Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Иван Ночев помогна на американците да кацнат на Луната

"ПРОГОНЕНИТЕ ГЕНИИ НА БЪЛГАРИЯ"/КНИГОМАНИЯ

Иван Ночев помогна на американците да кацнат на Луната

От книгата на Венелин Митев, представяща знаменити наши сънародници, станали световноизвестни, след като са напуснали родината

4:17 ч., 21 юли 1969 г. Аполо 11 е първият пилотиран космически кораб от програмата Аполо на НАСА, чийто екипаж достига и каца на Луната. На снимката: Едуин Олдрин младши позира за снимка до разгърнатия флаг на САЩ, лунният модул е вляво (Сн.: Getty Image

*Българският авиоинженер става един от водещите ракетни конструктори на НАСА

*На погребението му присъстват трима американски президенти

Иван Ночев (23.09.1916, Карлово-13.03.1991, Сан Диего, САЩ) е авиоинженер, изобретател на двигателите на модула "Орел", с който американските астронавти Нийл Армстронг и Едуин Олдрин кацат на Луната на 20 юли 1969 г.

Работи в забуления с тайни и легенди аерокосмически гигант "Дженерал Дайнамикс Корпорейшън", където е събран елитът на световната ракетна и космическа мисъл и се разработват най-съвременни самолети и ракетни системи за нуждите на Пентагона и НАСА. Автор е на редица научни трудове, които се изучават в американските университети и колежи.

Датата 21 юли 1969 г. ще остане завинаги в историята с едно от най-големите, епохални събития. На този ден американският астронавт Нийл Армстронг за пръв път стъпва на Луната и произнася знаменитите думи: "Това е една малка стъпка за човека, но огромна крачка за човечеството".

Четири дни преди това от космодрума "Кенеди" на полуостров Кейп Канаверал във Флорида излита космическият кораб "Аполо 11" с трима астронавти на борда - Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин. След 76-часов полет корабът навлиза в орбита около Луната. Там Колинс остава на борда, а Армстронг и Олдрин преминават в лунния модул Eaglе ("Орел"), който се отделя от основния блок. И в 22 часа и 17 минути българско време двамата астронавти прилуняват модула в Морето на спокойствието. След като си почиват няколко часа, на 21 юли Армстронг отваря люка и в 4,56 часа стъпва на лунната повърхност. Малко по-късно и Олдрин излиза от лунния модул и потресен от гледката, възкликва: "Величествена самота!". Двамата остават два часа извън кораба и през това време успяват да монтират автоматична измервателна научна апаратура, с помощта на която извършват редица опити и наблюдения.

Аполо 11 излита на 16 юли 1969 г. от космическия център Кейп Кенеди Флорида с екипаж Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин и на 21 юли 1969 г. спускаемият апарат "Орел" успешно каца на Луната. (Сн.: Getty Images/Guliver Photos)

Още

Техническа грешка е можела да остави първата жена космонавт завинаги в Космоса

Техническа грешка е можела да остави първата жена космонавт завинаги в Космоса

Поставят и паметна плоча, текста на която прочитат пред камерата: "Тук хора от планетата Земя първи стъпиха на Луната. Юли 1969 г. след раждането на Христа. Дойдохме с мир от името на цялото човечество". Армстронг напълва два сандъка с 28 кг лунни образци. На 21 юли в 19,54 часа четирите стоманени болта, свързващи двете части на лунния модул, се взривяват и едната част остава на Луната. А другата - "кубическата стаичка" с двамата изследователи, с помощта на ракетен двигател се издига и се скача с "Аполо 11". Там ги чака Майкъл Колинс и тримата поемат обратно към Земята.

Суперлуна (Сн.: Getty Images/Guliver Photos)

Цялата тази лунна одисея се наблюдава на живо от над 800 милиона телевизионни зрители по целия свят. Но не и в България. На другия ден в партийният орган "Работническо дело" се появи само едно кратко съобщение на последната страница. И кратък телевизионен репортаж в необявено време някъде през нощта. Но и това все пак беше нещо, като се има предвид, че според първоначалните указания "отгоре" за кацането на американците на Луната изобщо не биваше да се споменава. Добре че шефът на БТА Лозан Стрелков дръзва да обясни на онези "горе", че ще станем за смях, ако не съобщим за събитието, и те разрешават. Моят дългогодишен колега в БТА Димитри Иванов си спомня следното:

"В БТА аз се бях залепил за телекса на Асошиейтед Прес, която предаваше от наземния команден център. Шефът (Стрелков) влезе и каза: "Отиваш в телевизията. Ще излъчат "Аполо".

Ще превеждаш зад кадър. Сега говорих по петолъчката. Айде, че часът наближава десет".

Още

Венелин Митев представя в книга 21 българи, за които говори светът

Венелин Митев представя в книга 21 българи, за които говори светът

"Петолъчка" в онези години се наричаше пряката секретна телефонна връзка между големците в страната. Ние в БТА бяхме привилегировани по отношение на информираността за събитието, тъй като следяхме всички най-големи информационни агенции в света и превеждахме всичко най-интересно за т.нар. служебни (т.е. секретни) бюлетини, предназначени за Политбюро, ЦК, Министерския съвет. Но дори и ние тогава не знаехме, че за този човешки триумф има принос и един наш сънародник.

21 юли 1969 г. Едуин Олдрин младши пред научен експеримент на лунната повърхност близо до лунния модул "Орел", кацнал в югозападната част на Морето на спокойствието на източната страна на Луната (Сн.: Getty Images/Guliver Photos)

Сега, от дистанцията на времето, сигурно мнозина ще се изумят: как е възможно това? Ами възможно е. По онова време, когато руснаците и американците се бяха впуснали в бясна надпревара кой ще изпревари другите в овладяването на Космоса, информацията за космическите полети и от Москва, и от Вашингтон беше строго секретна. Съобщаваха се само най-общи сведения, по-скоро със сензационен и пропаганден характер, а имената на конструкторите, изобретателите, инженерите и техниците оставаха абсолютно неизвестни.

Веднага след историческото събитие се раждат първите вицове на тази тема. Ето един: Американците кацат на Луната. Кремълският властелин Леонид Брежнев е бесен и вика при себе си шефа на космонавтиката:

- Видя ли какво направиха американците?

- Видях, другарю Брежнев.

- Е, тогава и ние ще направим нещо!

- Какво, другарю Брежнев?

- Ами ... ще кацнем на Слънцето!

- Ама как - та там температурата е милиони градуси...

- Хм!... Ами какви космонавти сте вие - нощем ще кацнете!

Не закъсняват вицовете и у нас. От онова време съм запомнил следния:

Американците за първи път кацат на Луната. Там те срещат извънземни и решават да им се представят: "Здравейте! Ние сме първите земни жители, кацнали на Луната!". Лунетяните ги изгледали учудено и отговорили: "Глупости! Много преди вас кацна един друг земен кораб - бяло, зелено, червено, обаче се държаха много странно. Чуха се някакви крясъци, блъскаха, тропаха, не можаха да си отворят вратата. Чу се нещо за техника и за майка му и си отлетяха".

21 юли 1969 г. Едуин Олдрин младши слиза по стъпалата на лунния модул и се подготвя да ходи по Луната. Тази снимка е направена от командира на Аполо 11 Нийл Армансън с 70-милиметрова камера (Сн.: Getty Images/Guliver Photos)

Още

Георги Георгиев смайва света с велоболиди

Георги Георгиев смайва света с велоболиди

Ще направя малко отклонение от разказа си, за да кажа, че така както почти премълчахме кацането на Луната, ние, българските журналисти, по-късно приехме с пълно доверие лансираната от определени пропагандни кръгове извън Америка конспиративна теория, че такова събитие изобщо не е имало и че НАСА просто е заблудила света с "перфектна измама". Във вестниците ни се цитираха куп твърдения, най-шантавото от които е на филмовия режисьор Стенли Кубрик. Той се кълнеше, че шефовете на НАСА били силно впечатлени от филма му "2001: Космическа одисея" и затова го помолили да инсценира мисията до Луната. "Извърших огромна измама за американската общественост!

21 юли 1969 г. Едуин Олдрин младши сниман от Нийл Армстронг с 70-милиметрова камера, близо до лунния модул "Орел", който е кацанл до Морето на спокойствието на източната страна на Луната (Сн.: Getty Images/Guliver Photos)

Кацанията на Луната са фалшифицирани и аз бях този, който засне фалшификациите", твърдеше Кубрик и допълваше, че е работил 16 месеца на специално изградена снимачна площадка в Хънтсвил, Алабама, за да създаде кадри за първото инсценирано "кацане на Луната".

Да, след време наистина се доказа, че някои от снимките и филмовите кадри не са документални, а са режисирани възстановки, тъй като ретранслираната от Луната картина е била много некачествена - райета, снежинки и т.н. Но кацане на Луната е имало.

След успешното кацане Аполо 11 падна в Тихия океан на 24 юли 1969 г. (Сн.: Getty Images/Guliver Photos)

След време се появиха и автори, които лансираха тезата, че съветският космонавт Гагарин също изобщо не е летял в Космоса, както и други, според които той е загинал не на 27 март 1968 г., а 18 дни по-рано по време на полет около... Луната. Тогава в окололунна орбита действително е изстреляна ракетата "Зонд-4", но според специалистите тя е била безпилотна. В началото на 1990 г., три месеца след падането на Берлинската стена, западните медии разпространиха сензационната новина, че жител на бившето ГДР, който по време на Втората световна война служел във военновъздушните сили ("Луфтвафе"), е летял с ракета в Космоса още през 1943 г. Преди да оповести тайната си, той прекарал дълго време в психиатрия, където го държали насила. Как са го изтървали, така и не стана ясно. Най-любопитното е, че скоро се появиха още публикации за пилотирани полети около Земята на въздушни асове от Третия райх.

21 юли 1969 г. Нийл Армстронг докосва лунната повърхност и прави първите човешки стъпки на Луната (Сн.: Getty Images/Guliver Photos)

Според други сензационни вести немците дори кацали на Луната в самия разгар на войната. На 2 април 1990 г. американското списание "Джърнъл" публикува статия, в която се твърди, че на Земята неотдавна са се завърнали трима немски космонавти след... 47-годишно отсъствие! Списанието се позоваваше на анонимен експерт от НАСА, който съобщил, че тримата изобщо не били остарели, тъй като прекарали дълго време в анабиоза - състояние на почти пълно, но обратимо прекратяване на жизнената дейност, досущ като по филмите. Но да оставим конспиративните теории и вестникарските сензации и да се върнем на кацането на Луната на 21 юли 1969 г.

21 юли 1969 г. Изглед на Земята над лунния хоризонт след кацането на Нийл Армстронг и Едуин Олдрин младши (Сн.: Getty Images/Guliver Photos)

Тогава, както казах, никой у нас не знаеше, че принос за това епохално събитие има и наш сънародник. Доста години след това, при едно мое отиване до Карлово, научих, че на ул. "Евгения Бояджиева" 2 в града живее сестрата на този знаменит българин и че той се казва Иван Ночев. Сестрата, Мария Стефанова Ночева, по онова време наближаваше 70-те. Доста жизнена, интелигентна и рядко гостоприемна жена, тя ми разказа с много вълнение подробности за живота на брат си, които никъде другаде не можех да науча.

Иван Ночев, авиоконструктор/Сн.: Книгомания

Иван Ночев е роден на 23 септември през 1916 г. в Карлово. От малък се увлича по техниката, особено по самолетите, и затова завършва с отличен успех местното механо-техническо училище "Братя Евлогий и Христо Георгиеви", специалност "Аеронавтика". Стажува в казанлъшкия военен завод "Арсенал" и след това постъпва на работа в Държавната аеропланна работилница в Божурище, където по-големият му брат Ганчо е авиомеханик. По-късно двамата братя полагат основите на авиоремонтната работилница към летището на Марино поле в околностите на Карлово.

Когато през 1941 г. България се присъединява към оста Рим-Берлин-Токио, ръководството на военновъздушните сили изпраща група авиотехници на тримесечна специализация в Германия, за да усвоят ремонта и експлоатацията на немските изтребители. Сред щастливците е и Иван Ночев. Докато е там, той кандидатства в Берлинската политехника. Приет е и започва да следва, но при една жестока бомбардировка изгарят и Политехниката, и квартирата му и той е принуден да се прибере в България. Но в началото на 1944 г. заминава за Прага, за да продължи образованието си в чешката Политехника. Оттам се прехвърля във Виена и там се дипломира като машинен инженер в Техническия университет. Много скоро защитава и докторска дисертация. Работи известно време и на виенското летище.

От тези години му е останал споменът за една весела историйка. Късно през нощта една вечер дежурният му колега го събужда: "Ела, че тук с двама българи не можем да се разберем!".

Оказва се, че двамата българи са Цола Драгойчева и Добри Терпешев, които упорито настояват техният самолет "Юнкерс" час важно съвещание на ЦК на БКП. "А над летището беше паднала гъста мъгла и аз обясних на моите сънародници, че това е невъзможно", разказва Ночев след време при едно гостуване на сестра му в Америка.

От Виена той се връща в България, но тук попада в полезрението на новите властници като "народен враг", понеже през войната е учил в Германия, и с неговите дипломи и опит не намира поле за изява. Чудно ли е тогава защо в един прекрасен ден той решава да избяга на Запад! "Джон Ночев имаше след 9 септември 1944 г. смъртна присъда в България. Той беше политически емигрант", твърди неговият приятел Продан Христов - биохимик, който от 1955 г. живее във Виена.

Така през 1951 г. Иван Ночев се озовава в Канада, по-точно в Торонто. Но и там животът му не е лесен - мие улици, бере диви ягоди в околностите на града, върши каква ли не черна работа, което не му пречи да се ожени. Слава богу, че жената, с която свързва живота си, е прекрасна във всяко отношение. Освен че е красива и е дъщеря на генерал, Веска Данчева е и високообразована - завършила е медицина в Германия и по-късно се утвърждава като солиден професор-ендокринолог и член-кореспондент на Американската академия на науките.

"Жена ми Веска е изумителен човек. При цялата си огромна заетост като учен и общественик тя винаги намира време да се грижи за дома и да ръководи спечелените средства, докато аз от сутрин до вечер съм на полигоните", споделя след години Иван Ночев. В дома си разговарят на български и до края на живота си той говори перфектно на родния си език.

В Канада двамата остават пет години. След брането на ягоди и чистенето на улици накрая той намира работа по специалността си, а после става и главен инженер в компания за производство на авиационно оборудване. Но голямата му мечта е да се добере до Щатите, където по онова време трескаво се търсят млади и кадърни инженери. Още повече че той има голямо предимство пред всички останали, понеже е немски възпитаник.

След разгрома на хитлеристка Германия след Втората световна война командващият американските войски в Европа и бъдещ президент на САЩ генерал Дуайт Айзенхауер депортира в Америка 128 немски ракетни конструктори, начело с големия учен Вернер фон Браун, както и един тон документация и десетки вагони оборудване за немските балистични ракети.

През 1956 г. Иван Ночев се озовава в Калифорния и постъпва на работа в авиокосмическия гигант "Дженерал Дайнамикс Корпорейшън", където се разработват най-новите самолети и ракетни системи.

Шест години след това той получава американско гражданство, приема името Джон Ночев и открива собствена фирма - Lancea, която се занимава с аерокосмически изследвания и много скоро завоюва челни позиции в американската и световната въздухоплавателна индустрия. Фирмата е приета за участие в съвместните засекретени разработки на НАСА и Пентагона.

Ночев започва работа като главен проектант на ракетните двигатели за секретната програма АПОЛО под личното ръководство на Вернер фон Браун.

В какво точно се състои заслугата му за успешното, първо в историята на човечеството кацане на човек на Луната?

Заслугата му към това изключително събитие е огромна.

Лунният модул "Орел" с астронавтите Нийл Армстронг и Едуин Олдрин младши се приближава до Аполо 11, ръководен от Майкъл Колинс. След престой от 21 часа 36 мин. и 20 сек. първата експедиция, посетила Луната, я напуска (Сн.: Getty Images/Guliver Photos)

Негова разработка са уникалните реактивни двигатели, задвижващи модула "Орел", благодарение на които се осъществява "прилуняването". Идеята е следната: двигателите са конструирани така, че действат при кацането като спирачен механизъм, а при излитането като ускорители, за да може да бъде преодоляна лунната гравитация, както и да се улесни скачването на модула с кораба-майка, намиращ се в орбита. При кацането на Луната двете части на модула "Орел" са свързани с четири болта. При излитането обратно към кораба "Аполо-11" болтовете са взривени и оттласкват едната половина на "Орел". Така малката ракета на Ночев преодолява лунното привличане и двамата астронавти Армстронг и Олдрин достигат до кораба, скачват "модула на Ночев" с "Аполо-11" и се оказват в прегръдката на Колинс...

Дотогава нито руснаците, нито американците, нито немците успяват да решат проблема как космическият кораб да се приземи плавно на Луната, без да се разбие поради липсата на "земно" притегляне.

Кога у нас става известно, че български изобретател има голям принос за кацането на американците на Луната?

21 юли 1969 г. Едуин Олдрин младши, сниман от Нийл Армстронг пред лунния модул "Орел", който е кацанл в Морето на спокойствието на източната страна на Луната (Сн.: Getty Images/Guliver Photos)

Още веднага след събитието. В онези години имахме много добро научно-техническо разузнаване, пък и ако ние самите не сме се добрали до такава информация, легендарните съветски разведчици са я засекли и, както обикновено, са възложили на нашите хора "да работят по въпроса". Така още през 70-те години тайните служби започват да ухажват сестрата на Ночев Мария, за да могат чрез нея да го привлекат да работи за тях.

Самата тя сподели, че била страшно изненадана, когато още през 1977 г. ѝ разрешили да се види с него. Лично началникът на МВР в Пловдив ѝ връчва задграничния паспорт и я моли да предаде на брат си, че е "добре дошъл" в родината си, където ще му бъдат оказани най-големи почести.

Мария Ночева се среща няколко пъти с брат си в различни европейски градове, а през 80-те години даже ѝ разрешават да замине за Щатите.

Там Иван Ночев и съпругата му живеят в град Сан Диего, щата Калифорния, известен като "най-хубавия град на Америка", но и като "военния град", поради базите на военноморските сили и пехотата. Семейството е собственик на цяло курортно селище в Калифорния с 23 къщи, апартаменти в Сан Диего, вили в Швейцария и Франция и т.н. Техен личен приятел е губернаторът на Калифорния Роналд Рейгън, който по-късно стана президент, както и други видни личности.

От г-жа Мария Ночева навремето научих, че брат ѝ нерядко е намирал поводи да се гордее с българския си произход пред свои американски колеги и приятели. Особено се е гордеел с българския календар, който, подчертавал той, е най-старият в света - преди календара на маите, преди китайския, преди Юлианския и преди Григорианския.

В началото на 1991 г. Ночев съобщава на сестра си Мария в Карлово, че възнамерява през май да посети България. Мечтата му е да превърне в колеж техникума, който навремето е завършил. През март обаче влиза за профилактични прегледи в болница и няколко дни след като излиза, изненадващо за всички умира на 13 март 1991 г. Според близките му страдал от астма и вероятно това е причината за смъртта му.

На погребението му присъстват трима американски президенти - Картър, Рейгън и Буш-старши, както и елитът на НАСА.

Година след това почива и съпругата му, проф. Веска Ночева. Двамата не оставят наследници. Сега на нейно име в Сан Диего има фондация, която всяка година присъжда награди на жени, работещи в областта на фармацията.

Мария Ночева почина 89-годишна, на 5 март 2012 г.

__________________________________

Венелин Митев, автор на книгата "Прогонените гении на България"/Сн.: Книгомания

Венелин Митев е бил кореспондент на БТА в Париж и Москва и главен редактор на списанията "Паралели" и "За жената". Автор е на книгите "Големите любови на български поети и писатели", "Големите любови на български артисти, музиканти и художници" , "Големите любови на български царе, министри и авантюристи" и "Двойници и самозванци", на три стихосбирки и на изследването "Изкуството на превода", "Прогонените гении на България", "Българи, за които говори светът".

Impressio публикува историята на Иван Ночев от книгата на Венелин Митев, със съгласието на издателя "Книгомания".

Коментирай 0

1/1

4:17 ч., 21 юли 1969 г. Аполо 11 е първият пилотиран космически кораб от програмата Аполо на НАСА, чийто екипаж достига и каца на Луната. На снимката: Едуин Олдрин младши позира за снимка до разгърнатия флаг на САЩ, лунният модул е вляво (Сн.: Getty Image

Аполо 11 излита на 16 юли 1969 г. от космическия център Кейп Кенеди Флорида с екипаж Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин и на 21 юли 1969 г. спускаемият апарат "Орел" успешно каца на Луната. (Сн.: Getty Images/Guliver Photos)

Лунният модул "Орел" с астронавтите Нийл Армстронг и Едуин Олдрин младши се приближава до Аполо 11, ръководен от Майкъл Колинс. След престой от 21 часа 36 мин. и 20 сек. първата експедиция, посетила Луната, я напуска (Сн.: Getty Images/Guliver Photos)

21 юли 1969 г. Едуин Олдрин младши сниман от Нийл Армстронг с 70-милиметрова камера, близо до лунния модул "Орел", който е кацанл до Морето на спокойствието на източната страна на Луната (Сн.: Getty Images/Guliver Photos)

21 юли 1969 г. Нийл Армстронг докосва лунната повърхност и прави първите човешки стъпки на Луната (Сн.: Getty Images/Guliver Photos)

21 юли 1969 г. Изглед на Земята над лунния хоризонт след кацането на Нийл Армстронг и Едуин Олдрин младши (Сн.: Getty Images/Guliver Photos)

21 юли 1969 г. Едуин Олдрин младши, сниман от Нийл Армстронг пред лунния модул "Орел", който е кацанл в Морето на спокойствието на източната страна на Луната (Сн.: Getty Images/Guliver Photos)

21 юли 1969 г. Едуин Олдрин младши пред научен експеримент на лунната повърхност близо до лунния модул "Орел", кацнал в югозападната част на Морето на спокойствието на източната страна на Луната (Сн.: Getty Images/Guliver Photos)

21 юли 1969 г. Едуин Олдрин младши слиза по стъпалата на лунния модул и се подготвя да ходи по Луната. Тази снимка е направена от командира на Аполо 11 Нийл Армансън с 70-милиметрова камера (Сн.: Getty Images/Guliver Photos)

Суперлуна (Сн.: Getty Images/Guliver Photos)

След успешното кацане Аполо 11 падна в Тихия океан на 24 юли 1969 г. (Сн.: Getty Images/Guliver Photos)

Иван Ночев, авиоконструктор/Сн.: Книгомания

Венелин Митев, автор на книгата "Прогонените гении на България"/Сн.: Книгомания

Календар

Препоръчваме ви

Владимир Левчев с номинация за поезия от "Перото"

Литературните награди обявиха окончателния списък с номинираните

Ана Бърнс взе наградата "Ман Букър" за оригиналния "Milkman"

Съдиите единодушно избраха експерименталния трети роман на северноирландската писателка, като отличителен "роман на проблемите"

"Персона" на Бергман излиза за първи път на български

Луксозен том събира шедьоврите "Сцени от един семеен живот", "Сарабанда", "Есенна соната" и "Персона"

Иън Макюън: Свободата на словото винаги е под заплаха

Световноизвестният писател е в България специално за откриването на четвъртия международен кино-литературен фестивал CineLibri тази вечер

33 от най-добрите ни автори в брой 3 на "Съвременна българска проза"

Каталогът на Националния център за книгата ще направи своята официална премиера на фестивала във Франкфурт

„Перото“ връчва четвъртите си годишни награди в Деня на будителите

Едни от най-големите имена в съвременната българска литература и превод са в полезрението на журито