Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Как да разпознаваме психопатите

НОВА КНИГА

Как да разпознаваме психопатите

Издателство "Изток-Запад" пусна на българския пазар дългоочаквания финал на "Трилогията на Белия град" - "Господари на времето" (откъс)

"Трилогията на Белия град" е криминална поредица, в която зловещите престъпления се преплитат с образни описания на емблематични исторически забележителности от град Витория, една от трите испански провинции в Страната на баските, с увлекателен разказ за местни традиции и митове, нрави, обичаи и гастрономия.

В първия роман "Мълчанието на Белия град" инспектор Унай Лопес де Аяла - Кракен, експерт по криминални профили, е по следите на гениален злодей, хвърлил в ужас целия град със серия от мистериозни убийства. Налице е необяснима ритуална символика, а сцените на престъпленията следват хронологичното развитие на града през вековете.

Във втория роман "Ритуалите на водата" Кракен разследва сериен убиец, който имитира Ритуалите на водата на свещени места в Страната на баските и Кантабрия, като умъртвява хора, които според него не заслужават да бъдат родители. Но главната инспекторка Алба де Салватиера също чака дете и има голяма вероятност то да се окаже на Кракен.

Финалната развръзка "Господари на времето" изправя инспектор Кракен пред серия от убийства със средновековен почерк. Те са идентични с престъпления, описани в нашумяла историческа книга "Господари на времето": отравяне с Испанска муха - средновековната виагра, зазиждане на хора, затваряне в бъчва... Последният случай е предизвикателство за инспектора: то ще разкрие тайни от миналото му и ще реши бъдещето му.

Представяме ви интересен откъс от "Господари на времето", със съгласието на издателство "Изток-Запад": като опитен профайлър Кракен разказва как да разпознаваме психопатите. Но дали той ще се справи с последния заплетен случай, който е предизвикателство и за най-острия ум? Отговорът - в последната книга от трилогията!

***

Изправих се пред студентите. Погледнах химикалките им, готови да започнат да записват, щом отворя уста. Усмихнах се. Реших да забравя поредицата асептични образи и студени данни, която бях подготвил.

- Днес съм дошъл да ви говоря за интегрираните психопати и за това как да ги разпознаваме. Като профайлъри, най-напред трябва да се научите да забравяте вашите предразсъдъци. Винаги търсим неадаптирания изверг, Торбалан, Изкормвача с кривия череп, като че ли сме френолози от XIX век. Серийният убиец обаче е опитен професионалист, има голяма практика в своята област, специализира се да убива ефективно. Затова не успяваме да го хванем при първото престъпление, нито при второто. Той еволюира. Става експерт в това да се измъква и да остава незабелязан благодарение на компенсаторната си фасада. "Той е добър син, добър брат." Колко пъти сме го чували по новините? Да, такива са те.

Една студентка от първия ред вдигна ръка.

- Как може да твърдите, че са добри синове?

- Като общество и като индивиди ние тръгваме от неизгодна позиция: от основната грешка на предварителната нагласа. Трудно ни е да повярваме, че не сме в състояние да забележим неподправеното зло у някой мил и очарователен човек. И тези хора цял живот използват това предимство: нашия когнитивен дисонанс. Неспособността ни да видим манипулацията, когато стоим пред харизматичен човек, който в същото време ни вреди и мами. Същото се отнася за убиеца, за насилника или за този, който ни заплашва словесно. Знам, че сте изучавали профила на психопатите, затова искам да ми кажете кои черти бихте разпознали.

- Паразитен начин на живот - обади се някой от дъното на залата.

- Точно така: психопатите са като грабливите птици. Живеят в настоящето, за тях утрешният ден ден не съществува, нямат съзнание за бъдеще. Дългосрочните им цели са лишени от реализъм. Обикновено имат безброй краткотрайни връзки. Друго?

- Липса на емпатия.

- Научават се да симулират чувства и лицеизраз - добавих. - Дори се перчат, че владеят невербалния език. И действат: знаят, че са празни отвътре, знаят също, че трябва да се прикриват, за да не ги усетим и за да не ни отблъсне ненормалното им поведение пред дадена драма или пред смъртта на близък човек например.

- Те са страхотни актьори - продължи друг глас.

- Така е. От това зависи дали ще постигнат целите си. И тук идва ролята на така наречените "лакеи", "последователи" или "привърженици". Интегрираните психопати нямат приятели, те се възползват от тях и ги захвърлят, с компенсаторната си фасада очароват семейството, родители, братя, сестри, деца, дядовци. Хора извън тяхната среда могат да забележат как всички робуват на личните им цели: служебни връзки, грижа за децата, наследства, мрежа за семейна подкрепа... и омаяните роднини ще отказват да повярват във всяка друга версия извън тази, която психопатът цял живот представя пред тях заради когнитивния дисонанс. Затова сме свикнали да чуваме след най-зверски престъпления: "Той беше добър съсед." Или да гледаме как съпругата продължава да посещава чудовището в затвора, независимо от доказаните факти и самопризнанието. Компенсаторната фасада е тяхната спасителна мрежа и затова ежедневно работят върху нея.

- Как се работи върху компенсаторна фасада? - попита същият глас.

- За тях това е просто всекидневна маска, свикнали са да я носят. Никога няма да изпитат разкаяние за нанесената вреда. Това чувство им е чуждо. Винаги гледат другите да вършат всичко вместо тях, особено мръсната работа. Те са мързеливци. И прахосници, понеже не мислят за утрешния ден. Много често мамят и трупат дългове, не умеят да пестят, просят пари от близките си. Психопатът неведнъж сменя дейностите, той е непостоянен, бързо се отегчава. Мнозина не завършват университета, защото са неспособни на дългосрочни усилия, за тях не съществува удовлетворение от положения труд, само задоволство от непосредственото. Не ги вълнува етиката на постигнатото, нито че експлоатират финансово собствените си родители или партньори. Други черти? - попитах.

- Търсят адреналин с екстремни спортове или рискови изживявания. Нямат съзнание за опасност - добави някой.

- Много добре. Още?

- Могат да хипнотизират, влизат в мозъка ти и го препрограмират.

- Как го постигат? - попитах.

- Втренчен поглед, внезапна емпатия. В случая с партньора или партньорката автоматично създават чувството за сродна душа.

- Това би бил краткият отговор - поясних. - Не е толкова просто. Те следват винаги ефикасни шаблони. Става дума за стратегията на хамелеона: мимикрират според жертвите си. После идва четкането на егото: ласкателства към жертвата с ниско самочувствие. Чувството за сродни души: двамата с теб сме еднакви, писано е било да бъдем заедно. Трети етап: довери ми се, разкажи ми за слабостите си. Четвърти етап: аз съм идеалният ти приятел, идеалният ти партньор, идеалният син или брат. Благодарение на всичко това постигат митификацията: репутацията им става непоклатима за последователите, от които се нуждаят, за да им свършат мръсната работа или да ги защитят, когато се прояви истинското им лице пред жертвата. Последователите, средата, обществото, в което са се интегрирали, било в службата, било сред съседи или роднини... околните виждат не реалната същност на психопата, а идеалната мимикрия, която той сам си е създал, стигат дори дотам, че да прикриват неговите измами и престъпления, защото вярват на оправданията му. Разобличителите на психопата биват преследвани и изключвани от съответната общност. Освен това само много малък процент от психопатите извършват престъпления. Всеки от нас ще срещне през живота си средно по седем психопати, затова пък психопатът ще превърне в жертви петдесет и осем души през живота си. В нашата страна има един милион чисти психопати и близо четири милиона интегрирани или приобщени към средата си психопати. Чудесни специалисти и добри съседи, които не будят обществена тревога. Те обаче са социални и семейни хищници, които оставят след себе си върволица от съсипани жертви.

Възцари се пълно мълчание и разбрах, че посланието ми е попаднало на благодатна почва. Защото аз говорех на всички и на всекиго от тях. И можех да прочета в мозъците им, сякаш бяха прозрачни, спомените, които изплуваха от лични срещи с психопати през житейския им път.

- Сега идва лошото: те са непоправими. Лечението при психолог не води до подобряване на състоянието им, а напротив - до неговото влошаване. Освен ако проблемът им не бъде засечен още в детството и те не бъдат превъзпитани, защото психопатията не е болест, а природа. Човек, който дълги години ходи на психолог, със сигурност усвоява много емоционални средства за манипулация и ги прилага все по-често и по-добре, като започне от своя терапевт.

Всички трескаво записваха в тетрадките си.

- Ние, като общество, имаме проблем с психопатите в затворите, защото докладите за тяхното психиатрично лечение се опират на отговорите на самите пациенти. Осъденият, който иска да излезе на свобода, ще каже на терапевта това, което той иска да чуе. В Съединените щати има серийни убийци, като Ед Кемпер например, които ходели на терапия и по думите на техните психиатри отбелязвали напредък. В същия момент те извършвали най-потресаващите престъпления, които човек може да си представи. Имаме и свидетелски показания на затворници, осъдени безусловно като серийни убийци, които заявяват: "Дайте ми учебник за диагностициране на умствени разстройства, изберете си психиатрично заболяване и само след няколко сеанса ще бъда в състояние да убедя всеки терапевт, че страдам от тези симптоми."

Погледнах към дъното на залата. Доктор Лейва се усмихваше доволно, Естибалис слушаше съсредоточено.

- А в личен план - завърших, - трябва да се образоваме и подготвяме, за да умеем да ги разпознаваме, защото опасността за всекиго от нас е реална. Няма смисъл да се опитваме да ги превъзпитаваме или променяме, защото ще ударим на камък. Така че остава да ви дам един последен съвет. Разпознаете ли ги, решението е само едно: никакъв контакт. Захвърляйте всичко, с което се занимавате, и бягайте далече.

Коментирай 12

Още ВИДЕО

"Алиса в огледалния свят" на сцената на Аполония

За първи път детско представление на фестивала на изкуствата в Созопол

Берлинската филхармония навлиза в нова ера с Кирил Петренко

Новият главен диригент ще дирижира 39 от общо 82-та концерта на оркестъра през сезона и три от петте оперни представления

"Босият император" със световна премиера на филм феста в Торонто 2019

Филмовата копродукция с българско участие на Джесика Удуърт и Петер Бросенс ни среща с последния белгийски крал, който става император на Нова Европа

Долора Заджик - един от най-великите гласове в историята на белкантото пристига в София

Тя е сред звездите на операта, които ще вземат участие в грандиозния концерт на 20 септември, с който Софийската опера открива своя 130-и сезон

Приключението "Кино в парка" продължава

Филмът "Граница" на режисьора Али Абаси ще има премиерна прожекция в Парка на Военната академия

Михаил Белчев на 73: Десет вечни хита по стихове на барда

Честит рожден ден на Мишо Белчев, изпял едни от най-вълнуващите български песни! Поетът, по чиито стихове са създадени култови песни на известни наши изпълнители и групи

Виж всички

Календар