Какво ще се случи с наследството на аржентинския писател Хорхе Луис Борхес (1899 - 1986) след смъртта на единствената му законна наследница - съпругата Мария Кодама? Този въпрос вълнува литературната общност, след като се оказа, че вдовицата на автора не е оставила завещание. Текстът е публикуван в БТА. 

Още

Магическо свидетелство за гения на Хорхе Луис Борхес

Тя почина в края на месец март, а дългогодишният й адвокат обяви, че Кодама - преводачка и писателка, не е оставила документ с последната си воля и е неясна съдбата на наследството на Борхес, смятан за един от най-значимите аржентински творци на 20-и век.

Основният въпрос е кой ще притежава и съответно ще получава приходите от авторските права на писателя до 2052 г., когато изтича срокът на закрилата им.

Тази година се навършват 100 години от публикуването на първата поетична творба на Борхес "Fervor de Buenos Aires" и издателят му в Аржентина "Пенгуин Рандъм хаус" планира отново да пусне на пазара произведението. Под знака на тази годишнина е и 47-ият Международен панаир на книгата в Буенос Айрес, който се открива днес и ще продължи до 10 май, отбелязва изданието "Буенос Айрес хералд".

От "Пенгуин Рандъм хаус" потвърдиха пред аржентинската информационна агенция "Телам", че ще "се придържат към съществуващия издателски график", който включва доста от произведенията на Борхес.

Липсата на завещание се оказа изненадваща, дори шокираща за познавачите на творчеството на аржентинеца. Вдовицата му Мария Кодама, която имаше японски корени, посвети живота си на яростна защита на наследството на автора на "Алефът", "Измислици", множество есета, разкази, поезия и е учудващо, че не е уредила въпроса приживе.

Още

"Този търпелив лабиринт от линии" - 120 години Хорхе Луис Борхес

В интервю за "Телам" от 2021 г. тя споделя, че не е искала да бъде човекът, отговарящ за наследството. "Ако знаех, че Борхес ме е посочил за негова единствена наследница, нямаше да приема. Когато той почина, адвокатът заяви, че трябва да ми съобщи тази новина, преди пресата да разбере. Попитах: "Защо не се консултирахте с мен?". Борхес обаче наредил да се изчака смъртта му, защото в противен случай няма да се съглася... Приятели пък ми казаха: "Разбира се, че е бързал, защото е знаел как ще пазиш творбите му... ти си японка и ако поемеш отговорност за нещо - ще я носиш, дори това да ти струва живота", разказа тогава Мария Кодама.

Вдовицата строго бдеше за спазването на авторските права на аржентинския творец. Тя беше дългогодишна сътрудничка на Борхес, преди да сключат брак. Женят се два месеца преди творецът да издъхне в Женева през 1986 г. Двойката няма деца.

Мария Кодама основа фондация на името на Хорхе Луис Борхес с идеята по-добре да бъде съхранено наследството му и лично я ръководи. След кончината на писателя, тя активно участва при вземането на решения за всяка творба, излязла изпод перото на мъжа й. Вдовицата не позволи английско издание на "Borges Sábato Dialogues" - книга, преведена на португалски, италиански и китайски език, припомнят аржентински медии.

Още

Триптих по Хорсе Луис Борхес представят на сцената на ДНК

Освен това в последните години тя води няколко шумни дела за авторските права на Борхес. Едно от тях беше за плагиатство срещу аржентински писател, позволил си да добави над 5000 думи към "Алефът" и публикувал книгата с малко по-различно заглавие.

Преди време пред аржентинското издание "Ла насион" Кодама сподели как обмисля да реши въпроса с наследството на покойния си съпруг. "Част ще бъде предоставена на американски университет, в който той е преподавал... А другата ще бъде управлявана от японски университет, където се преподава испански език и се провеждат курсове, посветени на творчеството на Борхес", каза тогава вдовицата, която почина на 26 март на 86-годишна възраст. Аржентинският писател също си отиде от този свят на 86 години през месец юни 1986 г.

Адвокатът Фернандо Сото припомни, че Мария Кодама е споделяла публично намеренията си да се обърне към университети в Япония и САЩ, за да "се погрижат за творбите", но без да уточнява висшите училища. Според него вдовицата често е изнасяла лекции в Харвардския и в Тексаския университет.

Наследството на Борхес не са само авторските права за книгите, "а също библиотеката и фондацията, всички неща, свързани с огромното му родово и културно наследство", обясни юристът. Има също множество ръкописи, неиздавани творби, снимки, журналистически статии. Мария Кодама е собственик и на значително недвижимо имущество - апартаменти в Буенос Айрес, Париж и Женева, както и сградата, в която се помещава фондация "Хорхе Луис Борхес".

Още

"Пясъчната книга" - 13 истории от Хорхе Луис Борхес

Засега Сото и кантората му смятат временно да се погрижат за интелектуалната собственост на аржентинския писател. При липсата на завещание или на законни наследници, наследството на Борхес - недвижимо имущество, авторски права, ръкописи, библиотека и други, ще преминат под контрола на държавата, както предвижда местното законодателство.

Малко след като Фернандо Сото публично изрази публично притесненията си за наследството на твореца, бързо се появиха роднини на семейството - петима племенници на Мария Кодама, деца на брат й, готови да влязат във владение на цялото имущество. За това обаче трябва да преминат серия от съдебни процедури, като някои от тях вече са задействани, отбелязва "Буенос Айрес хералд".

Вдовицата на Борхес не е била близка с фамилията си и не е поддържала контакти с роднините. "Тя не признаваше съществуването на семейството си", казва пред Асошиейтед прес Сантяго Лач, писател и изследовател на творчеството на Борхес. "Имам приятели, които познаваха племенниците ѝ и я питаха за тях, а тя отричаше съществуването им".

Дългогодишният адвокат на Кодама не крие, че е бил "изненадан да разбере, че тя има племенници". Фернандо Сото твърди, че "това беше голямо облекчение, защото не исках държавата да пази всичко".

И все пак битката на наследството на един от най-големите аржентински творци тепърва предстои...

Още

Пол Елюар – любов, революции и много поезия

Още

Израелският писател Меир Шалев почина на 75-годишна възраст

Още

Жак Лакан - големият изкусител

Още

За Рабле, смехотерапията и "апетита" на хората-стомаси