Ако внезапно всички психично болни на Земята изчезнат, отвлечени от извънземни?

Какво би се случило, ако внезапно всички психично болни на Земята изчезнат, отвлечени от извънземни?

Не бързайте да потривате ръце, че най-после тия от парламента ще си го получат. Предстои безпрецедентно обединение на човечеството в името на това да си върне лудите...

За да отбележи 90-годишнината от рождението на Любен Дилов, издателство "Ентусиаст" публикува том четвърти от събраните му съчинения, съдържащ хумористична и сатирична фантастика.

"Напред, Човечество!", Любен Дилов/Корица на книга, издателство "Ентусиаст"

В тома са поместени някои от най-знаменитите разкази на прочутия ни фантаст, включително и "Напред, човечество", който се нарежда сред най-превежданите в чужбина български текстове за всички времена.

"Новогодишна трагедия" пък може да се приеме като тридесетилетен предвестник на днешните джендър трагикомедии с "третия" и други полове, завладяли публичното пространство и медиите. Знаменателно "Осъзнаването на роботите" излиза отново в годината, когато за пръв път се поставя открито въпроса дали андроид може да получи качеството "личност", а "За Иван, който искаше да излезе" е ярък представител на типичните диловски метафори за идиотщината на "дисциплинираните" общества.

Предстои ви... фантастичен смях!

______________________________________________

За Любен Дилов

Любен Дилов (25.XII.1927 - 10.VI.2008)е определян от писателите Аркадий Стругацки, Станислав Лем и Фредерик Пол като "един от десетте най-ярки представители на философската научна фантастика". Автор е на повече от 40 романа и сборници с повести и разкази, преведени на основните европейски езици, на японски и на китайски, в общ тираж от над 3,5 милиона екземпляра. Носител е на множество национални и европейски награди, сред които "Еурокон" (1976) за романа "Пътят на Икар". Тънката ирония и често парадоксалният му социален критицизъм дават основание на мнозина да отбелязват, че фантастичният жанр е просто находчив опит Дилов да маскира истинските си прозрения за обществото в България по времето на комунизма. Той е от малцината български писатели, които непосредствено след 10 ноември 1989 г. изваждат няколко от т.нар. "ръкописи в чекмедже" - трудове, за които е смятал, че е невъзможно да бъдат издадени по време на режима.