Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Как тялото може да се самолекува?

МЕДИЦИНСКА ЛИТЕРАТУРА

Как тялото може да се самолекува?

В последната си революционна книга "Храната като лек" д-р Уилям Ли не ви съветва кои храни да изключите, а кои да включите в менюто си, за да се лекувате и да бъдете здрави

Илюстрация: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Открийте как храната помага на тялото да се предпази от множество болести и да се самолекува с новаторската книга на световноизвестния учен от Харвард д-р Уилям Ли - "Храната като лек", която вече можете да намерите и на българския пазар с печата на издателство "Изток-Запад".

Отдавна подценяваме силата на тялото да се променя и възстановява. В своята революционна книга д-р Уилям Ли напомня за тази наша способност с безброй доказателства. Той описва над 200 храни с почти вълшебни свойства: те могат да изтощят рака от глад, да намалят риска от деменция и да предотвратят редица болести.

"Храната като лек" не ви казва кои храни да изключите, а кои храни да включите в менюто си, за да бъдете здрави. Храни като сливи, хляб с квас, зехтин, канела, черен боб и други са леснодостъпни, а имат почти вълшебни свойства. Книгата разглежда подробно стотици лечебни храни, които всъщност са ви любими.

Д-р Уилям Ли (Снимка: "Изток-Запад")

Ето как се представя д-р Уилям Ли:

"Аз съм лекар, специалист по вътрешни болести и учен - изследовател. В колежа следвах биохимия (която днес се нарича молекулярна и клетъчна биология) и през първата половина от професионалната си кариера бях потопен дълбоко в света на биотехнологиите. През изминалите двайсет години бях ръководител на фондация "Ангиогенеза", нестопанска организация, която основахме през 1994 г. с уникалната мисия да подобри световното здраве, фокусирайки се върху "общия знаменател" при много болести: ангиогенезата - процеса на съдообразуване, чрез който нашите тела изграждат нови кръвоносни съдове.

Като учен намирането на такъв общ знаменател на болестите беше мой фокус и страст от дълго време. Повечето медицински проучвания са посветени на изследването на специфичността на болестите, искат да намерят онова, което отличава една болест от другите, за да се намери и специфичният ѝ механизъм за лечение. Моят подход беше точно обратният. Търсейки общото между различните болести и чудейки се дали това общо би могло да ме отведе до нови лечения, установих, че е възможно да се постигне пробив не само при една болест, а при много болести едновременно."

Д-р Ли предлага прост, но много ефикасен модел: пет защитни системи на организма, пет храни и пет хранения на ден. Гъвкав и лесноприложим, с него любимите ви храни ще активират петте природни системи за защита на здравето - ангиогенеза, регенерация, микробиом, защита на ДНК и имунитет. Така ще успеете да се преборите с рака, диабета, сърдечносъдовите, невродегенеративните и автоимунните заболявания, както и с други сериозни или по-леки болести.

Едновременно информативна и много практична, съдържаща научни доказателства и лесни рецепти за вкусни ястия, "Храната като лек" обяснява новата наука за лечение и профилактика, представяйки механизмите, по които храната стимулира защитните ни сили. Преводът е на Мария Атанасова.

Из: "Храната като лек" (Как тялото може да се самолекува) на д-р Уилям Ли:

Част I
Ние сме програмирани да бъдем здрави

ПРИРОДНИТЕ НИ СИСТЕМИ ЗА ЗАЩИТА НА ЗДРАВЕТО
Природните сили в нас са истинските лечители на болестта.

Хипократ

Здравето не е просто отсъствие на болест. Здравето е активно състояние. Организмът ви има пет вградени системи за защита на здравето: ангиогенеза, регенерация, микробиом, защита на ДНК и имунитет. Тези системи са отговорни за поддържането на здравето и устояването на заплахите, с които се сблъскваме всеки ден като част от обикновения живот, благодарение на тях оздравяваме, когато атакуващата ни болест нанесе щети на нашето тяло. Като си изясните как тези системи отбраняват вашето тяло, сякаш отбраняват крепост, можете да впрегнете техните целебни сили, за да живеете по-дълго и да бъдете по-здрави.

Всяка от вашите системи за защита на здравето има забележителна история с научни изследвания и открития. Всяка се подкрепя от отлично сработен отбор от участници: органи, клетки, протеини и много други. Всяка е общ знаменател за предотвратяване не на една, а на няколко болести. И всичките пет системи работят в синхрон, за да ви поддържат в перфектно здраве от времето, когато сте били в утробата на своята майка, до последния ви дъх.

Последвайте ме в следващите пет глави, за да се запознаете с тези пет системи и ползите, които може да имате от тях.

Илюстрация: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Глава 1
Ангиогенеза

Всеки един от нас има рак, който расте в нашето тяло. Всеки един - дори и ти.

При аутопсия на хора, които никога през живота си не са били диагностицирани с карцином, почти 40% от жените на възраст между четирийсет и петдесет години имат микроскопични тумори в гърдите, около 50% от мъжете между петдесет и шейсет имат микроскопичен рак в простатата и почти 100% от хората над седемдесетгодишна възраст имат микроскопични тумори в щитовидната жлеза. Такива тумори се развиват, когато здравите клетки правят естествени грешки при клетъчното делене или когато клетъчната ДНК мутира в резултат на фактори на средата. До десет хиляди грешки се появяват в ДНК при деленето на клетките във вашето тяло всеки ден, правейки появата на раково образувание не само често срещана, но и неизбежна. Все пак тези микроскопични злокачествени тумори са напълно безвредни. Повечето от тях никога няма да станат опасни. Отначало са малки - по-малки от топчето на върха на химикалка, и докато не растат и не инвазират органи, не могат да се разпространяват и да убиват.

Вашето тяло има забележителна защитна система, която държи микроскопичния рак малък, оставяйки го да гладува без доставка на кръв и хранителни вещества, от които има нужда, а вие можете да подобрите дейността на тази отбранителна система чрез храната, която ядете. Над сто храни могат да усилят способността на вашето тяло да не храни туморните клетки и образуванието да остане малко и безвредно. Сред тези храни са соя, домати, черни малини, нар и дори някои изненадващи като женско биле, бира и сирене. Отбранителният арсенал, с който да държите тези тумори под контрол, може да се намери в бакалията, на пазара или във вашата градина.

Защитната система, която дава възможност на вашето тяло да прихване рака по този начин, се нарича ангиогенеза. Ангиогенезата е процесът, чрез който организмът образува и поддържа кръвоносни съдове. При нормални обстоятелства кръвоносните съдове поддържат живота, като доставят кислород и жизненоважни нутриенти до всички органи. Но когато израснат анормално количество кръвоносни съдове, те започват да подхранват микроскопични тумори. Изправната ангиогенеза регулира кога и къде би трябвало да растат кръвоносни съдове и може да предотврати туморите да си създадат свое кръвоснабдяване, чрез което да си доставят кислорода, нужен им, за да растат. Когато тялото изгуби способността си да контролира кръвоносните съдове, може да се появи широк спектър от заболявания, включително и рак.

Илюстрация: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Докато ангиогенезата функционира добре, кръвоносните съдове растат на точното място в точното време - не са нито твърде много, нито твърде малко, а в правилното количество. Поддържането на това перфектно равновесие в кръвоносната система е в основата на механизма, чрез който ангиогенезата предпазва нашето здраве, като ни държи в състояние, наречено хомеостаза. Хомеостазата е поддържане на стабилност в тялото, за да функционира нормално, чрез приспособяване към постоянно променящите се условия. Ангиогенезата играе жизненоважна роля, като създава и поддържа цялата кръвоносна система и същевременно я адаптира към промените в хода на живота ни, за да защитава нашето здраве.

Благодарение на тази мощна отбранителна система, която естествено намалява кръвоснабдяването на туморите, ракът не се развива. Във втора част ще ви разкажа как най-новите познания за ангиогенезата оформят нашето разбиране какви храни могат да помогнат на ангиогенезната система да поддържа хомеостаза и какво да ядете, за да уморите рака от глад, да подсилите съдове, кръвоснабдяващи сърцето ви, и да отблъсквате смъртоносните болести, за да живеете по-дълго и да бъдете по-здрави. Но за да оценим напълно как храната влияе на ангиогенезата и на вашето здраве, нека първо разгледаме как ден след ден кръвоносните съдове работят за вас.

Илюстрация: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Как работи ангиогенезата?

Вътре във вас има деветдесет и шест хиляди километра кръвоносни съдове, чиято работа е да доставят кислород и хранителни вещества, за да поддържат клетките живи. Това са животворните съдове, които изхранват нашите здрави органи и ни предпазват от болести. Ако вашите съдове се свържат на дължина, те ще опашат два пъти земното кълбо. Забележително, достатъчни са само шейсет секунди от мига, в който вашето сърце изпомпва капка кръв, за да премине тя през тялото и да се върне обратно.

Най-малките кръвоносни съдове се наричат капиляри. Те са по-тънки от косъм и вашето тяло има 19 милиарда от тях. Капилярите имат уникални отношения с всички други клетки, защото те са последната брънка във веригата на кръвоносната система, която кръвоснабдява вашите клетки. Тъй като те са в края на веригата, буквално всяка клетка в тялото е разположена сред двеста микрометра капиляри. Това е наистина голяма гъстота. Капилярите на всеки орган са със специфични гъстота и подредба, в зависимост от работата на органите и от това от какъв кръвоток се нуждаят. Мускулите ви например се нуждаят от много кислород, затова имат нужда от четири пъти по-голямо кръвоснабдяване, отколкото вашите кости, които имат структурно-опорна функция. Други изискващи добро кръвоснабдяване органи са мозъкът, сърцето, бъбреците и черният дроб. Капилярната гъстота на всеки един от тези органи е невероятните три хиляди кръвоносни съда на кубичен милиметър, което е трийсет пъти повече от костите.

Гледани под микроскоп, капилярите приличат на произведение на изкуството, изваяно да приляга на органа, от който израстват. Тези, които изхранват кожата ви, приличат на редове кукички на велкро - примка след примка, те предоставят кръвта, която дава топлината и цвета на вашата кожа. Капилярите по протежение на вашите нерви - от гръбначния мозък до върха на пръстите - приличат на телефонни кабели, захранващи невроните и поддържащи вашите сетива изострени. Капилярите в дебелото черво са подредени в красиви геометрични фигури като в медените пити, за да могат да се разширяват, когато червото се напълни със смляната храна, като в същото време му осигуряват максималната площ, необходима за обратното абсорбиране на течностите в кръвотока.

Ангиогенезата има толкова фундаментално значение за поддържането на живота, че започва в репродуктивната система още преди зачеването. Когато сперматозоидът достигне яйцеклетката, маточната лигавица (ендометриумът) вече е подготвена с увеличен брой нови кръвоносни съдове, готови да приемат и изхранят оплодената яйцеклетка. Ако не настъпи бременност, този слой се изхвърля с менструацията всеки месец. Ако оплодената яйцеклетка се имплантира, кръвоносните съдове действат като първа линия на доставка за развиващия се плод. Около осем дни след имплантацията се създава нов съдов орган - плацентата, за да доставя кръв от майката към плода. През следващите девет месеца в плода настъпва една ангиогенна симфония - формира се цялата кръвоносна система от нулата и след това в развиващото се тяло се изгражда всеки един орган. Към края на бременността, когато тялото се подготвя за раждането, плацентата разчита на естествения ангиогенен фактор, наречен sFlt-1, който забавя изграждането на кръвоносни съдове. Тази способност да се включи, забави и изключи е отличителната черта на ангиогенезната защитна система, и то не само за изграждането на живот по време на бременността, но и при защитата на здравето по време на живота.

Илюстрация: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Ангиогенезната отбрана е метод за защита на всички животни с кръвообращение, включително и хората. Когато сте имали дълбок разрез - независимо дали от операция, или нараняване, - със сигурност сте видели как мястото започва да се променя за секунди, стартирайки процес, който трае, докато раната зарасне. Ако някога сте обелвали коляното си до кръв и върху раната после се е образувала коричка, ако разчоплите тази коричка твърде рано, този процес се развива пред очите ви. Тъканта под коричката е яркочервена. Тук растат хиляди нови кръвоносни съдове, чиято работа е мястото да зарасне.

Когато гледате тези процеси, наблюдавате ангиогенеза, която се стартира в наранената тъкан веднага щом започне кървенето. Стартът се дава от хипоксията - по-ниските кислородни нива, вследствие на прекъсването на нормалния кръвоток в раната. Липсата на кислород е сигнал за повечето кръвоносни съдове да растат, за да доставят повече кислород. Хипоксията кара наранените клетки да започнат да изпращат протеинови сигнали, наречени растежни фактори, за да стимулират ангиогенезата. Възпалението е много важно в началото на оздравителния процес. Възпалителните клетки, наречени макрофаги, и неутрофилите се струпват в раната, за да изчистят всички бактерии и мръсотията от нараняването, и секретират свои ангиогенни растежни фактори, които стимулират процеса на образуване на кръвоносни съдове.

От този момент започват да протичат няколко събития на клетъчно ниво, за да израснат кръвоносни съдове. Благодарение на специален види клетки, покриващи вътрешната повърхност на вените - ендотелни клетки, спасителният отряд очаква сигналните растежни фактори, които инструктират ендотелните клетки да се разгърнат. Приблизително един трилион ендотелни клетки образуват слоя, покриващ вътрешната повърхност на стените на вашата кръвоносна система. Това ги прави един от най-многобройните типове клетки във вашето тяло. Представете си всяка една от тези ендотелни клетки като двигател на кола, свързан с ключа за запалване. Сега си представете растежните фактори, секретирани от мястото на нараняването, като ключовете на колата. Растежните фактори пасват на специфични рецептори, проучвайки повърхността на ендотелните клетки, така както ключовете от колата пасват на ключа за запалване. Когато точният ключ влезе в точната ключалка, двигателят се пали и ендотелните клетки са готови да започнат миграцията към източника, секретиращ белтъчни растежни фактори, и да започнат да се делят и да образуват тръбички, които ще се превърнат в нови кръвоносни съдове. Първо обаче е нужно ендотелните клетки да излязат от вената. Те отделят ензими, които разграждат тръбовидната стена на вената, пробивайки я. От този момент нататък активираните ендотелни клетки започват да пускат филизи през тези отвори, следвайки градиента на растежните фактори, изпратени от нараненото място, и образувайки нови кръвоносни съдове в тази посока. Новообразуваните кръвоносни съдове се удължават и се свързват при върховете си, за да образуват капилярните примки. Колкото повече капилярни примки се образуват в наранената зона, толкова повече нови пътища на кръвообращение се градят.

Новообразуваните кръвоносни съдове са твърде крехки, за да поддържат сами кръвотока, затова им асистират друг тип клетки - перицитните клетки, които им помагат да съзреят. Перицитните клетки помагат по два-три начина. Първият е, като се увиват около ендотелните тръби като чорап около глезен, за да им придадат структурна здравина. Същевременно перицитните клетки забавят ангиогенезата, така че да няма излишък от кръвоносни съдове. Перицитните клетки променят формата си. Веднъж закотвени в нов кръвоносен съд, те протягат пипалца, за да обхванат ендотелните клетки около себе си. Един перицит може да докосне двайсет клетки едновременно и отделя химичен сигнал, който спира ангиогенезата в околните клетки.

Илюстрация: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Когато новите съдове прораснат и се стабилизират, през тях започва да тече кръв. Новият приток от кислород намалява изпращането на сигнални растежни фактори, което забавя ангиогенезата и накрая я спира. В същото време в областта се отделят естествени инхибитори на ангиогенезата, които допълнително потискат съдообразуването. След като новите кръвоносни съдове се стабилизират, вътрешният слой ендотелни клетки секретира белтъци, наречени фактори за оцеляване, които подпомагат зарастването на мястото с ангиогенеза. Когато са построени добре, новите предпазни кръвоносни съдове могат да изтраят цял живот, запазвайки живи кожата и други органи.

Защитната ангиогенна система постоянно усеща къде и кога са необходими повече съдове, за да се запазят здравето и функциите на органите. Сякаш майстори зидари, кръвоносните съдове отчитат, че вашите мускули след тренировка имат нужда от повишен приток на кръв. В същото време системата е постоянно нащрек за ситуации, в които кръвоносните съдове трябва да се поокастрят. Нито прекалено малко, нито прекалено много, а точно колкото е необходимо, за да се поддържа равновесие - това е двайсет и четири часовата функция на ангиогенезната отбранителна система.

Тук сякаш имаме димер. Когато е необходимо, интензивността се увеличава, за да израснат повече кръвоносни съдове. Когато съдообразуването трябва да се намали, тялото има ендогенни (естествено срещащи се в организма) инхибитори на ангиогенезата, които ограничават процеса. Стимулаторите и противодействащите фактори са навсякъде - включително в нашите мускули, кръв, сърце, мозък, майчино мляко и дори в спермата.

Организмът ви трябва да има перфектен контрол над ангиогенезата, за да поддържате оптимално здраве. В течение на живота обаче много фактори могат да компрометират тази защитна система и или се наблюдава прекомерно съдообразуване, което подхранва болни тъкани, или пък другият вариант е недостатъчно съдообразуване, което може да доведе до загуба на тъкан и смърт. Във втора част на книгата ще научите за храните, които помагат за защитата на ангиогенезната система, за да помогнете на организма си да се противопостави на болестите. Но първо нека се върнем към микроскопичните ракови образувания, които растат в тялото ви, за да видите как става разрушаването на защитата и какви са тежките последствия. Така ще научите защо е толкова важно да ядете точно тази храна, която укрепва здравето ви. Основната причина, благодарение на която микроскопичните ракови образувания не растат, са естествените инхибитори на ангиогенезата във вашето тяло.

Илюстрация: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Тези средства за противодействие държат туморите под контрол, като ги лишават от кръвоснабдяване. Още през 1974 г. изследователи от Харвардското медицинско училище откриват, че докато не растат кръвоносни съдове, които да хранят тумори, раковите клетки остават в латентно състояние и са безвредни. Вашата имунна система, за която ще ви разкажа по-късно в глава 5, накрая идентифицира тези ракови клетки и ги унищожава. С течение на времето обаче някои малки огнища ракови клетки могат да надвият отбранителната система и да неутрализират ангиогенните инхибитори, като секретират огромни количества от същите сигнални растежни фактори, които участват при заздравяването на рани. В лабораторни опити е установено, че след като в малка група ракови клетки прокарат нови кръвоносни съдове, туморът може да расте експоненциално, уголемявайки се шестнайсет хиляди пъти само за две седмици след започване на ангиогенезата. Когато туморите вербуват отбранителната ангиогенезна система, за да развият свое кръвообращение, безвредният рак много бързо се превръща в потенциално смъртоносен. Още по-лошо дори е това, че същите кръвоносни съдове, които хранят раковите тумори, стават изходни канали, по които злокачествените клетки навлизат в кръвотока. Това е известно като метастазиране и е най-опасният аспект на рака. Пациентите рядко умират от първоначалния си тумор, който често може да бъде отстранен оперативно, метастазите са тези, които прояждат организма и причиняват смърт.

*В настоящата статия е публикуван текстът от книгата без препратките към бележките на автора.

*Текстът се публикува със съгласието на издателство "Изток-Запад", а книгата "Храната като лек" на д-р Уилям Ли можете да поръчете от ТУК

Още

Животът е като музиката. И там трябва да има паузи

Животът е като музиката. И там трябва да има паузи

Още

 Защо аз?: "Търси се: Истината за рака" (откъс)

Защо аз?: "Търси се: Истината за рака" (откъс)

Още

Как да разпознаваме психопатите

Как да разпознаваме психопатите сред нас

Още

Излезе "Сто парченца от мен" - роман за житейските избори, които правим (откъс)

Излезе "Сто парченца от мен" - роман за житейските избори, които правим (откъс)

Коментирай 2

1/1

Илюстрация: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Д-р Уилям Ли (Снимка: "Изток-Запад")

Илюстрация: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Илюстрация: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Илюстрация: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Илюстрация: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Илюстрация: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Илюстрация: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Календар

Препоръчваме ви

Ново издание на "Пътят към София" на книжния пазар

Издателство "ИнфоДАР" отбелязва с книгата 100-годишнината от рождението на Стефан Дичев

Представят "Изследвания върху културите. Културни ориентири на управлението" на проф. Цветан Давидков

Събитието ще бъде на 26 февруари 2020 г. от 18.30 часа в аудитория 65 в Ректората на Софийския университет

Три истински бижута на книжния пазар, с името на Вазов

Издателство "ИнфоДАР" ни дари с три безценни произведения на патриарха на българската литература

"Втора градска" - размисъл за човешкия живот и как да го "санираме" (ОТКЪС)

Един роман на Магдалена Манчева, който ще ни накара да се замислим върху онова, което ни превръща в пациенти

"Жажда", или колко сложна може да бъде връзката между майка и дъщеря (ОТКЪС)

Отговорите са в "сенките на човешкия разум", описани в романа на Естер Херитсен

"География на мъдростта" или Експрес "Сократ"

Новата книга на Ерик Уайнър излиза първо в България, преди американското издание