и разбиране на човешката душа", казва Надя Попова (Снимка: Иван Григоров)

Аспарух Чернев (Снимка: Иван Григоров)

Снимка: Иван Григоров