Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Милен Миланов: Градината с кринове" - на Сцена-клуб "МаксиМ"

ПРЕМИЕРА НА КНИГА

"Милен Миланов: Градината с кринове" - на Сцена-клуб "МаксиМ"

На 28 октомври актьорът, съучредител и дългогодишен председател на Фондация "Академия Аскеер" ще представи книгата си в Театър "Българска Армия"

В ролята на АА в „Емигранти“ от Сл. Мрожек, постановка Диана Добрева, 2014, Театър „Българска армия“

На 28 октомври актьорът, съучредител и дългогодишен председател на Фондация "Академия Аскеер" Милен Миланов ще представи книгата си "Милен Миланов: Градината с кринове" на Сцена-клуб "МаксиМ" в Театър "Българска армия". Съставители на изданието, реализирано от издателство "Изток-Запад", са проф. д.ф.н. Георги Каприев и доц. д-р Юрий Дачев.

Милен Миланов и Васил Михайлов откриват церемония „Аскеер“

Освен текстове на Милен Миланов книгата съдържа и текстове на проф. дфн Ивайло Знеполски,проф. д.н. Пламен Дойнов, доц. д-р Георги Лозанов, д-р Митко
Новков, Георги Господинов, Иван Теофилов, Асен Шопов, Диана Добрева, Илка Зафирова, Александър Секулов, Владимир Зарев, Федя Филкова и др.

С Мимоза Базова в „Откат“ от З. Карабашлиев, постановка Стайко Мурджев, 2010, Театър „Българска армия“

Милен Миланов: "...това е нашата градина с кринове, които полагаме като пред олтар ведно с нашите страсти, любов, копнежи и нашата устременост..."

Още

Човекът - Аскеер Милен Миланов: Истинската любов е прекрасно мрачно чувство

Човекът - Аскеер Милен Миланов: Истинската любов е прекрасно мрачно чувство

Юрий Дачев: "В книгите за хората на театъра често пъти театралността бива засилена: като в споделеното от "главния герой", така и в отраженията в приятелските очи. Друго усещане остава тази книга. Талантливото сценично присъствие и емоционалните отгласи са неотделими от мисълта за българския театър - напрегнатата, загрижена, насочена в различни посоки... В това отношение книгата оглежда Милен Миланов "вярно с оригинала" и в убедителна цялост. Доколкото, разбира се, това е възможно при един питащ и питащ се, немирясващ и изненадващ човек. Ценно е написаното, скъпо ми е непрочетеното у Милен. "

Литературен вестник, бр. 29, 9-15.09.2020

В ролята на Административния директор в „След дъжда“ от С. Белбел, постановка Николай Ламбрев – Михайловски, 2010, Театър „Българска армия“

За нас обаче ти си по-специален човек, направен от живата глина на всички изкуства. Ти си актьорът, който чете и пише, знае и може. Актьорът, който събира хората около високи каузи. Актьорът, който прави неща, които светят отвътре. 

Георги Господинов: "Такива широко скроени и отворени към света хора са рядкост не само по тукашните ширини. Никога не съм бил фамилиарно близък с  него, не обичам този тип близост, но винаги знам, че някъде, обвит в струйка тютюнев дим и заобиколен от книги или от хора, на които развълнувано обяснява нещо, Милен вече има идеи за сто нови неща. И това прави света малко по-лесен за понасяне.

Едни от най-хубавите думи, които някога съм получавал, бяха от него някаква вечер след поетическо четене в "Сфумато". Милене, сега ти ги връщам, те са точни за теб: Как успяваш всяко нещо, което направиш, да стане събитие?"

Георги Каприев: "Присъствието на Милен Миланов в българската култура може да се обобщи с две думи: работа и отговорност. Методичната му съпротива срещу посредствеността, най-вече в перспективата на новия български театър и неговата история, въведе корекция в структурата на тази перспектива и формата на театралната история. Акцентът пада върху създаването на памет - при неутрализиране на натиска, упражняван от злободневното и конюнктурното.

С Камен Донев в ролята на Антоан Боно в „Глава на Медуза“ от Б. Виан, постановка Крикор Азарян, 1996, Театър „Българска армия“

Влизането в историята, както го изповядва и практикува Милен Миланов, се основава върху безостатъчно дискредитиране на херостратовския комплекс.

Действителното встъпване в нея е съзиданието - съзиждането на храма. "Другото е вятър", настоява той."

Събитието ще бъде реализирано при стриктно спазване на всички противоепидемични изисквания и съгласно последната заповед на Министъра на здравеопазването.

С Димитър Гочев и Татяна Лолова, преди Галаспектакъла „Аскеер“

Милен Миланов - български актьор, меценат, съосновател и председател на Фондация "А`Аскеер"

род. 15.09.1950, гр. Варна

Завършва Актьорско майсторство в класа на проф. Кръстьо Мирски, ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" (1977) и Икономика, организация и управление на културата, УНСС (1992).

Изиграл е десетки роли в легендарни спектакли на режисьорите Любен Гройс, на когото е асистент-режисьор на постановката "Медея" и с когото работи до преждевременната му кончина над ролята на Хамлет по уникалната му режисьоска текстова адаптация на едноименната Шекспировата драма; Иван Добчев, Юлия Огнянова, Леон Даниел, Крикор Азарян, Асен Шопов, Маргарита Младенова, Красимир Спасов, Николай Ламбрев - Михайловски, Диана Добрева и др.

Започва творческата си биография на сцената на "Н. О. Масалитинов" - Пловдив (1977-1979), където се е превъплъщавал в ролите на:

Още

Актьорът Милен Миланов с почетен Диплом от Ректора на НБУ

Актьорът Милен Миланов с почетен Диплом от Ректора на НБУ

Поетът, Лекар, Анархист, Пожарникар и др. в "Дървеница" от В. Маяковски, постановка Иван Добчев, 1977 г.
Братът в "Ти, който си в мен" от Б. Жечкова, постановка Любен Гройс, 1977 г.
Учителят в "Разбойник" от К. Чапек, постановка Иван Добчев,1978 г.
Антанас Шатас в "Прашинка в окото" от С. Шалтянис, постановка Юлия Огнянова, 1978 г.
Еньо - Теофил Монаха в "Антихрист" по Ем. Станев, постановка Иван Добчев, 1978 г.
Вестителят в "Медея" от Еврипид, постановка Любен Гройс, 1979 г.

Екипът на „Мадам Бовари“ от Г. Флобер, постановка Леонтина Ардити, 1981, Театър „Българска армия“; седнали: Емилия Радева, Леонтина Ардити, Радко Дишлиев, прави: Петър Димов, Милен Миланов
Дрезинкаджията в "Старецът и капката" от К. Странджев, постановка Любен Гройс, 1979 г.
Чарли в "Упражнение за трима" от Х. Крендлесбергер, постановка Любен Гройс, 1979 г.
Картоиграча в "Босилек за Драгинко" от К. Илиев, постановка Любен Гройс, 1979 г.

От 1979 г. е в трупата на Театър "Българска армия", на чиято сцена създава образите:
Капитанът в "Криминална песен" от Ив. Радоев, постановка Асен Шопов, 1979 г.
Душанът в "От земята до небето" от Н. Русев, постановка Крикор Азарян, 1979 г.
Съдията в "Щастливецът иде" от Р. Божанов, постановка Асен Шопов, 1979 г.

Якоб VI Шотландски в "Мария Стюарт" от Фр. Шилер, постановка Асен Шопов, 1980 г.
Коля във "Веранда в гората" от И. Дворецки, постановка Иван Добчев, 1980 г.

Лейтенантът в "Избраник на съдбата" от Б. Шоу, постановка Веселина Ганева, 1981 г.
Леоне в "Мадам Бовари" по Г. Флобер, постановка Леонтина Ардити, 1981 г.
Хоров в "На гости у министъра" от Ив. Вазов, постановка Иван Добчев, 1981 г.

„Саломе“ О. Уайлд, постановка Диана Добрева, 2017, Театър „Българска армия“

Принц Астолфо в "Животът е сън" от Калдерон де ла Барка, постановка Иван Добчев, 1982 г.
Марко в "Ревизорски уроци" от Р. Михайлов, постановка Леон Даниел, 1983 г.
Янек в "Рецептата Макропулос" от К. Чапек, постановка Леон Даниел, Зала 2 на НДК, първа театрална постановка на Националния дворец на културата, 1983 г.
Жоро в "Нощта на детелината" от Л. Чолаков, постановка Иван Добчев, 1984 г.
Себастиян в "Дванайсета нощ" от У. Шекспир, постановка Леон Даниел, 1984 г.

С Васил Михайлов в „Енигматични вариации“ от Ерик-Еманюел Шмит, постановка Георги Михалков, 2020, Театър „Българска армия“

Олег Доронин в "Години на странстване" от Ал. Арбузов, постановка Леон Даниел, 1985 г.
Ягуар в "О, мое безценно съкровище" по Р. Киплинг, постановка Маргарита Младенова, 1986 г.
Суркала в "Господин Пунтила и неговият слуга Мати" от Б. Брехт, постановка Леон Даниел, 1986 г.
Ефим във "Вуйчо Ваньо" от А. П. Чехов, постановка Красимир Спасов, 1987 г.

Съдебен заседател, Шофьорът, Гомес в "Диктатура на съвестта" от М. Шатров, постановка Красимир Спасов, 1987 г.
Пастирът във "В очакване на Годо" от С. Бекет, постановка Леон Даниел, 1988 г.

С акад. Вера Мутафчиева, първо заседание на Журито за Съвременна българска драматургия, „Аскеер“ 2005

Дьорнер в "Лицева опора" от Т. Дюркович, постановка Николай Ламбрев - Михайловски, 1989 г.
Барманът в "Червено вино за сбогом" от К. Илиев, постановка Леон Даниел, 1990 г.
Тишка в "Сватбата на Кречински" от Ал. Сухово-Кобилин, постановка Николай Ламбрев - Михайловски, 1990 г.
Кунгусу ал Була в "Лулу" от Ф. Ведекинд, постановка Крикор Азарян, 1991 г.

Хирлингер в "Приказки от виенската гора" от Й. фон Хорват, постановка Крикор Азарян, 1992 г.
Харамия в "Двубой" от Ив. Вазов, постановка Иван Добчев, 1992 г.
Княз Фредерик в "Както ви харесва" от У. Шекспир, постановка Леон Даниел, 1993 г.

Калмон в "Красива птичка с цвят зелен" от К. Гоци, постановка Николай Ламбрев - Михайловски, 1995 г.
Петър в "Опит за летене" от Й. Радичков, постановка Крикор Азарян, 1996 г.
Антоан Боно в "Глава на Медуза" от Б. Виан, постановка Крикор Азарян, 1996 г.

Озрик в "Хамлет" от У. Шекспир, постановка Николай Ламбрев - Михайловски, 1996 г.
Борачио в "Много шум за нищо" от У. Шекспир, постановка Красимир Спасов, 1997 г.
Сотир в "Одисей пътува за Итака" от К. Илиев, постановка Леон Даниел, 1997 г.
Саки в "И ни дай сенките" от Л. Нурен, постановка Красимир Спасов, 1999 г.

Одисей във "Война и блудство - блудство и война" (по "Троил и Кресида") от У. Шекспир, постановка Крикор Азарян, 2000 г.
Дюлак в "Евридика" от Ж. Ануи, постановка Николай Ламбрев - Михайловски, 2001 г.
Карл Копе в "Метеор" от Фр. Дюренмат, постановка Николай Ламбрев - Михайловски, 2003 г.
Докторът в "Харолд и Мод" от К. Хигинс, постановка Хачо Бояджиев, гастрол в Общински театър "Възраждане", по покана и в партньорство с Маргарита Дупаринова, 2003 г.

Издателство: Изток-Запад

Блъснат в "Без контрол" от Д. Шпиро, постановка Николай Ламбрев - Михайловски, 2005 г.
Шамраев в "Чайка" от А. П. Чехов, постановка Крикор Азарян, 2007 г.
Едуард Стоун в "Последни поръчки" от Дж. Пристли, постановка Надя Асенова, 2007 г.
Уилям Блор в "Десет малки негърчета" от А. Кристи, постановка Красимир Спасов, 2009 г.

Искрю Мачев в "Да отвориш рана" от Б. Папазов, постановка Иван Добчев, 2010 г.
Административният директор в "След дъжда" от С. Белбел, постановка Николай Ламбрев - Михайловски, 2010 г.
Бащата на Писателя в "Откат" от З. Карабашлиев, постановка Стайко Мурджев, 2010 г.

Григор в "Кръщене" от К. Донев, постановка Камен Донев, 2011 г.
Климе Бенков в "Железният светилник" от Д. Талев, постановка Асен Шопов, 2011 г.
Дон Джани и Най-големият брат в "Декамерон" от Дж. Бокачо, постановка Диана Добрева, 2012 г.

Милен Миланов в ролята на Григор в „Кръщене“ от К. Донев, постановка Камен Донев, 2011

Княз Ескал в "Ромео и Жулиета" от У. Шекспир, постановка Николай Ламбрев - Михайловски, 2013 г.
Полицая в "Да разлаем кучетата" от Е. Атанасов, постановка Иван Урумов, 2013 г.
Черна Сянка (Мъж) в "Йерма" по Ф. Г. Лорка, постановка Диана Добрева, 2014 г.
AA в "Емигранти" от Славомир Мрожек, постановка Диана Добрева, 2014 г.

С Крикор Азарян и Георги Новаков по време на репетиции на „Чайка“ от Ан. П. Чехов, 2007, Театър „Българска армия“

Капитанът в "Да играеш жертвата" от Братя Преснякови, постановка Диана Добрева, 2015 г.
Анастас Попхинов в "Тайната вечеря на дякона Левски" от Ст. Цанев, постановка Асен Шопов, 2016 г.
Ирод в "Саломе" от О. Уайлд, постановка Диана Добрева, 2017 г.

Д-р Харпър в "Арсеник и стари дантели" от Дж. Кесълринг, постановка Борислав Чакринов, 2018 г.
Ерик Ларсен в "Енигматични вариации" от Е.-Е. Шмит, постановка Георги Михалков, 2020 г.

Сцена „Откриване тялото на Христос“ от „Антихрист“ по Ем. Станев, постановка Иван Добчев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив, 1978

Участия в Телевизионния театър:

Михаил II Асен в "Ирина Комнина" от И. Торнин, реж. Асен Траянов,

Шампиона в "Шампионатът продължава" от Терънс, реж. Любен Гройс, и др.

Участия в киното:

Момчето в "Момчето и морето", реж. Маргарита Николаева, 1977 г.
Документално участие във "Възстановителна репетиция", реж. Светослав Овчаров, 2005 г.
Съдържателят на бара в "Приятелите ме наричат Чичо", реж. Ивайло Христов, 2006 г.
Инспекторът в "Рут", реж. Владимир Шишков, 2009 г.

Документално участие в "45 градуса по Азарян", реж. Лилия Абаджиева, 2009 г.
Банкерът в "Под прикритие", реж. Димитър Митовски, 2011 г.
Борис Верон в "Столичани в повече", реж. Виктор Божинов, Александър Косев, 2011 г.
Шамраев в "Чайка", пост. Крикор Азарян, реж. Лилия Абаджиева, 2012 г.

Атанас Димитров в "Отплата", реж. Иво Симеонов, 2012 г.
Бизнесмен нихилист в "Още една мечта", реж. Николай Мутафчиев, 2012 г.
Пастор Леонид в "Слънчево", реж. Илия Костов, 2013 г.

Климент Божков в "Стъклен дом", реж. Виктор Божинов, 2014 г.
Гай във "Възкресяването на Помпей" (Pompeii Rising). реж. Пиер Стин (Франция), 2020 г.
Магнус Хиршфелд в "Germani in", реж. Нина Кошофер (Германия), 2021 г.

 Съосновател (1991) и председател на Надзорния съвет на фондация "А`Аскеер" (1992-2002), председател на фондацията (от 2002-2019). Продуцент, съсценарист и участник в галаспектаклите на Академията за връчване на годишните театрални награди "Аскеер" на 24 май, излъчвани по БНТ (от 1992).

Член на УС (от 1992-2010) на Атлантическия клуб в България.
Съосновател (1995) и член на УС (от 1995-2010) на фондация "Манфред Вьорнер".
Съосновател (1996) и член на Настоятелството (от 1996) на фондация "Любен Гройс".

Съосновател и пръв председател (1997-2001) на Сдружението за защита на авторските и сродни права на артистите в България "Артистаутор".

Национален координатор на Република България по посещението на папа Йоан Павел Втори у нас (23-26 май 2002). Продуцент и съсценарист на Галаспектакъла в НДК на 24 май 2002 г. в чест и с участието на папа Йоан Павел Втори.
Учредител (2005) и съставител на ежегодната издателска поредица на фондация "А`Аскеер" Библиотека за съвременна българска драматургия "Аскеер".
Съосновател (2010) и член на УС на фондация "Крикор Азарян". 

На аудиенция при Негово Светейшество папа Йоан Павел Втори, Рим, Ватикан, 1994

Носител на национални и международни награди и отличия, между които:

Награда за актьорско майсторство от VI Национален преглед на българската драма и театър - за ролята на Еньо - Теофил Монаха в "Антихрист" по Емилиян Станев, постановка Иван Добчев (1979)

Почетен знак на град София за принос в развитието на културата (1989)

Най-високото отличие на Съюза на артистите в България - Златна значка за цялостен принос в развитието на театралното изкуство (2000)
Специална награда Почетен плакет на ТБА за цялостен принос в театралното изкуство (2000)

Златен плакет и Почетна грамота от папа Йоан Павел Втори за принос към международното културно и духовно развитие (2002)
Награда "МАКСИМ 2015" за постижения в театралното изкуство - Категория "Водеща мъжка роля", за ролята на АА в пиесата "Емигранти" от Славомир Мрожек, реж. Диана Добрева.

Пръв носител на наградата "Николай Кънчев" (2016 г.) в новоучредената категория "Съратник" за 10-годишния му творчески принос в осъществяването на "Поетичен Никулден". Отличието - бронзов бюст на Николай Кънчев, дело на Добромир Иван, е присъдено и връчено на актьора от съпругата на поета Федя Филкова.
Почетен Диплом от Ректора на Нов български университет -- в категорията "Личности" - "За принос в развитието на научноизследователската програма Литературата на Народна република България (1946-1990)", реализирана от департамент "Нова българистика" на НБУ, и по повод 10 години от нейното начало" (2018)

Още

Спектакли на Театър Азарян с две номинации "Аскеер"

Спектакли на Театър Азарян с две номинации "Аскеер"

Още

Васил Михайлов получава наградата за цялостен принос към театралното изкуство "АСКЕЕР 2018"

Васил Михайлов получава наградата за цялостен принос към театралното изкуство "АСКЕЕР 2018"

 

 

 

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Думите имат думата на Софийския международен литературен фестивал

Събитието ще се проведе между 7 и 12 декември, а някои от участниците тази година ще бъдат Ана Бландиана, Дубравка Угрешич, Фиона Сампсън, Мюриел Барбери, Елвира Семинара, Кони Палмен са сред гостите на Литературния фестивал

Коледният роман "Дневникът на Ноел" от Ричард Пол Еванс вдъхновява екранизация на Netflix

Авторът на "Пътешествието" създава топла коледна история, в която чудесата са възможни

Българката през погледа на света в многоезично издание

"Пролетно време млади български девойки се разпръскват на групи всекидневно в тези градини и обират всички цъфтящи рози. Понякога тези девойки слагат кошниците на земята и танцуват в кръг под звуците на овчарски кавал или като си пеят сами", разказва Voyage dans l`empire Othoman (1829), цитирано в "Българката през погледа на света"

Френските есенни литературни награди 2021

Голямата награда за роман на Френската академия спечели Франсоа-Анри Дезерабл

Излиза илюстрирано издание с твърди корици за мита за Орфей и Евридика

Премиерата на книгата ще се състои на 30 ноември от 18:30 ч. в Casa Libri със специалното участие на Ясен Гюзелев, Иван Б. Генов, Кирил Златков и Георги Лозанов

Марио Варгас Льоса стана член на Френската академия

В близо 400-годишната история на институцията тази чест за пръв път се предоставя на литератор, който не пише на френски