В началото на март тази година първата жена, летяла в Космоса, при това сама - Валентина Терешкова, навърши 80 години. Знаменателният ден на изстрелването на космическия кораб "Восток 6" е 16 юни 1963 година. Рускинята е в извънземна орбита точно 2 дни 22 часа и 50 минути. За това време Терешкова извършва 49 оборота около планетата и вижда 47 изгрева на слънцето, преодолява разстояние от 2 милиона километра.

Преди повече от половин век това бе чудо, достойно за възхита. Кръстиха на космическото й име - "Чайка" кратер на Луната и малка планета. През 2000 г. Международната асоциация "Жени на годината" й присъжда титлата "Жена на века" - "за ненадминати постижения в равноправието на половете". Навремето мнозина се питаха как ще се отрази полетът на една крехка жена - на физическото й здраве и психиката? - И ето че Валентина Терешкова, в крепко здраве, посрещна своята 80-годишнина.

Валентина Терешкова днес

Днес тя през смях разказва как по време на полета си, цялата окабелена в двуметровата капсула, трябва да изслуша в телефонната слушалка възторжените крясъци на Никита Сергеевич Хрушчов, който й казва: "Това е триумф на ленинизма. Аз се гордея с теб така, както ако бях твой баща!.."

Всъщност много хора - мъже и най-вече жени, бяха горди с подвига на Валентина Терешкова. Тя доказа на дело, че еманципацията е навлязла дори там, където приоритет винаги са имали мъжете. След много месеци тренировка, на пилота Валентина Терешкова е гласувано доверието да стане първата жена космонавт в света. Нейният полет се следи от целия свят, а някогашният СССР е горд да се похвали: "Другарката "Чайка" предава поздрав на всички хора на Земята!"

По онова време Терешкова е само на 26. Несъмнено тя става героиня в очите на целия свят. Днес обаче, тя самата гледала на полета си доста премерено. Може би защото от дистанцията на годините преценява нещата по друг начин. В едно от редките си интервюта в руската преса Терешкова казва, че от гледна точка на днешната космонавтика "Восток 6" изглежда като "малко дете, което иска да си поиграе", но навремето, в онези първи крачки в овладяването на Космоса, това е наистина грандиозен пробив преди всичко на мисленето, и после - в науката. Тя никога не била и "сънувала" каква огромна роля й предстои да изиграе.

В капсулата...

Родена е в едно село в Централна Русия. Майка й е тъкачка в местна фабрика, а баща й - тракторист. Бащата загива по време на Втората световна война, когато малката Валентина е едва на 7. "Моята първа мечта беше да стана машинист на влак и да избягам от родното си село", разказва Терешкова. И тя наистина се заклева, че ще го направи и че един ден ще извърши подвиг, за който всички ще говорят. Дали пък наистина Бог не е чул вътрешния й глас и неистовото й желание да стане прочута?!

Докато стигне до мечтата си, обаче, преминава през доста изпитания: работи на смени в тъкачната фабрика, когато научава за курсове по парашутни скокове. На 20 се записва в спортна секция по парашутизъм и тренира наравно с момчетата. За няколко години записва над 100 скока с парашут. Това занятие било далеч по-приятно, отколкото монотонната работа във фабриката. Терешкова става пилот. В космическата й мисия някои отчитат освен подвиг, и много пропаганда, но това не омаловажава факта, че тя е първата! Да, навремето свързват Космоса с понятия като Комунизъм, Човечество, Мечта, Пролетариат, Прогрес - по политически причини така е угодно, но за младата Валентина това няма значение - тя следва мечтата си. Когато за пръв път вижда Земята през илюминатора, възкликва на глас: "Колко е красива!.. Аз виждам една много ярка звезда!.." По-късно коментира това с думите: "Та нима може всичко това да има някакъв политически контекст?!"

Но във времето на Студената война всичко има политически контекст. През 70-те години на миналия век СССР е лидер в космическата "гонка" със САЩ. Съветският съюз изпреварва Щатите в космонавтиката. Жена в Космоса! Рускиня! - Светът е очарован. А самата Терешкова днес отбелязва през смях: "Преди мен СССР бяхме първи и с куче!" - Има предвид полетът на кучето Лайка със "Спутник-1" през 1957 г. След Лайка, през април 1961 г. извършва своя знаменит единствен оборот около Земята Юрий Гагарин - първият човек в Космоса. А след него, докато САЩ изобщо нямат намерение да пускат жена в Космоса, в Съюза вече провеждат подбор на кандидатки.

"По-късно разбрах, че в НАСА се шегували, че било хубаво да видиш "жена в безтегловност"! По този начин са коментирали идеята!.." казва Терешкова и има право - много американски учени смятали, че е физически рисковано жена да лети в Космоса. Някои грубияни пък направо казвали: "Може, но само ако е необходима такава компания за доброто настроение на мъжкия екипаж".

Тренировка за полета

На фона на тези шегички, още от началото на 1960-а, на космодрума "Байконур" тече напрегната работа по подбора на най-добрата кандидатка за полета. В засекретения тренировъчен лагер в казахската степ, според самата Терешкова, тя била далеч не най-добрата от другите жени. Проява на излишнва скромност ли са думите й? - Тя самата обяснява, че решаващ фактор се оказала не подготовката й, а изходните й данни: ръст под 1,70, по-млада от 30 и опит с парашут. Няколко месеца не излиза от всевъзможни центрофуги, безконечно кръжаща в тях, за да докаже издръжливостта си на нечовешки обороти на въртене. След това, в продължение на три седмици я държат в пълна изолация от външния свят.

Пред самия полет, треньорите й я изпращат с окуражаващи думи, а тя самата, незнайно защо, спонтанно извикала: "Свали ми шапка, небе, защото идвам при теб!" Пулсът й в момента на старта отчитал 140 удара в минута. Това е експеримент, който крие риск, и тя го съзнава. "Та коя бях аз?! - Една обикновена жена от народа!.. Може би онези думи бяха просто думи на един млад и дръзновен човек?!.. Аз не зная какво точно съм изпитвала тогава, в онзи момент....", казва веднъж Терешкова.

Чак 30 години след полета, става известно, че е имало проблем, чрезвичайна ситуация на кораба "Восток 6". И ако за полета на Гагарин са давали 47% да остане жив, то тази цифра за Терешкова била доста по-голяма. Показателите й още в първите часове на полета ставали все по-лоши. Зле понасяла безтегловността, не изпълнила няколко запланувани маневри, няколко пъти се унасяла в сън, забравяла да отбелязва някои бележки в бордовия журнал. "Много пъти имах и позиви за повръщане", признава Терешкова. А дълго укриваната тайна се оказва тази, че е можело изобщо да не се завърне на Земята.

Поради техническа грешка нейният спускаем апарат започнал да се отделя, вместо да се приближава до планетата - вместо за приземяване, бил програмиран за далечно набиране на височина?!? - Тя обаче навреме забелязала това и в крайна сметка успява да се приземи в Сибир. Намират я две възрастни жени, които я нахранили с хляб и лук. След историческия полет, през 1969 г. Валентина Терешкова завършва Военно-въздушната военна академия на името на Жуковски, и се дипломира като инженер-космонавт. През 1977 г. защитава докторат. Автор е на 50 научни труда, професор и генерал-майор от авиацията.

1963 г. Заедно с Юрий Гагарин на пресконференция в Ню Йорк

От научна гледна точка някои и до днес считат, че полетът на Терешкова е по-скоро показен акт, отколкото някаква крачка напред в космическото дело. Този факт обаче бил ревностно укриван от съветската власт по пропагандни причини. Същевременно довел до доста вътрешни конфликти в съветското космическо общество. "На мен жени в Космоса не ми трябват!", изпуснал се веднъж главният конструктор на космическата техника по онова време Сергей Королев. И в общи линии се оказал прав. Терешкова остава единствената звезда на съветската космическа одисея за дълго време, като съвсем нарочно я превръщат в име, използвано успешно от политическата пропаганда.

1963 г. Сватбата с Андриян Николаев

Хрушчов дори организира космическа сватба на своята "дъщеря". През ноември 1963 г. се състоява сватбата на Валентина Терешкова с Андриян Николаев - третият съветски космонавт. Младото семейство скоро се сдобива с "космическо" дете - дъщеря им Елена. След 19 години брачен живот Терешкова и Николаев обаче се развеждат, и първата жена космонавт се омъжва за лекар-ортопед. През 1999 г. Валентина Терешкова остава вдовица и понастоящем живее в родната си Ярославска област, на тишина и спокойствие. Не общувала с журналисти и непознати хора. След тържественото честване на 50-годишнината й, и после само още веднъж - през 2013-а, когато Владимир Путин й връчва орден, тя излиза от "затъмнението", което си налага доброволно. Звездата на съветската космонавтика предпочитала своята уединеност пред "шума на света".

Откъс от филма "Звезден път", гледайте ТУК:

Еми МАРИЯНСКА