ИСТОРИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
"Боруйската мала Света гора" и нова версия за покръстването на княз Борис Михаил I
Историческото изследване се публикува с благословията на Старозагорския митрополит Киприан.
Редактор : / 13632 Прочита 15 Коментара
Княз Борис I (Николай Павлович)"Боруйската мала Света гора" е първото историческо изследване, което описва манастирите край Стара Загора и ролята на града в политическия и културния живот в Средновековна България.
Изследването се публикува с благословията на Старозагорския митрополит Киприан.
Автори на труда, издаден в книга, са д-р Марияна Минкова, завършила археология във Варшавския университет и ръководител на отдел "Нумизматика" в Регионалния исторически музей в Стара Загора и проф. д-р Иван Т. Иванов, физик, автор на поредица от книги и статии, посветени за историята на Стара Загора.
Основният извод от проучването е свързан с покръстването на княз Борис Михаил I - хипотеза, която те доказват с откритите документални факти и исторически анализи.
Освен студиите, в книгата откриваме ценни исторически и географски карти, както и архивни снимки. За изследването, събрано на близо 400 страници, двамата изследователи са посветили десетилетия. Проф. Иванов и д-р Минкова представят на вниманието на специалистите и по-широката публика много нова информация, научни хипотези и извори за исторически сюжети, които са силно подценени, недостатъчно проучени и осмислени, коментира проф. Пламен Павлов от Великотърновския университет, рецензент на изследването.
Историците днес са почти единодушни, че край Стара Загора, която по онова време се нарича Берое, се намира второто по големина манастирско поселение по време на Първата българска държава, а градът е важен християнски център. Тук, в склоновете на Средна гора, са издигнати 25 манастира. Според историческата наука, на първо място е Велико Търново с 40 манастира, София - с 11, и по четири -пет се намират край Сливен, Асеновград и в Странджа, посочи проф. Павлов.
"Изключителен интерес представляват разкопките в землището на Боров дол, където княз Борис Михаил I е имал ловна хижа", твърдят изследователите. Изказана е оригинална хипотеза за все още неоткрития ловен дом на княза, който според византийските хроники, е бил украсен с множество впечатляващи изображения на животни, които те виждат върху намерените при разкопки релефни плочи и капители. Артефактите са част от колекцията на Регионалния исторически музей в Стара Загора. Анализът на събраните сведения показва, че именно тук е бил покръстен княз Борис Михаил I, посочи проф. Иванов.
"Аязмото над Стара Загора е свещено място, а небесен покровител е Свети Теодор Тирон", допълни д-р Минкова, която десетилетия е проучвала монетите, открити в този регион. Според официалната историческа наука, покръстването на българския княз става през една нощ на 864 г., но не е известно точното място и време. Двамата изследователи, със съдействието на астронома проф. Борис Комитов, изчисляват, че свещеният акт става на Тодоровден, 20 февруари, когато в Берое се чества Денят на Свети Теодор Тирон.
Подобни хипотези изказват и други учени, а известните публикации са четири на брой. Сред тях е книгата на архимандрит Иван Ваклидов от Казанлък, издадена през 1884 г. Униатският монах открива това сведение във ватикански препис на Манасиевата хроника през XIV век. Това става по време на обучението му в Рим.
Изследователи през годините изразяват различни хипотези за мястото на покръстването на княз Борис Михаил I и ни водят в Рим, Охрид, Варна и Плиска. Хипотезата за "Аязмото" е последната от тях, която дължим на старозагорските учени, коментира проф. Павел Павлов.
Светецът войн Свети Теодор Тирон е покровител на византийското императорско семейство и византийската армия. Берое, или Стара Загора, са културен мост между Византия и България, е изводът на двамата автори на изследването. "Боруйската мала Света гора" е книга с много въпроси и много отговори и има исторически принос", обобщи изследването проф. Пламен Павлов.