Издателство "Буквите" представя новата стихосбирка "Несбъднатост" на известната журналистка, писателка и блогър Божидара Димова.
Автор на сборник интервюта ,,Жадна следа" и на биографичния роман ,,Единица мярка" - 2010 г. През 2011 г. издава стихосбирката "Очите на дъжда", издателство "Фльорир", а през 2015 г.  - стихосбирката "Вярно с оригинала"- издателство "Буквите".

Ето какво споделя за себе си Божидара Димова:

"Целият ми живот се оказа едно Изпращане и едно Посрещане. Изпращане на свидни хора към вечния им път, на приятелства, на предателства, на селища, на кариери, на... Посрещане на нови светли същества, на нови приятелства, на нови селища, на нови поприща. Много работих, много пътувах, много се смях до сълзи, танцувах и пълнех душата си с красота от думи, звуци, картини и чувства. Наистина летях! И не казвам "Стига толкова!", защото разбрах, че изненадите продължават! Благодаря за поредната, която ми предложи издателство "Български писател". Да сбъднем тази "Не/сбъднатост" заедно! Някой може би щe открие своето си стихче..."

"В едно от многото интервюта преди време, ме питаха дали се чувствам поет. Отвърнах спонтанно, че се чувствам жена, която се облича в думи."

"Стихчетата са кратки, заради забързаното ни време. Дългите са в две други стихосбирки, които обичам. Исках да оставя на внуците си не апартаменти, а малки книжки с притчи в рима. Когато вече няма да ме има, някой да ги разгърне и да чуе посланията ми."

Прозрение
Когато стане равно времето,
то значи всичко пито е платено...

**

Хемингуей е казал,
че трябва да пътуваме
само с хора, които обичаме.
Мисля, че цял живот
се учим да обичаме
хората, с които пътуваме...

**

Скенер
Не гледай лятото в очите!
Опасно е!
По ирисите ти чете,
че вече много ме обичаш...

**

Юли
Слънца, пленени в слънчогледи,
прогледнали в златисто.

**

Под вратата на времето
има писмо до теб и до мен.
Решихме да живеем живота,
преди да четем...

**

Мълчанието ти
е зареден револвер,
скрит в пустинята на дните.
Все някога убива...

**

Ще изциклим мислите си
ще лакираме и чувствата,
за да ги задържим,
да ги спасим от времеяда...

**

Остаряват дърветата,
но всяка пролет цъфтят.
Остаряват момчетата,
но все по-дълго мълчат...

**

Кафез за птици купих от пазара.
Да ми напомня,
че мога да летя
и да се връщам,
но само аз да слагам катинара.

**

Алтернативната жена
не пита.
Алтернативната жена
покорно чака.
Алтернативната жена
не вика.
Тя се надява плахо.
Алтернативната жена
е сянка тиха
и претопено злато.
Тя няма форма,
има само сетива.
Изсичат я като монета,
с която плаща нечия ръка.
Безименна, безпаметна, безропотна.
Една изгубена душа.